Честит празник на писмеността, дадена ни от Кирил и Методий,
с която всеки българин се гордее! На културата, призвана да държи
очите ни отворени и виждащи! На любовта ни към българското, която
не трябва да позволява чужденците да ценят повече от нас големите
ни умове и изобилието от разнородни талан ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Епилог
„Всяко безумие има своята логика.“
Уилям Шекспир
След непрестанно бродене из елуриите в продължение на два туртюпа и половина, 87-вертепният старик Уроши Алви някак предусети, че е в самия край на жизнения си път. Бе толкова уморен ...

Електорален контрол
Изобщо няма как да се отървете от мен!
Колко пъти се мъча да го сторя със самия себе си,
но Духът, който е дълбоко в мене внедрен,
постоянно ме хвърля в пропастта на проблемите. ...

Спомняне-припомняне
Ще споделя тук
Духовна практика
В три точки на деня -
Сутрин-обед-вечер - ...

Стоя безмълвна в празната и сива стая
отново сама сред бездушните предмети
Стоя в празната и сива стая
а стрелките на часовника описват безкрайната тъга в този свят
Стоя в стаята ...

Въздъхнах тихичко, може би заслужаваме.
-Ако проявявате интерес утре мога да ви покажа имота - усмихна се тя - Няма да останете разочарован, поддържан и на добра локация, има отбивка за Унгария, много често там се ходи на пазар, има доста по-евтини стоки.
-Да, трябва да се види - засмях се и аз
Добр ...

В ръцете тихо светлина се ражда, от болка, спомен, обич и мечти.
Една душа със цвят на обич казва:
"Не спирай никога да чувстваш ти."
Ръка рисува, друга пише нежно, но пътят им е всъщност само един. Когато чувството говори често, изкуството ще те докосне.

На другата сутрин по улиците на селото и помен нямаше от тишината и запустението, които бяха посрещнали Съби предния ден. Те двамата с бабàта, придружени от двамина слуги, излязоха още при изгрев слънце и навсякъде се чуваше гълчава от извежданите животни и от суетнята на стопаните по дворовете. Съб ...

На Дамян Дамянов
Погребахме своите Поети,
напълнихме устата им с пръст-
на очите се блещят монети,
и от камък е техният кръст. ...

Напъдих ги словата, като псета,
бездомни ги оставих, но нали
съм жалостива. От тъга щом светя,
в очите ми започва да вали.
От късче тънка паякова мрежа, ...

Обичай ме —
и утре да ме няма, а днес да съм очертание от мираж.
Обичай ме така — разнопосочна, дори без компас в ръка.
Обичай ме като падащ дъжд над прашен път.
И не питай ще остане ли следа. ...

От Яворов до Теодор Траянов,
през Ясенов и Пеньо Пенев,
във всеки стих по чувство е останало
и крехко е достигало до мене.
Понякога заспивам с Дебелянов, ...

Беше свел глава смирено, скованите му колене бяха опрени в студения под. Пръстите си беше събрал в края на леглото, притискаше ги толкова силно, че го боляха, а накрая изтръпнаха. Сякаш молитвите му щяха да се изпълнят, ако стисне пръти достатъчно силно. Само още малко... Стори му се, че бе седял та ...

Все някога ще спра да те обичам
и името ти няма да си спомням.
Ще бъдеш само дъх на зима
и отминаващ тъмен облак.
Зима... помниш ли? Едва ли... ...

Писането трябваше да става само. Да му се отдава. Нали уж обичаше да пише? Ако беше така, защо така трудно му идваха идеи? Беше седнал пред белия екран и се мъчеше да измисли нещо смислено. Нищо не идваше. Само откъси, идеи, но не и как да ги свърже в история. Та за какво му беше да пише, замисли се ...

О, светци! Напразно всичко беше!
„Бангаранга“ днеска пак звучеше...
Род, християнство и език,
отхвърлихме ги само в миг.
Какво ли още българинът чака? ...

Живяла екстраординарна Дама.
Не следвала всеобщата лъжа.
Летяла във простор от нощна гама,
мечтала за Човека със Душа.
Не крачела в тълпи от страст и злато, ...

Посявах в себе си добро,
за да поникне в мен сребро!
Да ме запомнят всички тук:
със мисъл, със добро и звук!
От изгрева до галещ мрак ...

Тъжното море
Защо си толкова тъжно мое Черно море,
сякаш е от сивото и мрачно над теб небе.
Да още е студено но идва лято, ти се усмихни,
изпрати ми поздрав от дантелени вълни! ...

Тимпани от отвъдното забиват
отново с ритъма на мрачно чудо.
Едни във други демони се сливат
и в пламъци танцуват танци лудо.
Магьосница ги призовава с клетва ...

Тимпани от отвъдното забиват
отново с ритъма на мрачно чудо.
Едни във други демони се сливат
и в пламъци танцуват танци лудо.
Магьосница ги призовава с клетва ...

Днес настъпи миг безсрамен -
режа татковата връв.
Минос лют и Ариадна?
Ах, и тази синя кръв.
Ще опитам да покажа ...

[Female Verse]
Чакам те подпряна на пианото-
Добре ти е познато мястото.
[Male Verse]
Преливат в мен горещи страсти- ...

Крещят абитуриентите дузините…
Сбогуват се със всичко неприятно.
Това, което липсва в магазините
от утре ще е тяхно, безвъзвратно.
Амбиции, кураж, надежди, вяра ...

[Female Verse]
Чакам те подпряна на пианото-
Добре ти е познато мястото.
[Male Verse]
Преливат в мен горещи страсти- ...

Хота от метал, без пол, без Бог,
армия са странстваща в безкрая.
Равни и безсмъртни в хода строг
не бленуват никога за рая.
Хилядите кораби космични ...

Надявам се на по-добро —
не утре просто да настъпи,
а в тъмното човешко дъно
една искра да не отстъпи.
Да има смисъл в тишината, ...

Хора от метал, без пол, без Бог,
армия са странстваща в безкрая.
Равни и безсмъртни в хода строг
не бленуват никога за рая.
Хилядите кораби космични ...

Преболя ли? – ме питат светулките в мрака.
Търся отговор. Тъмното тихо пълзи.
Странен пътник съм. Чакам на гарата влака
минал вчера. А днес – коловоз от сълзи.
Неразумна си! – с упрек отронва душата ...

Ще намразя - Русия,
с този болен злодей,
и в Тайланд ще се скрия
в някой лъскав бордей.
Спирам руската водка, ...

Не се живее в спомени. Не се.
Назад щом води пътят – какъв път е?
Отрова само ще ти донесе,
от извор кален, от вини размътен.
Изглеждат ли щастливи? И да са, ...

От БНТ взеха радикално решение относно представетеля ни на следващата Евровизия. България да е представена от политик-певец, или сериен убиец такъв.
Така хейтът, поне, ще е нещо нормално...
22.05.2026.
___
Принципно не съм фен на песента на Дара, като дори и първото й място, не повлия на този факт. ...

В най чистата прима виста
мислех че е последна
под малки облачета над звезди
Ти вече ми каза просги
ти вече ми каза че си моя ...

В едно легло сме
А делят ни
Морета
Океани
Светове ...

Любов не си
Но си рана
Минало си
И забрава
Покана ...