ЛУДО ЛЯТО
... неделя е – и лудницата пусна! – и всички луди тръгнаха в града,
с угаснал фас на долната си устна дори и аз сред тях развях брада,
посипах си главата с морска пяна – и мислих по напуснатия кей
дали не ще разчопля стара рана, ако извикам някому: – Здравей! – ...

Остра костта е. От риба.
И е заседнала в гърлото.
Въздухът стене... Вибрира...
Дращи небцето ми..! Пърли..!
Спъвам се в теб. Отмалявам... ...

Една котка казала:
– Мяу.
А другата:
– Взе ми думата от устата.

За миг се разсеях и… вече е есен.
Тръгнаха си приятели, ятата със песен.
След безкраен летеж и досадна умора
Животът-проверка… стигнал е изнемога.
Изгубих ли себе си, след поредния бяг ...

Някога отдавна – между пушки стари…
На купон веднъж сред пекани другари.
Тошко се накваси, чак до козирката…
И като градушка, тръгна през гората!…
Трябваше тогава, дълго да се влачи, ...

Желани усмивки ...
Усмихвам се днес, и винаги,
а кой от нас не се усмихва
с радост - на цветя, на дечица ...
Усмивки какви не - игриви, ...

(На сина ми )
На шести юли беше страшна жега.
Денят конкретно беше нетипичен.
Мислех, че света към мене гледа
и чака вест - момче или момиче... ...

Дано разбера кой пол притежавам.
Вече седемдесетината не ми пасват.
Смътно догаждам се за стотния.
Куца ми ориентацията, искам пенсия.

Времето не течеше тук. Или течеше в толкова много посоки, че самата дума се изпразваше от смисъл.
Йоан, изтощен, но устремен, стоеше в сърцевината на своята квантова конструкция. Тя не бе идеална. Не бе гладка и блестяща. Тя бе човешка – пулсираща, неравна, пълна със съмнения. И с надежда.
А срещу н ...

Прасето забоде копито в най-горния ред на страницата и зачете високо, като се запъваше почти на всяка дума.
Първа гатанка на Свинска:
Яйцето – елипса,
жълтъкът – кръг
в черупка. Бели се ...

Къде не можеш никога да стигнеш?
Докрая на мечтите - нямат свършек.
Докато до предела им се вдигнеш,
те изпреварят, свежи пъпки вържат.
Запитай се, защо не остаряваш. ...

Времето е толкова различно -
една цигара време,
един събуден сън,
набъбнало критично,
посреща те навън. ...

Не бързай! Не ставай голяма все още...
Мънички стъпки се втурват умело
в новия свят - откриватели смели.
Ръчичките търсят опора тъй рядко...
Детството, лудо, е толкова кратко. ...

Бо̀же - предадат
ли Те - харизват се на
черния отвъд

В ДЪРЖАВАТА НА КРАЧЕЩИТЕ МУМИИ
... защото цял живот танцувам с думи, не ме учете, моля, на танго! –
побратим на сахарските самуми, мълчах със тях на тайнствено арго,
в пустини, степи, вдън сибирски тундри връхлитаха ме – вихрени ята,
до сетните ми смислени секунди за тях – да дишам! – Бог ми обеща, ...

На жена не мога да откажа -
Сърце ми, пусто, мекушаво...
В градинка, бар, или на плажа,
за тях... докрая се раздавам...
И те използват ме брутално - ...

Заместване и благодарност
При размишление,
При разглеждане на
Жизнени картини,
Благородно може да ...

Отпраща ме. По залез. В понеделник.
Една любов с очите на Адам.
Небето си почива. Легнало под сенника.
И пише нова строфа, без да знам,
че тъне още гребенът в косите ми ...

Хапнахме в крайбрежна таверна по полувин печено пиле, салати, студена бира.
- Харесва ли ти - попитах
- Ох, не съм си представила никога, да ям и пия с настървение и то осолена цялата, здравословно е нали - през смях отговори.
В къщи пръскалата работеха, миришаше на свежест.
- Радост, има топла вода ...

На съкращението „хоремаг“ старото значение е хотел-ресторант-магазин; новото е хомо-революция-магаре.
Предлагам дума „мастолег“ вместо маса-стол-легло; нужна е за скъсено изброяване на малкото обзавеждане на голям пророк (по библейска справка) или на цялата моя собственост.

,, Земята няма нужда от нови континенти, а от нови хора."
Жул Верн
Изгубихме се!
Някъде по пътя,
който в началото ...

Мълчанието ти отива,
но то си има своя тайна,
копнежа в него се разлива
с размер от точка до безкрайност.
А думите, макар и скрити, ...

Ех,че ми отива много
да съм абонат на зоопарк!
Идват различни двуноги
и драми разиграват без антракт.
Не ме разбирайте криво- ...

Душата ни е неспокоен вечен пристан на надеждата.
Подобно бурната вълна -
чак до последно блъска се и тя,
бушува
и само екотът се чува - ...

Природата е сфинкс – коварно
при изпитания тя взема дан.
Фьодор Тютчев
https://otkrovenia.com/bg/prevodi/prirodata-e-sfinks-fyodor-tyutchev
Фьодор Иванович Тютчев (1803-1873) – руски поет, определян като третия велик представител на романтизма в Русия след Александър Пушкин и Михаил Лермонтов. ...

Сънят не идва този път…
и нямам рамо аз да се подпря.
Дърветата са ми приятели – добри,
и с птиците понякога говоря.
Но по-добре така, отколкото в лъжи ...

събирам мълчанието
нямам думи
понеже
всичко е казано
и се раздава

Седя край вълните с коси като пламък,
във шепи - лъчи, на чело́-слънчев камък,
очите ми - буря, проблем без решение
мърморя във транс: "Не търси обяснение!"
Цветя ли? Приемам, но само със повод. ...