Звънко синьо накапах в очите си,
прекопирах в душата си слънцето -
да изгрея, напук на сълзите
и на всяко фалшиво завръщане.
Бели гълъби кацат в ръцете ми, ...

Хипотеза
Дъждът е като оловото...
Кара душата да потъва...
Оловото е като дъжда...
Прави локви. ...

Въпрос
Пясъкът е оголеното жито...
чакащо жътва - комбайна?...
или ръцете на жътварката!!!...
INDY- NIKE na X - 12.06.2007

Свалих маската... но когато бях сама. Но дори и да съм сама, понякога си оставам с нея.
Носим маската, ухилена, лъжовна... Тя засенчва нашите очи и скули. С разкъсани и кървави сърца се смеем и учтивости едва мълвим...
Свалих маската... А какво намерих?! Развалина, пушек от разруха, мирис на страх. ...

Остави ме сама да се надвиквам с тишината.
Очаквах се да плача, да се моля, да роптая,
но в мен остана само скърцането от вратата
затръшната. Нима това е края?
А сякаш вчера казваше, че ме обичаш, ...

Защо ми се играе още!
Детството отдавна си отиде.
Кажете ми, момичета, момчета,
които сте на моите години.
Бели ветрове ме гонят още, ...

Прекърши в мен последния акорд,
разкъса струни на душата ми - китара...
И песента ми секна в ням минор,
безнотна във тетрадката си стара...
И празен тон отеква с тъжно ехо, ...

Събираме ли съ:)
Ей ся, Мароу,
ш'та светна
къто у брего фаро -
нашатъ цель е заветна. ...

Родопа
пие слънце с очи.
И вечер затваря пътеките,
реките й - скрити в дърветата,
скалите й - дом на кози. ...

Дай ми твоето лице
Нека да се скрия във косите ти,
когато от очите ти вали!
Нека да докосна със ръце
солените стопени капки зима - ...

Кога ще стигна
този хоризонт - кога ли?
А дали не го подминах?
Над мен небе,
под мене твърд изстинала... ...

Нарисувай ме с пръстите си във въздуха.
Аз сама ще придобия нужната форма.
А дотогава потанцувай с моята снимка.
После ме сгъни и ме сложи в джоба си.
Напиши ми нещо на касовата бележка. ...

АМФИБРАХИЙНО-РЕТОРИЧНО
Когато достигнем пределната точка
и филмът житейски пред взора премине,
ще търсим ли трескаво малка отсрочка
или ще се втурнем в полетата фини?

Отивай си.
Може би трябва да плача?
Съжалявам. Няма. Не мога.
Така или иначе - нищо не знача.
Тръгвай, както хиляди други. ...

Усмихвам се
от снимката сърдечно,
проблясват във
очите светлинки.
И може би, ...

УДАВНИК
Удавих се в очите ти...
Запалих се в ръцете ти...
Утихнах с твоя пулс...
Предаде се сърцето... ...

Няма нищо да кажа сега...
Мълчаливо душата ми моли:
- Не поглеждай в онази вода,
във която потънах отскоро.
Не докосвай мъглата с ръце - ...

Delete
Защо човешката памет няма копче "delete" и само с една маркиране и натискане да изтриеш онези пасажи, които седят кофти скърпени към иначе гладкото повествование на житейския ти роман? Страхотно би било ако можеш с един жест да махнеш от съзнанието си натрапчивото усещане за мирис на развален ...

След като прочетох "Автобиография на Рия..." реших да "върна паса" - съвсем по женски :). С този стих искам да поздравя всички жени, които поне веднъж са били "другата жена" в живота на някой Адам...
Разбърквайте, весталки на морала,
със голи пръсти жарката ми дързост.
И нека по ръцете ви да пари!
Т ...

Китарата мълчи. Под този дъжд.
На пейката. Забравена от някого.
Китарата засвири. Изведнъж.
Щом даде тон за песен вятъра...
Бездомница е вече. Безнадзорна. ...

Разплаках небето
Разплаках небето с очите си -
две тъжни кафеви звезди;
поех от дъха му в гърдите си.
Напълних си чаша сълзи. ...

В твоите ръце съм уязвима
и безброй рани в сърцето ми има
от твоите думи, от погледи зли,
от нещастната любов, с която ме дари.
Мразя се, че те обичам, ...

Сърцето ме боли...
Разумът се замъглява.
А болката по теб остава.
По-силна и искряща,
тя изцяло ме разклаща и шепне: ...

Не вярвам в никакви съкровища,
не вярвам на звездите,
не вярвям на чудовища,
не вярвам на лъжите,
не вярвам и на истини, ...

Пак мълчим... и двамата сме гузни... Ти, защото ме предаде, аз, защото ти простих?!... Пак мълчим... и за какво? И на мен ми е тежко, и на теб... Ти виждаш ли смисъл? Аз вече не. А се борих... Много се борих. Бях впила ръце в теб, сякаш си последното нещо на този свят и не искам да те изгубя. И беше ...

Малка ракийка + голяма салатка = желязна хватка
Мъжът ми не пие. Тъй го е свикнала майка му. Не че е болка за умиране, даже може да му се брои за плюс, но понякога ме дразни с желязното си въздържателство. Аз обичам от време на време да си направя голяма купа салата и да си налея малко ледено студен ...