ЗА ИЗТРИВАНЕ

Всички в селото го наричаха Немия.
Селото се намираше на един баир в подножието на планината, току до прохода.
Немия живееше в нещо средно между колиба, хижа и ергенски дом.
Никой не беше влизал там, ама и никой от селяните нямаше особено желание да му гостува.
Когато Немия минаваше покрай селския м ...

Ти не можеш да бъдеш нито добър, нито лош, защото си миналото.

Шило, в торба не стоИ!
Шило, в торба не стоИ!
Мята се шило, из торбата
и дупка прави.
Да се покаже, остро жило. ...

Дъждовен ден, пък юлско лято е
До вчера жега, пек и зной.
Денят донесе смръщен изгрев,
вятър силен и... ужасен порой.
Като след токов удар ...

Спри се… човече!
Дълго тъгуваме!
Лято е вече,
нека… лудуваме!
Ей го… морето! ...

вятърът подкани пролетта
да излезе от покоите разноцветни
пожалиха я южни му слова
за леки студове бездетни
в сърце разцъфнали лалета ...

Бягството бе неизбежно.
Сделка има. 30 сребърника е добра откупка.
Ледено желязо издрънча безметежно.
Светлината угасна с "приятелска" целувка.
В Гетсиманския мрак, Учителят вързан, предаден, ...

Любовта е барелеф -
и в изпъкналите форми
тайни от игрив релеф
пъчат се над норми,
плоски като униформен ред. ...

Ти влезе тихо без да чукаш,
като светлина през счупен мрак,
и всички мои стари звуци
замлъкнаха в един ти знак.
Върховна сила не във буря, ...

Захласнати погледи,
туптящо сърце,
изгарящи в огън
душа и ръце,
не ми е нужно. ...

Захласнати погледи,
туптящо сърце,
изгарящи в огън
душа и ръце,
не ми е нужно. ...

Отмина зимата и пак
до нас раззелени се паркът.
Прелитат врани с важен грак,
поляните – в цветя и шарки.
И ние (че къде без нас) ...

И думите замлъкнаха, и те,
преглътна песента ми всяка нота,
макар и нисък твърде за Голгота,
пред мене хълм от камъни расте.
И под крилете се провижда кръст, ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и четвърта
Към невъзможен поход в енергиен „мрак“
- Целият остров е като врящ котел - пристъпи Сикела в кабинета на губернатора Сандил на четвъртата вечер от обявения от Кандра на Севера десетдневен ултиматум. - Някакъв отзив ...

Дейвид Гуета & Крис Уилис - Любов, не ме оставяй да си вървя
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Authors: Chris Willis (Christopher Kevin Willis), David Guetta, Graham Barton, Idris Rahman, Jean-Charles Carré, Jeremy Bewley, Joac ...

Тази вечер е черна, но струяща от багри –
кадифено индиго и батиста* в кайсия,
небосводът тъмнее, но е с приказни шарки,
а луната бледнее и безмълвно пулсира.
Между "утре" и "вчера" стелят се прашни друми ...

Хм … сега се замислям, и да отбележа или просто да се похваля – тези снимки в 4,5 D формат са предвестници на ТикТока (?? .. !!) – ами – да – модерният начин за преглед на най – новите шокиращи и потресаващите новини и клипчета се правят чрез скролване - плъзгане с пръст по дисплея на телефон/таблет ...

- От поглед в миг: планета, синя сфера,
вода и суша, жива атмосфера!
От едноклетъчната още ера,
през гигантите измрели вчера,
че до днес с човешката история ...

Ангел мой, свидна си ми ти,
дете, в тъжния ми дял блести!
За теб мечтая, за нежността,
птичи песни екнат сред света!
Сред пустинята оазис намерих ...

няма за днешното
,,зле" изказѝло и
няма мерило

По каквато и пътека да тръгнеш,
ще те отведе до звездите.
Животът леко се носи
по тънко въже от облаци
към безкрая.

Посветено на Княз Фружин — български владетел в изгнание,
който не се отказва от борбата за свободата на своя народ.
Това е история за вяра, съюзи и непреклонен дух
в едно от най-тежките времена за България.
След гибелта на цар Константин, ...

Идва безмълвното бдение.
Немите нямат олтар.
Сухи очите, безвремие.
Пукот сред алчен пожар.
Прорези грабят от тялото ...

​Безкрайно просто. Две чаши с чай.
Един прозорец. И дъждът отвън.
Не питаш за начало или край.
Не е реалност. Нито пък е сън.
Вървите лудо. Крачка. Още две. ...

на Д. Делчев
Вятърът бясно брули листата
и навън изтича сокът.
Огъва се стволът, чак до земята
от тази проверка жестока. ...

Животът ни даром се дава.
Душата участва в театър,
на сцена Земя разиграва
тя своя житейски спектакъл.
Аз вярвам. Аз вярвам във Бога, ...

С никоя не си приличам.
Затова - мисли за мене.
Унес съм, копнеж лиричен,
строфата, родена денем.
Не помисляй, че съм скука! ...

Старите къщи
Вървя и гледам къщи от някога, стари
със стари каменни но паднали дувари.
Старите си отидоха, младите ги изоставиха,
заминаха за чужбина и на разрухата оставиха. ...

Когато лятото ме настигна
настръхнал, преспал, с гурли
премрежен
и ми разказа за лятото за
дъжда, за зверовете ...

Сама съм си муза.
Научих се радикално да се обичам.
Отразените в другите
свои образи вече не отричам.
Изтанцувах със сенките си ...

Дороти поразгледа картините из къщи, поспираше се пред всяка, после за да сравни нещо ли, се връщаше към предната, свъси вежди, разтърка носле
- Прекрасни са, индивидуален стил,... защо ми се струва, че съм го срещала. Вероятно са много ценни за теб, подредени жанрово.
-Да, безценни са, бих казал, - ...

В този град под толкова липи
юни замириса на надежда –
всичко сиво в багри се топи,
утрото по-светло ми изглежда.
Черно-бял заспиваше денят – ...

Отивам преди малко към кварталното магазинче. Нещо поогладнях. А хладилника - празен.. и леко потен. Абе, жегата ни удари и нас. Да сме съпричастни и ние с останалите братя от ЕС. Е, жега, не жега, гладен не се седи. Рискувам...ще претърча набързо. Тъкмо и една биричка ще взема. Може и две. Нали и а ...

нощ
ние
насаме
твърде бързо се
от нежността уморихме ...

Във пиков час разглеждам от колата
панелки с потъмнелите стени,
свидетели на миналото за делата
и спомени от някогашни дни.
Да ги получим, трябваше с години ...

Богът ми е малката стрелка
стремяща се към пет без пет.
Отвъд е слънце, вятър, свобода ..

Алексис Зорбас прозря, че „докато има родина, човек ще си остава звяр.“
Патриотът е човек, който се гордее, че има своята родина.
Следователно патриотът продължава да е звяр.
Хан Крум повелил заради вредите от алкохола „всичките лозя да се изкоренят“.
Ромейски завоеватели открили бъчви с вино в зимн ...

Когато отключи вратата, веднага усети, че нещо не е наред. На масата я чакаше предмет, който
беше изгубила като дете. Калина се доближи до масата и с треперещи ръце посегна към изящната
статуетка. Почувства се все едно е видяла призрак. И не беше далеч от истината. Строполи се на
дивана и се върна т ...