Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
389K resultados
14+Разхвърляна нощ
🇧🇬
...Нощ, каквато стресира човека,
към която се гледа страхливо -
преживях и ще помня вовеки -
тя остави в мен спомени сиви!
Нощ, която не носи печат "Подредена"! ...
Имах нужда да спра за дълго да чета любовни романи. И все пак го исках - да пиша за любовта. Исках го силно: да наблюдавам умението на живота как събира и разграничава от себе си обикновеното и необикновеното.
Имах нужда, и сега я имам - да се променям. Да се науча да ходя по греда и да балансирам ...
В една дъждовна и мрачна нощ, тя загуби един любим човек, който винаги и е помагал и подкрепял. Това бе нейната баба. 3 месеца по - късно. Добромира пуши цигара в двора, тя не бе излизала от вкъщи цели 3 месеца. Майка и пристига и поставя пред нея, едни документи.
- Трябва да дойдеш с мен в Бургас, ...
[Куплет 1]
Старата църква от съня се събужда,
светлина през стъклото проправя си път.
Нощта си отива – студена и чужда,
ангели бели над храма летят. ...
Боли ли те силно, значи си жив,
това е животът, така услужлив,
на всеки поднася различен урок,
поставя задачи с нужния срок.
Не пита дали си готов или не, ...
Без теб не живея, а съществувам.
Спомените ме изгарят отвътре.
Никога няма да спра да тъгувам,
Защото с теб няма да имаме утре.
Как да живея с тази огромна дупка в сърцето? ...
Кратък наръчник за разкодиране на Вселената.
Пътуване през Санскрит с Бхагават Гита и Шримад-Бхагаватам
Въведение: Санскрит като Лила (Божественна игра)
За да разберем думите в това помагало, трябва да погледнем на Санскрит не като на обикновен език, а като на софтуерния код на битието. В традициите ...
Какво възнамерявал да напише малчуганът с намереното тебеширче? Защо изпод пръстите му излизали думи, които не бил изписал? Защо написаното го разгневило толкова много, че го подтикнало да извърши... убийство?... - Отговорите са в звуковия файл.
Текст и прочит: Иван Бозуков
[Куплет 1]
Старата църква от съня се събужда,
светлина през стъклото проправя си път.
Нощта си отива – студена и чужда,
ангели бели над храма летят. ...
Защото много, много те обичам,
живея само в твоята прегръдка.
"Щастлив съм!" - с онемели устни сричам,
отпивам спомена за теб на малки глътки.
Ефирна си. Невинна. Даже плаха. ...
Дъждовно е, но имам свой сезон,
а този вън изобщо не ми пречи,
прелита пролет и от клон на клон
личат щастливите ѝ нежни речи.
Че днес е мрачно – временен възход ...
Пак Зимата сурова отстъпва своя трон,
а мрачен хоризонтът в покров от лед бледнее.
В гърдите ни се буди един сподавен стон,
За Пролетта, в която сърцето жадно грее.
Небе – оловно сиво – се нежно просветли, ...
В КРАЯ НА НЕПОЗНАТА УЛИЧКА
Дом на елфи в цвета перуников,
двор с енигми и тайни изпъстрен.
Ветрове спират тук за почивка
и светулчици нощем възкръсват. ...
И сплита вятър режещи треви,
копривата ме шибва с дъх камшичен,
сред тръни боса трудно се върви,
инатът шепне: Полети, момиче!
И свито на кълбенце е боли, ...
Без теб не живея, а съществувам.
Спомените ме изгарят отвътре.
Никога няма да спра да тъгувам,
Защото с теб няма да имаме утре.
Как да живея с тази огромна дупка в сърцето? ...
(Куплет 1)
I’m searching for a ghost I cannot see
Searching for the missing parts of me.
Like a precious golden key that’s lost
Or a cup of tea that’s gathered frost. ...
Не свършва моят път под този камък,
в земята само костите лежат.
Душата ми, далеч оттук, е пламък,
където в полет феникси кръжат.
И пеят песни ангели небесни - ...
КРАЛИЦАТА
Автор: Тоде Илиевски, Р.С.Македония
В прегръдка му беше, ала нощта мина.
Напразно пиха толкова нектар, амброзия, вина:
любовникът ù пак остана трезвен – ...
Слука да е, хора, туй ми е съдбата,
цяла седмица мечтая... пътя към гората!
Хем със пушка през рамо, хем с такъми в коша,
няма делник сив за мене, няма среща лоша!
Сутрин рано в пусията – чакам аз глигана, ...
Къде другаде да сме...Освен в кафенето на Лена, топличко, уютно, даже и безгрижно, защото все още времето е неспкойно, ту слънчево, ту дъждовито и студено.
Сърбаме кафе, хвърляме разсеян поглед през прозорците навън или из залата...
-Страшен месец беше март месец - започна Гочо Умното - То не бяха с ...
Mайор Иларио Санчо Даниел, командващ войскова част в малка вътрешна провинция, станала напоследък нещо като космодрум за неоторизирани посещения на планетата Земя, чоплеше обяда си с отегчение, вглъбен в мисли за неприятната ситуация, възникнала в подопченото му поделение и то точно заради поредните ...