Сънувам бели вълшебни коне
как се носят над бели поляни,
а над тях разлюляно небе
носи облаци разпиляни.
Тези бели неземни коне ...

Защо ли днес
съм непокорна,
бушуват в мене
сто вълни,
не тиха, ...

По стиха на Jane_d(Деси Инджева) - „ Без милост”
На кръст от правила те приковавах,
разгулните ти мисли предугадих,
от чуждите посоки те събирах
и греховете в нищото изпратих. ...

Тази нощ самотата е толкова гъста,
като съсирена кръв,
като топка от глина в скулпторски пръсти,
като Вселената в атома пръв.
Пари жестоко, негалена, кожата. ...

Когато любовта си отива
в сърцето си, с правата линия,
нещо вътре в душата се скрива -
вината, че бездушно подминах я.
Нощем шепна с глас молитвен ...

От прозореца на офиса се виждат три комина.
И грозни, и красиви...
Кръстих ги:
Надежда, Вяра и Любов.
Надеждата е най-стабилен. ...

Не разбираш ли?
Дните си вече броя
като шепа стотинки -
и малко, и дребни.
Ще ми стигнат да купя ...

И все едно,
дали към Битието
протегнали прощални пръсти,
или смирено, с болка -
всички ще си идем ...

Макар Улицата да се намираше в покрайнините на града, градът не достигаше Улицата. Часовниците безотказно отмерваха времето в Нея, ала времето отказваше да Я посети.
Точно такъв свят аз търсех цял живот.
Беше късно в четвъртък, когато се нанесох на Улицата и вече четири дни чувах нейните стъпки. Гру ...

Как фино се преливат цветовете
и нежно трепкат свежите листа.
И как излъчва сладък дъх на цвете
тъй тленната и крехка красота.
И изведнъж разбирам много ясно, ...

Момичето със сините очи
Момичето със сините очи
ме гледа нежно, ала не разбира,
че огън в душата ми гори;
от погледа и как дъхът ми спира. ...

В памет на хладилния техник.
Говорех си с хладилния техник,
как в болницата искал да монтира,
на всяка стая, мощен климатик.
След туй, започна да умира ...

Среднощно писах стих... от безпричинност.
(Куплетите безлично умъртвявах).
Нахвърлих доза страх... от беззащитност
и фразите със думи разревавах.
Премих душата кално-омърсена. ...

на моята надежда -
дъщеря ми Надежда
ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ
Градим живота си със вяра
и всеки е уверен в това. ...

Под слънцето гальовно расло,
с балони палави играло,
едно лице е засияло.
За щастливи мигове мечтало,
обич чиста иска да раздава ...

Ела, мила, застани до мен.
Виж колко зелени са листата,
как по тях блести росата.
Докосни ме, пълна с обич.
Ще слеем нашите души, ...

Притисни ме до болка в прегръдка,
аз съм тук днес, за утре не зная.
Усети, че аз съм твоята тръпка,
по пулса ти учестен ще го позная.
Запази ме за нощите си будни, ...

Със мисли летя, безутешни,
за утре-то: бяло ли ще го срещна!?
И ще се смея ли пак бурно,
като пречистващ, планински ручей!?
Настоящето ми е мирно ...

Ето ме, дойдох при теб, покорна, тиха,
кротка, без дъх да те обичам.
А душата ми на птица заприлича.
Ето ме, дойдох, до смърт от теб ранена,
с желание и страст силно запленена. ...

Зима иде неприятелски,
и седефено, незабелязано,
със свойте бели силуети,
мъничка сълза, смразява.
С очи печални, птиците ...

В малка строфа или стих,
когато всички други спят,
аз искрено-щастлив,
туй сътворих за вас!
Цял в тръпка бях, ...

Резонно ме разпъваше на кръста,
догаждайки разгулните ми мисли...
Пречупваше до безпосочност пръста,
насочвайки го в нищото... безимен.
Раздираше посоките на капсули, ...

Всеки твой поглед е поглед към рая. Може би любов е това.
Всеки твой поглед е болка,
Беда,
Съдба. Нима страх е това?
Всеки мой поглед е обзет от диви, ...

Мислиш, че не ме боли,
напротив: болката е в мен.
В очите ми няма сълзи
и погледът ми е студен.
Така ще бъде занапред, ...

Събуди ме вик на чайка.
Отворих очи.
Поглеждам навън,
през прозореца –
морето е блеснало в цялото си величие. ...