Епитафия за компютър:
Вечна му RAM памет
Парите замъгляват разума. А многото пари замъгляват и Истината...
Предпочитам черния хумор пред плоския...
Социалните мрежи все повече заприличват на тоалетни - всеки изпитва остра нужда да се облекчи в тях... ...

Ще сложим с теб нашите маски,
когато отидем на бал…
ще чукнем препълнени чаши
и ще се изправим за танц…
ще чувствам плътта ти до мене… ...

'' Не ме гледай, че съм капелата , и аз съм от селата...'' из народния епос
Нали стана модерно градските хора да имат имот къща, градина в селата, а хората от селата да се преслват в града и тъпчат в панелните жилища, да остъкляват балкончетата, и да имат някое друго мушкато вътре, демек връзка с пр ...

Изправен над потока от коли и хора
понесли грижите на днешният си ден
стои на паметника Александър Втори,
Освободителят с' забрава обграден.
Сред пропагандната война сега у нас ...

Вероятно всеки, които е чел Библията, помни изключително интересната история от 3 глава на книгата на пророк Даниил. Малко преди цар Навуходоносор да нареди издигането на високия шестдесет лакти (над 30 метра) златен образ, Даниил тълкува един негов сън и заради това действие на пророка сякаш царят ...

Ако не ти е писано да бъдеш смел.
Ако не ти е писано да бъдеш умен.
Ако не ти е писано да бъдеш добър.
Ако не ти е писано да бъдеш обичан.
Ако не ти е писано да бъдеш удобен. ...

Нагиздих се за нощ новогодишна -
Баща ми-пременен с цървули.
Трапезата ни беше пищна -
Ала Караконджули нахлули.
Година срещнахме със гюрултия - ...

Нито сме честни, нито сме скромни.
Кой ни възпита така?
Смешни, двулични и с маски притворни –
шутове с крива ръка.
Клетвите в хляб наш насъщен са мода – ...

Нито сме честни, нито сме скромни.
Кой ни възпита така?
Смешни, двулични и с маски притворни –
шутове с крива ръка.
Клетвите в хляб наш насъщен са мода – ...

Когато ти е тежко, мрачно и студено,
спомни си дните — всичко преживяно.
Макар и да са носили тъга в сърцето,
не плачи за вчера — то е отлетяло.
Вземи от спомените само светлината, ...

Нагиздих се за нощ новогодишна -
Баща ми-пременен с цървули.
Трапезата ни беше пищна -
Ала Караконджули нахлули.
Година срещнахме със гюрултия - ...

Velichka Nikolova
13 май 2018 г. ·
Споделено с: Вашите приятели
Дъждобран - еротика
Величка Николова – Литатру 1 ...

Последно надъхване
на Дара
Всички избрани сте на супер звездно ниво,
но само един ще празнува щастливо накрая,
България е обречена на успех със световен залог, ...

Престанах да се извинявам,
тепърва почвам да греша.
Гласът ми ще се извисява,
за да се срине в пустошта.
Забравих да те зографисам. ...

Аз помня как преди една година,
за Тръмп - когато - стихчета редях,
сериозно се боях от господина,
а днес се сбъдва моят силен страх.
Той с нищо на Украйна не помогна. ...

Уважаеми зрелостници,
ако на матурата ви се падне "Лавина", да знаете, че е български роман от Блага Димитрова и едноименен филм, а не "синята лавина" ПФК "Левски"!
Човек и добре да живее, рано или късно ще изтрезнее!
Не грешките ни превръщат в грешници, а осъзнатият им избор.

Първо нещо чупим, после го лепим,
продължаваме, докато се обезличим...
Нещо търсим, но дали го намираме,
или временно проблема замаскираме?
Времето тече понякога твърде бавно, ...

Тази песен започвам от края.
Защо ли заставам пред вас.
Дошъл е момент да узная -
можех ли друг да стана и аз.

В последния момент притихна дъждът,
а улицата светна като спомен стар.
Един прозорец пазеше света ми буден,
един поглед — цял неизказан пожар.
В последния момент подадох ръката, ...

Как искам тя сърцето да послуша
да го изплаче този тъжен стих,
на кръстопътя в нощен час и тих...
Убива ме полека тази суша.
До днес каквото писах и изпях, ...

Ей, девойко хубава,
егиди пиле шарено,
егиди ягне ранено!
Седи да поседиме,
гледи да погледиме, ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и първа
Жестока присъда и разбит сън
В продължение на туртюп Сокор бе между живота и смъртта. Малаки полагаше всички грижи за него. Налагаше го с компреси, даваше му билки, увиваше го с дебели кожи, а щом се изпотеше, ведна ...

Нашето място – още ни чака.
На картата липсва. Няма адрес.
Двама влюбени, изпуснали влака…
Товара със себе си носят до днес.
Часовникът старите релси брои, ...

Безкрайното скитане във висините на самотата -
дали ще има някога край?
Или в празни надежди тъне душата,
съзнавайки липсата на мечтания рай?
Безмълвното ехо сега ме пронизва. ...

В кутията -
плик без писмо,
попил аромат на мастило.
Подател - няма.
Там сълзливо петно - ...

Сънувам я - с очите ти ме гледа.
Усмивката ѝ - сбъдната мечта.
Животът често щастие отнема.
Понякога не стига любовта.
Косите ѝ на моите приличат. ...

[Verse 1]
Ще бъде кротко и почти без звук.
В дланите ни мрак и тънък изгрев тук.
В душите Вечност и една безбрежност,
сякаш светът държи ни в нежност. ...

В смолист предел, сумрак витае,
самотна странница стои,
нетленни тайни бъдни знае
и мълком дните си брои.
Скърби всевиждащата жрица, ...

Не, нищо не спестих и за това
гласът ми вътрешен остана кух.
Оголих се със искрени слова,
раздадох всичко, пръснах своя дух.
Погълна ме приветно вятър глух ...

Нарисувай ме като вятъра волна,
да политна нагоре в небето.
Да зарея се пак във простора.
Както бриз да погаля лицето ти.
Нарисувай ме като капчици дъжд. ...

Авторска песен
[Verse 1]
Ще бъде кротко и почти без звук.
В дланите ни мрак и тънък изгрев тук.
В душите Вечност и една безбрежност, ...

Той може да разплаче камъка,
или да го накара да запее,
да го разголи, да открие паметник
от някаква антична епопея...
Да го потърси в миг на отчаяние, ...

Понякога наричаме безочливи тези, чиито очи сме извадили.

Нагамеа
Между звездите скитаща планета,
сред нищото, съвсем сама,
с магнитна броня, магма
и сковани в лед морета. ...

Част 1: Шкафът на илюзиите и босите стъпки.
Вратата на детската стая се хлопна със звук, който разтресе дори снимките в коридора. Вътре, сред купчина разхвърляни дънки, рокли и тениски, 16-годината Мая седеше на земята и плачеше.
– Нищо не ми стои добре! – викаше тя през сълзи. – Изглеждам ужасно! В ...

Дъждът шибаше прозорците на малката мансарда. Васил седеше на пода. Около него лежаха кашони. Целият му живот бе събран в тях. Днес бе загубил работата си. Проектът, над който се трудеше две години, бе прекратен. Мечтите му се сринаха за час. Студът не идваше от времето навън. Извираше от гърдите му ...