От камъните, млад рибар
прострелва спрялата вълна.
Пружина-тяло, див загар
и корда-лъч от светлина.
Свисти, пронизва... тих възторг. ...

- Добре! Този път се получи горе-долу. Алисия, ти си главна героиня, след два дни е спектакъла, а ти не си знаеш репликите, може ли такова нещо! Срамота! Почивка, след десет минути продължаваме! - една ниска и леко прегърбена жена, видимо обзета от сценария гледаща някъде, неопределено, говореща с д ...

И ще те търся вечно там
във спомени и в разстояния...
И ще те помня вечно там,
сред някакво предвечно разкаяние...
Угрижени и тъй различни... ...

Безгрижието вече свърши -
през шепите изтече като пясък.
Не мога да повярвам, че сме възрастни
и в бъдешето вече виждаме децата си...
Не мога да повярвам, че годините ...

~ Ти си бездарна - ми казваш.
~ Малка птица без крила.
- Опитваш се да ме задушаваш,
за да не мога да полетя.
~ Пишеш само за любови, надежди и страх. ...

Метеоритен дъжд е.
Светлината тропа по стъклата на терасата.
В очите ти сега валят звезди.
Захласнати
се взираме в нощта ...

Лана плачеше. Не беше плакала толкова от дни. Терапевтите вече не й помагаха. Нито предписаните успокоителни и сънотворните. Чувстваше се все по-зле и все по... сама. Откъсната от света. Никой не я разбираше. Никой не разбираше болката й. Искаше да изкрещи, да изкрещи, защото душата й се разкъсваше. ...

Ана взе колелото си от гаража и го подкара по тясната уличка. Родителите й отново се бяха скарали. Не можеше да понася крясъците им, затова реши да излезе.
Ана беше кльощавото русо момиченце с букли като на порцелановите кукли, които продаваха в магазина на края на улицата. Едва навършила седем, но ...

Тя не изисква!
Тя не изпълнява заповеди!
Тя е самотна и търсеща!
Тя не очаква!
Тя е целият свят! ...

Понякога искам да те видя зряла жена,
която ме гледа строго във ъгъла.
Суровият поглед на учителка,
никога в живота си бъркала...
Искам да бъдеш парче от стомана - ...

Защо, умиращо сърце,
сънуваш хоризонти?
Утре ще се събудиш различно.
Утре ще е светло.
Запали лампата! ...

Някои твърдят, пришпориш ли съдбата,
ще дойдат суеверните- да отмъстят!?
А силата откриеш ли си, някой път,
пак ще се намери кой да сложи прът.
Да угаси искрица жива, ...

След един сезон следва друг,
без посока и без звук!
Без да зная, може би,
че любовта ти ме преви!
Очите твои, бяха сини ...

Живот, оглеждам се във теб!
И вместо лебед бял, съзирам черен!
Оглеждам се във утринта,
но тя все е с сънена душа!
На извора отивам да отпия, ...

Всичко беше прекрасно, чудесно
изпълнено с радост, шеги и закачки,
изглеждаше лесно.
Животът ми беше изпълнен с надежди,
усмивки, мечти, но не очаквах, че ще ...

Поетите убиха любовта!
Да!
Публично опозорена
и скучна вече,
никому ненужна ...

Приличам ли ти на животно диво,
уплашено, подгонено в гората?
Отчаяно, остава полуживо,
когато му отнемеш свободата...
А ти ловец си властен, безпощаден - ...

Отново мрачна съм...
А уж заради времето било.
А всъщност времето е вътре в нас.
И болно ми е, тъжно ми е...
Сега е момента да заплача. ...

Няма вече да я дочета
тая книжка, дадена ми от един,
с когото вече не дружа.
Къде ли да я бутна тая,
със стиховете, дето дал ми беше ...

Изпраща ранен пътник с всяка стъпка
и сетната следсънна мисъл.
Мъгла примъква редки бели пари
надолу в стръмнината.
Пътека пътят му описал – ...

За преди сън дочува как той още
трака с клавиатурен дъжд
(като в детството почти приспивен)
първо с редки пръски,
после стихът набира сила, ...

