"Каква невеста си била ти, мамо!"*
Каква бе твоята земя?
От чернозем се ражда само,
окъпана от дъжд дъщеря.
"Каква невеста си била ти, мамо!" ...

Ще помня пламъка в очите -
крилете ми опожари.
Ще помня бурята в гърдите -
в прегръдката ме задуши.
Ще помня и страстта от устните - ...

🔸 Dies Solis – Separatio et Illuminatio 🔸
Денят на Слънцето. Отделяне и просветление. Денят на смисъла.
Sol lucet omnibus — Слънцето свети за всички.
Аз съм пламък, но вече не изгарям.
Днес не руша, днес пресявам. ...

Тази нощ всички скъсани струни,
на цигулката твоя сменил
натъжен е пред тръгване юни,
пей, щурченце, недраг и немил,
нацелува цветята заспали ...

С “Морето на Нина” изплуват мнозина,
преследват голяма мечта:
с души анонимни и не легитимни
да вземат една грамота!
С “Морето на Нина” из нашта Родина ...

ТИШИНАТА Е ПОВОД ЗА ОБИЧ
Времената са трудни и сложни.
А били ли са други – не знам.
Аз не мога скръбта да отложа,
но не искам и шанс да ѝ дам. ...

-----
Оригинален текст
Николай Рубцов — Я буду скакать по холмам задремавшей отчизны: Стих
Я буду скакать по холмам задремавшей отчизны,
Неведомый сын удивительных вольных племён! ...

Есенна тъга
с мирис на хризантеми,
с примес на лято…
Как се изгражда стена
между сега и преди? ...

Не мога да възлюбя тъмничарите,
веригите сама да си нахлузя
и ако без причина ме ударят те,
смирено да обърна друга буза.
Не мога и да хваля самаряните, ...

Много често мойто коте
прави ми масаж;
то ми скача във леглото
и започва марш;
с ноктите си по гърдите ...

ЖЕНАТА, С КОЯТО ЩЕ БЪДА И УТРЕ
... когато ще съм спомен за човек – когато утре няма да ме има,
си помисли, че в някой следващ век ще ти се връщам в тихата си рима,
прекрасна всеотдайница! – Жена, която нийде не видях до днеска,
дори на моята Фейсбук-стена харесаха ти светлата прическа! ...

Лятото дойде, а със него – и големите жеги.
Градините ухаят на разцъфтели цветя и узрели плодове.
Навън е горещо и хората се радват на хубавото време.
Лято е и скоро ще удари, и последният учебен звънец,
и децата ще излязат в така дълго очакваната ваканция. ...

Отминал богатство и лукс,
изпаднал в периферно зрение:
преминавам не близък,чужд
на оперетъчните намерения.
"Къде се дяна?О,нима си тук?! ...

***
Защо ли пак вятъра гониш и скиташ се нейде?
Защо ли понякога тихо посядаш на някой стобор?
Защо ли със влажни очи залеза гледаш и питаш се -
Господ има ли го,закриля ли те, бди ли над теб? ...

Пъстри чадъри – десенът на лятото,
риза хавайска за мокрия плаж.
Сплита цветята в гирлянди ято от
гларуси – юнги в сплотен екипаж.
Сутрин вълните брега масажират – ...

Само думи напразни
и обещания.
След това
Светът не свърши,
нямаше последни ...

Къде си в тази чудна вечер?
В концерт надсвирват се щурци.
Нощта дойде към края вече
и лягаш с минали мечти.
Мечти... предадохме ги с тебе ...

Ех, любима моя... така те обичам, че чак
за теб съм готов да крещя, да скубя...
Бога ми, за всяко зло към теб да мъстя.
Защо продавате род!? Безпардонни измамници...
Светът ни беше в краката, сега плужеци... ...

Мечтаят си всички за сол, за море,
делфиини и нещичко още,
аз – денем излишна се чувствам добре
без сън сред звездиците нощем.
Годината – сушава в мене вали, ...

Гората шепне
тихо звезден дъжд ръми
тайна чужда си.

Преди теб светът ми беше хлад,
и часовете - стъпки от олово.
Денят бе ням, без песен и без цвят,
изгнание, тъй вечно и сурово.
Но ти дойде. Не като гост, а като вик, ...

.
Напоследък навсякъде
какво не, ме впечатлява,
както и приятелите -
и с всеки съпреживявам ... ...

От нощите си искам да избягам -
убежища за огнените дни.
Така устроен съм - отвръщам със сарказъм
на всекиго, оставайки немил.
На изгрева разтвореното цвете ...

Мама и тати — звезди са в небето,
а аз си останах сираче сега.
Но тук, на земята, с прегръдка най-свята
баба и дядо ме топлят с душа.
Баба ми пее най-нежните песни, ...

В прохладата невидимо навлизам,
под юнски свод на дъхави липи.
Гласът Ти чувам толкова отблизо
от Него бликат бистрите води.
В прохладата невидимо навлизам ...

А, може би, аз остарявам,
щото по спомени тъгувам,
вместо да си свиркам и пирувам.
А, може би, аз остарявам,
щото за отминали времена тъгувам, ...