Историята на Нероден Петко или Тоя, който искал да разплете слънцето
Тоя е оня, който няма име. Нищо не му струвало, разбира се, да си извади паспорт и да си турне там някое – каквото е да е. Имена – бол, ама той не щял. Защото тоя не бил човешко същество. Какво бил точно, никой не знаел, а на него ...

И всички кръстове – за мене изкования
и още няколко ги носех. С лекота.
В стиха си кътах слънчогледови желания,
луна, щурци любов... За хиляди лета.
Сред всички зими – все в сърцето ми вилнелите, ...

Проблясват леко юлски лунни струни,
оплели в паяжинен плен света.
Дали е знак за следващо сбогуване,
ведно с надежда нова? Аз не спя!
Копнежните ми страсти пак се реят ...

Сутрин щом очи отворя,
и от кошмара нощен се събудя...
моля се от все сърце, сънят ми
да е бил само нишесте.
Но щом по новините пак бълват смрад! ...

Зная, разбират ни децата
прекрасно, щом понякога
им се поскарваме, майчински ...
А с изгрева, рано сутринта,
обхваща ме невероятна ...

Когато хората забравят как да слушат вътрешната си сила, стихиите се пробуждат за един унищожителен последен танц. Само Първият може да ги укроти и спаси човечеството. Но него отдавна го няма на този свят…
– Ѝренвейл, скъпа! Какво невероятно удоволствие е да те видя…отново на път. Накъде те запращат ...

При радост, човекът работи и пее,
от болести сам оздравява,
в хармония с Бога щастливо живее –
Бог тялото му подмладява.
Каквото захване – довежда до края, ...

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
25.
И ужасени в слънчевият ден
провикнаха се ангелите: " Грях!!!
Какво направи, Ева? " - тя от страх ...

Разхождам се и наближавам единствения, парк в градчето ни. Сенчест и прохладен е и затова вървя натам с нагласата да остана на спокойствие и да подишам ободряващ чист въздух. Да остана насаме с моя Творец. В този момент нещо в мислите ми тревожно се препъна като в камък и за частица от секундата раз ...

Не си мисли, че си незаменима,
о, колко много все така се лъгаха...
И по-добри от тебе (много) има!
И колко много преди теб си тръгнаха...
Не си мисли, че си единствена, последна, ...

Второто пришествие
или Видов ден
Той ще дойде преди зората,
зарад грешните наши души,
ще сравни всичко със земята - ...

С един дъх поемаше сладкият аромат на виното, със следващия издишаше облак тютюнев дим. Виното сгряваше гърлото му, гъстият дим го задавяше, прелиташе край него в безформени кълба и си проправяше път през прозореца към безлунната нощ. Навън, умореният град бе потънал в дълбок сън, но не и те.
– Гене ...

Защо са драмите на нашите тийнейджърски
(на юношеските) години?
Защо са хилядите ужасяващи скандали без истински причини?
Защо е туй усещане, че всеки, покрай нас пропъплил, ни е крив,
че е животът у дома безкрайно скучен, сив; ...

Отдавна си във вечността …
На някой облак дали цигара си запали?
По димът изпрати ли ми любовта?
А от там сълзите ми видя ли?
Няма те … от толкова отдавна… ...

Аз съм тук, пристигнах от никъде,
за да бъда море от мечти,
за да дипля и пренареждам животи
с безкрайни и всевъзможни похвати.
Раснах с младите филизи буйни, ...

Коя съм Аз се още питам,
къде е мястото ми в този свят?
Времето безмилостно отлита,
спомените връщам си назад.
Дете съм, още аз дете съм! ...

Искам да бъдем с тебе, където
пясъкът пръсти заравя в морето,
гларуси с викове носят на гръб
денем лазур, нощем млечния път.
Там на брега, дето стъпил е раят. ...

Затрупан съм от много си аз,
които ме преследват не от вчера...
А иска ми се хей така - от раз,
спонтанно в многото да се намеря!
Но какво ли има в повече у мен? ...

Стане ли време за тръгване,
давам гласа си на вятъра.
Всяко последно осъмване
пази следите ми в пясъка.
Смело е морското влюбване, ...

Не се ли спънеш,
ще бъдеш спънат.
Родил се е просрочен -
не искал свят порочен.
Работя значи живея. ...

Новият ден...
Обичайните закуска, кафе на верандата в къщи, съпроводено от гръцка музика. бутилка студена вода, шише замръзнало фрапа, сандвич в колата и съм готов.
Вмссто да завия наляво за Луца, завих надясно за Нео Даскалио, и там е вода и пясък, чадъри и шезлонги, и може би не така пренаселен, з ...

Веднъж Маруся купи си прекрасна риза
от бял сатен с якичка – кадифе,
тя тясната пола нахлузи
и спусна се към близкото кафе.
В обречения час на първа среща, ...

Из моите собствени размисли на почти 19-ет годишно момиче.
Музиката е взета от Ютуб!

На бога Янус копия двулики,
надскачат сянката си... Спри, човеко!
Животът ни измерен е до миг и
от гроба не ще стигнеш по-далеко.
И гледам ги – паун са до пауна, ...

ПО-НАТАТЪК Е ПУСТО
Има ли някой отвън? Кой на вратата почука?
Ти ли ми идваш насън? Кестен ли тропа в улука?
Подлезът мрачен в града дом е за тъжни графити.
В рисуваните гнезда вятърът мъти звездите. ...

Обичах ви: и любовта ми може
да тлее още в мен – под пепелта,
но нека повече не ви тревожи;
не искам с нищо аз да ви смутя.
Обичах ви безмълвно, безнадеждно – ...

Над всичките ви глупости и сложности,
луната тази нощ се смее. С мен.
Помага ми да вярвам в невъзможното
ликът ѝ грее. Огненочервен.
Стоя. Не дишам. Вие спите. Спете си. ...

МОЕТО ОТЛЕТЯЛО ВРЕМЕ
Сам на пустия плаж.
Сам по празните варненски улици.
Младостта ми – мираж,
нейде тихо от мене притули се. ...

Попитан бил
изкуственият интелект
как настроение се повишава
и отвърнал:
,,Чрез стихотворение..."

ВИКАЩИЯТ ОТ РАЗКЛОНА НА ОКЕАНИТЕ
В памет на Поета и Писателя Цветан Бошев – Ламята
Него го няма. От много години го няма. И всички го забравиха. Зачеркнаха го на кръст. По диагонала. По всички възможни паралели и меридиани. Няма го и няма да се върне, в това съм абсолютно сигурен. Няма да се върне н ...

Искрица тревожност и доза тъга –
очите ти вече игриво не светят.
Защо любовта ми отмина сега?
Далечни сме – сякаш различни планети.
Пристанищни срещи, вълшебство и зов, ...

Шарената ми писана
любопитно отзарана,
явно - да не ѝ се спи,
от кафето ми отпи.
А то не е като всяко, ...