„........не спирай пищно разголена
робиньо на жадната плът....."
Съзирам танцьорка в мрака,
С прозрачен тоалет.
Танцува танца на тъмата, ...

Не ме боли,
добре ми е.
И още ми се иска,
макар че лятото едва започна
и цяло лято ще е все напред. ...

ТАНЦ НА ПЕПЕРУДАТА
Напукана земята... Жадна, като
момински устни нецелувани...
В пожари... мораво небето...
горяхме в страсти (не)бленувани. ...

Без колебание!
Накарай ме да викам!
В нощта, от огън, сто луни да паля,
по кожата ми нежна да се стичат,
от жаждата й да крещи Сахара... ...

Цветето Ангар
Зад сЕло Витиня, под моста висок,
тече сред скалите планински поток.
На китна полянка билкарка седеше,
букет от събраните билки редеше. ...

Когато с охота горещо ме люби,
в душата ми искаща пламна пожар
от чувства мечтани, винаги търсени
и аз най-сетне видях блажения рай.
Красиво бе там, но парещи спомени ...

Нали беще любов с вяра и надежда,
любов видима, която презарежда,
душа ранена и вселенска мощ,
с мечти и болка всяка нощ!?
Нали беше слънце от слънчеви лъчи, ...

МОЖЕМ ЛИ
Не можем ли да бъдем по-човечни?!
Замъглен, разумът мълчи.
Кое ни дава право да сме вечни,
та всеки срещу всеки, тук, бучи? ...

Светлина угася моята тъга,
морно диша моята душа.
Като факел тя ще свети,
мъка не ще я обсеби!
Но ето, сянката се връща, ...

Полусенки виолетови се гонят
по стените просълзени. И звезди
уморено и измъчено се ронят...
Гръм средоблачен...
Започва да вали. ...

Нежни стръкове пролетни цветя,
земни, пълнят с красота света!
Люшват се с най-нежния поклон
и даряват аромата свой!
Ветре благи, не отнасяй този миг, ...

Мастилото се впива в бялата хартия,
тъй чиста и невинна бе тя преди секунди...
Сега обляна е във мойте мъки,
мойте страдания и спънки...
Сълзите попива ми, горчиви, ...

Ех, как ме търпиш такава, не знам... Как приемаш всичките ми странности и настроения... всичките ми косури и хубави страни?... За първи път някой успява да се задържи толкова много и близко до мен и то без да се оплаче веднъж...
Ти ме приемаш такава, радваш се на това, което имаш, не ме караш да се ...

О, пак срещаш моята персона,
харесвам ти, желаеш ме, нали?
Не, моля те, не натискай клаксона,
с това да ме спечелиш - надали...
Аз съм малко странна, ...

И сложих пак пижамата с цветята,
полегнах там, на росната трева -
малко смешно зайче ми се търкаляше в краката,
четирилистна детелина танцуваше сега.
Премина сянка на орел, ...

Детенце си ми, скъпи,
щом постъпваш ти така.
Детенце си и не се сърди,
има много като теб.
Аз да бягам, май е по-добре, ...

Отново у дома
Неуверено прекрачвам прага,
вратата скърца, неотваряна,
куфарите тежки на земята слагам,
а мъничката лампа още е запалена. ...

На пейка стоя,
листата броя
и влюбените погледи сама следя.
С усмивка всеки влюбен посрещам,
в главата ми мислите подреждам ...

Харесах те аз,
хареса ме и ти.
Погледна ме ти,
погледнах те и аз.
И след многото стрели ...

Тихо отворя вратата на двора. Надниква.
Леко, безшумно, треперещ, на пръсти.
Тя, някъде там, страшно седи. Готви.
Или пък нервно се мръщи.
Изчаква, наостря уши. Трябва й повод. ...

Сега сме двама - аз и ти,
с поглед, тъй объркан.
Какво се случи с нас,
че тъй съдбата ни наказа?
Сега сме двама - аз и ти, ...

Гръм, трясък, облак черен,
всичко потъмняло, притаено,
заканително стои.
Народ тревожен,
народ нещастен ...

Заспивам... поредна нощ,
в която няма те до мен.
Сякаш забит е в мене нож
и няма нощ, и няма ден!
Заспивам, в сънищата отивам ...

ПРИКАЗКА ЗА ЕДНА ВАЗИЧКА
И ЕДНА ДУША
ЖИВЯЛО МОМИЧЕНЦЕ МАЛКО,
С ТЕЖКА, ЗЛАТИСТА, ГЪСТА ПЛИТКА,
И С МЕКИ, КАФЕВИ ОЧИ... ...

Кръвожадно
Безброй комари и безчет бълхи
подписаха споразумение -
кръвта ми да изпият до зори
и да ми спретнат погребение.

Летях... ето, облаче синичко -
покрай него преминах!
Изгледаше миличко,
но аз го подминах.
Продължих напред, о, да, ...

Иска ми се, няма да го крия,
Някой ден и аз да го създам.
Своята надежда няма да прикрия,
Стихче достойно щом издам
Иска ми се, някой ден, ...

За тебе, казваш, съм приятел пръв,
ала в сърцето ми се ровиш като вятър
и бързаш всеки ден към мен -
на косите ми да вдишаш аромата.
За нея, казваш, че Любов ...

КАТО НИКОГА
Може би ще се срещнем с теб някога,
ще минем по някакви улици,
ще седнем на някаква пейка,
снегът във косите ни ще блести... ...

НЕ ЗАВИЖДАМ...
Не завиждам на вятъра за крилете му,
някога, когато тленното изгуби смисъл
и аз ще се превърна в малка птица -
като вятъра. ...

КЪДЕ ЛИ, СЛЪНЧИЦЕ!
Много лесно влизам в тази роля
и теб, приятелю, беззвучно моля!
Не ми помагай ти с омраза –
съдбата другото лице показа, ...

Тогава Боби беше още малък. Може би първи или втори клас.
Мие си жена ми чиниите съвсем съсредоточено на мивката и си слушаме радиото.
В един момент влиза наш Боби и задъхано обяснява:
- Мамо! Аз като порасна ще имам две деца...
Отначало жена ми не обърна особено внимание, но после й стана интересно ...