Неделята е перфектният ден за жестове които носят спокойствия и нежност.
НЕДЕЛНА НЕЖНОСТ
В деня в който времето
спира, ти подарявам тези рози -
в тях всяка багра се побира за да ...
Разтварям се тайно в лика ти, любима.
В гласа ти отпаднал пред моята зима.
Отпивам неземните твои черти.
Сърцето ми - прелетна птица, лети.
И сякаш безмълвно живота сънувам. ...
За варварина от далечен край
природата е само дом и храм.
Животът му е между ад и рай,
смъртта готов е да посрещне с плам.
Когато мечът и лъкът почиват ...
Слънцето ни приласкава в този януарски студ!
Вятърът замръзнал остава,донякъде още нечут.
Но очаква снежни капани да търсят пътен знак...
Лисичите стъпки в закани търсят жертвите пак!
Ноемврийски спомен, ти във мен създаваш
януарски вятър. По съня – копнежи.
Сняг завихря жадно, кожата изгарящ,
заледява в миг – и споменът е скрежен.
Песен за начало. Цялата в позлата… ...
Морето е тихо... и толкова синьо
в прегръдка с небесния свод.
Чайка прелита - крилете венчило...
предрича им вечен живот.
Миг на покой, подарък от времето, ...
Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 40
🇧🇬
Глава четиридесета
„Злодеецът ще крие свойте козни.
Ще „спят“, растейки, в него бесовете.
Копнеейки за подвизи фамозни,
до щурма ще пресмята часовете. ...
Добър вечер, слънчице! Толкова много искам да ти кажа, а времето ме спря. Спря ме в момента, в който най-малко мислех за себе си, когато ти беше около мен, но не и с мен, до мен, но не и при мен. Когато аз се надявах на нещото-онова човешкото, а не на нагона, за който твърде късно разбрах, че е на п ...
Това се случило в далечни времена, преди 400 години...
Селото, сгушено под Балкана, години наред живя в привидна тишина. Но страхът, стар и студен, седеше на всеки одър. Един ден той излезе от сенките. Девширме.
Костадин, чедо на Стоян и Яна, бе здрав и умен, като дар от Бога, но сега бе отбелязан ...
— Изгубена си в нощта. Студено е. Очите ти казват повече от думите. Нуждаеш се от мен, нали? Животът не е такъв, какъвто изглежда. Спри да живееш в мечтите, самотна, топла душа в този свят студен. Късно е. Ела. Да се махаме от тук.
— Млъкни! Замълчи!
Гласът продължаваше да говори. Тя го чуваше, не в ...
Настъпи ли последната минута
на гроба ми да не пристъпва поп!
Живях такава - еретичка люта,
не проста пешка, а гръмовен топ.
И вещицата в мене не корете, ...
Когато бях край Турция на служба,
в баирите на Странджа и Сакар,
със куче, там завързах вечна дружба!
До него аз бях славен граничар!
То можеше - да хваща във зародиш ...
Аз не живея вече на земята,
от теб си тръгнах тихо, без следа.
Но ето ме пред твоя праг, в мъглата,
а между нас се спуска тъмнина.
Аз знам, че няма да ме видиш, ...
Три бидона с пет стотинки влача от мазе на Марс,
въжен мост, строен от инки, издържа на този фарс.
Банката ги разтовари, изброи ги вещ щангист,
прясно евро имам, па́ри, вече съм евротурист.
Триста килограма „юро“ друсам в талашитен бус, ...
Не слушай Горгона Медуза, когато
зове те с гласа си от двори незнайни.
Тя казва " Ще бъдеш дарен най-богато! " ,
но в думите раждат се мрачните тайни.
Не сливай с Горгона Медуза мечтите, ...
Изплакват струните красив и тъжен блус,
акордите нощта ги знае наизуст.
Перце - парченце от душата ми ли свети?
Мелодията ѝ да претворя ли в стих,
за всички мои болки да запее тих ...
Не е ли дадено на всеки свише,
да живее щастливо, в свят мирен...
Ала дали би могъл да си щастлив
днес - епидемии какви, войни...
Но, поне малки радости да имаш, ...
Махалото на Фуко неуморно чертае
следите съдбовни по белия лист.
И мъки, и щастие вае, дълбае,
проправя неуморно пътя ни чист.
Каквото било е, ще бъде отново, ...