Гинко Билоба -
дърво на живота и
обич изконна!
Гинко Билоба -
мечти оживява - за ...

Имам нужда от светещи, бели
хризантеми. И нека цъфтят.
Сред дъждовни и тъжни недели
да ме скрият в красивия свят,
който восъчно крехък и наш е, ...

Есен - стопанки тук-там простират,
на слънцето - губери, килими...
Тъй греят терасите, с красоти -
и към тях поглеждаме с възхита...
На село, все с радост ме привличат, ...

изоставена
душа усеща себе
си ощавена
изоставено
сърце усеща себе ...

Танго
Един танц между мъж и жена,
едно усещане за близост една.
Допир на красиви и нежни тела,
танц който свързан е с любовта! ...

Един резбован стол… почти изкуство,
а барът – задимен и овехтял.
Навярно пристан е за стари чувства
отдавна тук часовникът е спрял.
Обесеното време мълчаливо ...

Медицинариумът
Десет месеца от края на света и от неговото... начало
(Хроника на един бъдещ апокалипсис)
На всички, запазили усета си за нормалност във времето на самопричинено безумие, в което се преструваме, че опитваме да живеем вече цели почти две години. Ще поумнеем ли бързо и цивилизовано или ...

Усмихвам се на вятъра в листата.
Целувки са звездите на нощта.
Дъжда пречиства ми душата,
а в облаците ражда се реалността.
Дете старателно рисува ...

С букет огромен, а душата свита,
тръпнеща "какво ще каже тя сега?"
Мечтата им с крила дали полита
щом логопеда рече "малката беда"?
Сълзите напират, душата трепери ...

Страданието пише вместо мен,
в началото, когато слово нямам.
То спъва ме така на всеки ред,
че аз съм вече почеркът му страстен.
Поставих точка. ...

Кой рибата вмириса...
И кой на Народа вината кордиса!?
По лесно е друг да бъде виновен...
И за злото ...той е основен.
Кой на истината тури кръст... ...

Без броня оставам, луната сияе,
събличам от себе си слоеве тайни
Не трепваш. Не бягаш. Така се играе,
макар и със риск да е сякаш безкрайно.
Защо ти го казвам? Защото ти вярвам, ...

Парите ще останат, а и къщите,
и явна ще е всяка малка тайна,
и близките ви ще останат същите,
достигнете ли гарата си крайна.
И ще увиснат тъжно безпредметните, ...

Блокът ги посрещна с равнодушно мълчание. Още не бе отворил клюкарски очи и за първи път Алекс не помисли за себе си. Не му пукаше от любопитството на съседите. Ала сега бе различно. Не се прибираше с клиентка. Мисълта дали ще ги види някой, го караше да трепери за непознатото мъниче, чиято съдба за ...

Бунтът между концептуализма и традиционализма в изкуството .Въпрос на гледна точка
От край време изкуството представлява своеобразен събирателен образ на епохата, към която принадлежи. Преди стотици години майсторите на четката са полагали дългогодишни усилия и труд, за да подобрят техниката и стила ...

Много мъдро остаряхме с година две, с любов с мечта
разтърсвахме земята с дръзкия си начин и силата от младостта!
Понякога изгубвахме контраста в ритъма от суета
друг път отказвахме да плащаме , на живота за греха!
А съдбата плахо ни нареждаше, що за грях е младостта ...

Малкият проплака в съня си, обърна се на другата страна и отново заспа. Жана, стресната от детския плач, се надигна сънена от леглото. Тишината я успокои и тя си помисли, че само така й се е сторило. Отпусна се отново в сладостно предусещане за сън, като едва забележимо се усмихна.
Ръката й по навик ...

НАМЕРИ СЕ, НАРОДЕ
Да допуснем, че цената на петрола не пада.
Сякаш ако падне, ще ми падне... настроението.
Да помечтаем, че у нас няма картели и че дори Комисията за защита на потребителите работи, а също и онази загадъчната – Комисията за защита на конкуренцията, дето е платена.
Да екстрапулираме д ...

СЕНКИ ОТ ДЕМЕНТНИЯ ДОМ
Ако си тръгнал от родилния дом, значи ще минеш и през старческия дом. И най-често – дементния. Това ми каза Надежда, която имала надежда да й се размине тази последна спирка, но не било писано. Наложило се да стои там 45 дни, докато краката й отново проходят. Нямало надежда ня ...

