Българска природа цветна,
Сякаш пъстър папагал.
Навред влиза и напомня
За зеления Балкан.
Във градината излезеш, ...

Решил един комар веднъж
в селския бар да се прави на мъж.
Влязъл с трясък,
с цигара в уста,
с кожено яке ...

Карах през къра цял живот,
вместо да си търся брод.
Ядох, пиех до зарана,
дори пропусках дневна смяна.
Не пукаше ми, щраках с пръсти. ...

Те са много стари.Никой не ги помни като дръвчета.Стоят здраво вкоренени, огромни, сякаш са връстници на света от неговото сътворение.С напукана, набръчкана и почерняла от времето и дъждовете кора, те всяка пролет преобразени се подмладяват. Отгоре избуяват млади ластари, без някой да подрязва стари ...

Автор:
Евгени Киров
Той, тя и то
Аз не зная как да започна. Всичко е толкова странно, че си мисля, че полудявам. Ето на, за втори път опитвам да напиша нещо и въобще не знам докъде ще я докарам. Вчера отново седнах със същото намерение. Беше едно такова хубаво време, преливащо от вдъхновение, а моит ...

Щипчица есен,
полъх носталгия,
дим от шишарки,
чай от липа...
Топли чорапи, ...

Луната се търкаляше полека
по хребети и хълмове закръглени,
проправяше към утрото пътека,
а паяците бдяха в ъглите...
Реката се забавяше умишлено ...

Живяло едно синигерче на име Пламен. Няма да ви разказвам с подробности кога и къде е живяло, защото това е една напълно измислена история. А би могла да бъде и истинска и вместо синигерче да е било бобър, заек, опосум или пък момче на пет години. Но днес, в точно тази приказка, е синигерче. Съвсем ...

Ще боли подир теб... Ще боли ли, или...?
Няма как без да стане да го разбера.
И случайно ще моля да отглеждаш пчели,
че на някоя аз съм самата сестра.
От ужилване страшно ще боли ли, или...? ...

Чакам те, но ти не идваш,
а аз към себе си пътувам.
Дете пораснало го милваш,
когато със сълзите си нощува.
Сълзите на съдба, която ...

Когато целият свят те притиска напред
и те кара да бързаш в безумен разчет,
притвори за миг уморени очи,
направи пет крачки назад и мълчи.
Движи се назад към изгубения рай, ...

Мартин
Виктор живееше в другия край на града, в къща, която беше купил преди пет години с онова изражение на човек, свършил важна работа. Три стаи, двор, гараж. Жена му Ани, беше превърнала мястото в нещо топло и истинско със саксии по прозорците и миризма на готвено, която те посрещаше още на врата ...

хасковското „Х`ъ“
е полъх нежен и
любвезалѐжен
хасковското „Х`ъ“
е полъх нежен и ...

Мъртвият клоун изтупа пръстта от костюма си — току-що се беше изровил от гробищата. Гробарят получи паническа атака.
Клоуните, в дълбоко антиматериалистическия смисъл на думата, и севернокорейската радиоточка... Тогава, когато си продадох душата на Дявола, в тялото ми се всели синтетичен мислител — ...

ПЪТЕН ЗНАК
Затрупана под купища лъжи –
аз напръстник за тръни не намерих.
И времето на хълбок не лежи –
живяла съм в заблуди и химери. ...

Понякога сме твърде близо ние,
но никой никого ли не усеща?
И гръб към гръб е сляп. Не ще открие
копнежът топлината си с надежда.
Житейското различие отвежда ...

Докато седеше пред празната си чаша се запита. „Човек за да живее ли се ражда, или за нещо друго? Черни птици от живота ни кълват с глад ненаситен. В кафеза на гърдите другите, червените се блъскат ден след ден и нощ след нощ, безспирно. Има ли за тях небе сега се питам. А като излети?
Шум от счупен ...

Защо съм се родил, защо ли съм живял!?
Смъртта пристига, знам, в незнаен кобен час.
И с ледения дъх ще помете без жал —
и мен, и моя глас, забравени от Вас...
Във жарък летен зной над селския мегдан, ...

Детски сълзи ме посрещнаха тази сутрин
Солени, горчиви и потискащи бяха те
Дълбоко ти спеше до мен
Дъхът ти го слушах
Със притиснато ухо на гърди ...

Не всяка светлина е изгрев бял,
понякога е пламък без утеха.
Тя хвърля сянка върху всеки жал,
оставя тишината без утеха.
Видях как денят нощта прегърна, ...

Сянка на душа!
Силует без контури.
Прeмина през черното огледало
... в нощта.
Няма ясни очертания! ...

Не харесваш ти мъже с мустаци,
много гъделичкат твоите баджаци.
Същото важи и за тез, с брадите,
същото го правят с дупето, горките...
Не те кефят също и мъжете прости, ...

Променяш се..
С течение на времето ,
на вятъра..
на морето
Предавал си.. ...

Тази нощ ще валя. Зад пороите ритъмът скрит е
на сърцето, белязано с думи, с мълчания, с бяг.
И ще стана река, и ще гледам тъгата в очите,
ще отнасям мостове... и в шатри на цигани пак
ще се уча да пея през сълзи тогава, когато ...

С жизнен опит… се оказах
след последния развод.
Сам - на себе си доказах,
че съм бил голям идиот.
Изведнъж си дадох сметка ...

В този ден дъждът говори равно
с глас на тенекиени улуци.
Думите – провлачени и бавни –
отброяват със секунди звуците.
Времето лениво се разтяга ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и първа
Триумфално завръщане
- Та такова е положението в Кандра, значи - завърши разказа си поканилият в каютата си Кедра Елпара и Ячи Буруди докарал ги до южния зид на северния континент преди кръговрат - да припомним - капит ...

Имам дрехи за седем живота
и обувки за няколко бала.
Златни ябълки крие дървото,
а под него съм сладка и бяла.
Нови приказки шепне луната ...

Любимият роден град топли сърцето
и с името Варна се слави навред.
Краси я брега, плажа, кея, морето.
Тук всеки щастлив е и с радост обзет.
Кварталните улици слънце огрява, ...

Направих колекция от всичките
ти неподарени букети.
Мислех, че си този, който чакам,
но не бе ти.
Помня как видях те ...

Сред полето залезът притихва,
денят угасва в алена следа.
Вятър носи шепот на треви и литва
след далечен спомен по мечта.
Небето бавно сваля своя пламък, ...

Боровите иглички треперят
не от студ -от очакване.
Избледняват стъпките по снега,
а е рано още за пролет.
Слънцето спи по-дълбоко от мечка ...