Когато самотата почука на моята врата,
аз слагам тъмните си очила, за да скрия болката.
Аз плаках за нея всеки път, щом тя почукаше,
плаках мълчаливо затова, че Бог ми я отне.
Но ето дойде отново мига, в който тя почука на моята врата. ...

"Стойността на един човек в света би трябвало да се
измерва със същността и броя на неговите победи"
Една велика приказка - за неукротимия човешки дух, за мъждеещата във всяка гръд изначална добрина, орисана дори на изток от Рая да създава, а не да руши, да утвърждава, не да отхвърля, да разказва за ...

И решил Бог да сътвори света!
На третия ден Бог събрал цялата вода и я нарекъл море, а сушата, която се освободила от водата, той нарекъл земя.
Настъпил петия ден. На земята било още съвсем тихо и Бог казал: "Нека в морето и другите води да плуват риби!" Така и станало: навсякъде във водата започнал ...

Дъждовен ден
Очаквани думи, неразбрани,
валящи в тъжен летен ден,
в капки тежки оковани,
а чадърът пак е уморен. ...

Стрък светлина
Когато вятърът гали косите ми
и щурчето оглася нощта,
когато росата докосва петите ми
и лъчите на слънцето пробуждат деня, ...

Сред забързаното ежедневие хората не помислят какво ги заобикаля. А именно живота - техния и на всички останали. Така дните минават, а хората не разбират, че губят нещо ценно - живота.
Но все някога идва краят - последният миг, и тогава човек осъзнава какво има зад гърба му. Дългата житейска пътека ...

Nat King Cole And Nathalie Cole - Unforgettable
Unforgettable, thats what you are
Unforgettable though near or far
Like a song of love that clings to me
How the though of you does things to me ...

Затворникът
_____________________________________________________________________
[...] Обикновено за затвор служеше някоя стая от произволно избран апартамент на първия етаж, задължително разполагаща с тераса, заградена с решетка, необходима, за да раздели затворника от останалия свят. На места жел ...

Отново ще потъна в океана от Любов.
Но знам - ще се удавя,
защото в таз борба отново съм сама.
А ти и думичка не казваш.
Ах, ако знаеш колко ме измъчваш! ...

Не съм готова за теб, любов!
Все още съм себична и наранена.
Не съм готова за теб, любов -
все още сърцето ми е надробено.
Все още в очите ти се губя. ...

Просто съм такава.
За теб - дива, неприлична,
за друг - мръсна и двулична.
Просто съм такава.
С многото лица! ...

Ти знаеш колко много те обичам
и колко много значиш, чеденце, за мен!
Във мислите си все към тебе тичам,
за теб копнея всеки божи ден!
Ти знаеш, слънце, аз без теб не мога! ...

Аз знам - Смъртта е моят враг,
защото те отне от мене.
Защото тя не спря на моя праг,
а дойде, слънце, тебе да ми вземе!
Аз мислех, че животът ми е враг, ...

Аз искам да бъда със теб,
мое слънчице, обич на мама!
Защото без теб животът е нищо,
защото без теб живот няма!
Аз искам времето да върна ...

Позволи ми да докосна ръцете ти,
да вплета пръсти в твоите сега,
позволи да почувствам топлината им,
да ме изгаря като въглен тя.
Позволи ми да докосна лицето ти, ...

-на Гео-
Носталгията е крачка в здрача
на скучна, тъжна сивота.
Миг, безсмислено да се поплаче
за отминала топлота. ...

Здравей, Приятелко,
да си побъбрим.
Да строшим с думи
тежки калдъръми.
Със шепа вода ...

Намирам те, точица по точица,
намирам те, клетка по клетка...
Губя се, принцип по принцип,
навик по навик, надежда по надежда...
Самозабравих се, нека е така, ...

Ти си едно звездно небе, скрито от чужди облаци,
ти си едно невинно дете, с много красиви мечти...
Всеки сивкав облак, тромаво лети под звездите ти,
опитва се да скрие, да затъмни на необятаната ти вселена прелести...
Не забравяй, не забравям - слънцето е там и в най-дъждовни дни! ...