Те бяха играчи – и мокри и прашни,
Готови за битки и подвизи страшни!
Додето кънтеше на вятърът воя!...
И главата си пръскаше после в прибоя!
Морето им правеше сякаш пътечка! ...

Знам на пръсти почти този път – и трънлив, и потребен,
всяка пропаст за мене отгледа луни и звезди.
Всяка мълния лятна бе болка... безмълвен молебен.
Чудесата посях сред безплодни и криви бразди.
Сто плашила роди и на крушата висна обесен ...

Provided to YouTube by DistroKid
ВЕЧЕ ЗНАМ ЧЕ ИМА БОГ · Kiril Palazov
ВЕЧЕ ЗНАМ ЧЕ ИМА БОГ
℗ Asta Music BG
Released on: 2025-11-28 ...

С какви очи ме гледаш, аз не знам
Очи, в които виждам цветен океан
С привързаност дълбока като брат
Или като приятел, търсещ своя бряг
А може би, очите ти засмени ...

„Да запомня паролата?“
Няма да я помниш, бе!
Няма!
Колко пъти да ти го повтарям, кретен силициев!
Аз си помня паролата, ама той не може да запомни, че не искам той да ми я помни и всеки път ме пита. Вече кликвам върху „не сега“ без да чета въпроса му. Някой ден така по инерция ще отсвиря някоя фейск ...

Добър да си всуе,
а на крачка разкош
и надут да си пуяк,
давай име за грош.
Само тихо си вземи ...

Пра-БСП дължи на обществото самокритика, че го разболя от схоластическа катаракта отдавна и трови с рел(игио)нац(ионал)изъм сега.
Ленинизъм е персинификация плюс безсъветска власт.
Иновация -
консервация.

Ноеври си отива,
декември се задава
и зимата разлива
в мен бялата си слава.
Дали ще бъде снежна, ...

Тиха среща с Оня,
рогатия! Изскочи ненадейно пак!
Всичко светло той подгони
и дойде отново мрак!
И страх! ...

Живяло отдавна, много отдавна едно племе. То населявало прекрасна ниска планина, която имала диви гори изпълнени с живот и обширни поля, огрени от слънцето, които раждали много жито. Племето се чувствало богато и щастливо. Хората били трудолюбиви и будни и природата щедро ги дарявала за техния труд ...

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков
Предварителни бележки
Здравейте! Както някои от вас знаят, даскъл по философия съм. По възможност възнамерявам да си остана такъв поне до пенсия, без при това да ставам професионален писач. Ето защо определям романа си, който ще начена да „раздиплям“ ...

Обеща ми отново да тичам,
да догоня шума на дъжда.
С лудостта на ранило кокиче
да промуша чело над ръжда.
Не признаваш, че беше обичан. ...

И светя аз, невидяла.
И светя аз, остаряла.
И светя аз в най-мрачния ден,
като фар в океана.
​Блясък имат тия вълни, ...

Поезията на символистите е като обособен свят в света на лирическото слово – свят със свои характеристики, знаци, „съответствия“. Свят, в който звуци, съзвучия, думи, изрази, стихове… хармонично се повтарят и това повтаряне е естетически значимо, носи красота. То е като безкраен празник“ на словото, ...

Тиха нощ... врагове много!?
Очи в тъмнината блестят, какавиди.
На всеки десет лъжци един
търси голяма облага.
А електоратът, Бога ми, зъл е. ...

Да, аз съм луд, прощавай лудостта ми –
мен цял живот кошмарен ме наричат,
разкъсващите сцени в паметта ми
как мразил съм! Но повече обичал…
Прощавай, че не съм изсечен в камък, ...

Показа ми я. Хубава кутия. Имаше и етикетче.
– Годна ли е? – попитах.
– Не.
Отвори я. Миришеше хубаво. Консерва като консерва.
– Нападай! ...

Kad' krene život nizbrdo‚ tad' krene‚
do praga prate te svirači.
I ni da pevaš‚ ni da sečeš vene.
Zato si i od smrti jači.
Kad' bude teško‚ stvarno teško bude ...

Искам да започна отначало
в сребърно предчувствие за сняг
да изгрее истината. В бяло.
Не разбирам смисъла двояк,
на прикрити в делнична гълчава, ...

Как зная,
Че си ти.
дори в сънищата.
Лицето ти да липсва,
Първа ми мисъл е; ...