Настъпвам малки цветни стъкълца
от крилата на стотици пеперуди.
Болезнена бе тази красота
и затова я тъпча, за да се събудя.
Във въздуха трептеше свобода, ...

Нанизваше стиховете си върху шиш!
Болеше ги.
Мастилото капеше ...
Запази си само последният лист -
най-скъпия, ...

Един кашон надежди,
полепен с тиксо
на каруцата на спомените,
пред нея паднал кон
и дори нямаш куршум ...

Целуваше земята,
като върнал се от дълго пътешествие.
Огледах се
за кацнал космически кораб,
а той ми изповяда, ...

Пътуваше три дни,
мълча за три години
напред,
накрая рече:
-Мъдрият, ...

Да се вглеждаш
в своята душа,
смутена и безсмислена,
в мигове отчаяни,
с отлитнали мечти, ...

Седя самотна край реката,
отново мисля си за теб.
Как желая да те видя
в утрото на изгряващия ден.
Да те целуна тъй нежно, ...

Пайети, свирки и балони с хелий,
блясък на бездъннна сивота.
Платна безцветни с надписи големи
обявяват видно пак Смъртта.
Хиляди мечти вървят в колони- ...

Ако можех да не те обичам
щях да го направя,
душата ми да отпочине,
от този огън, който ме гори
само пепел да остане. ...

Нарисувана
върху вазата стара.
Реката е щрих.

С черпака небесен
ще загреба звезди
и ще отпия нощ...

Няма ме, какво ли диша и говори,
пулсира, плаши се, мълчи,
държи се на прояденият корен,
и мъчи се да разцъфти.
Кое кафето пие рано ...

Вдигнах ръка за стоп и изведнъж вятъра спря.
Както свиреше силен и остър, сечеше ушите ми и с кичурите ми коса закриваше ушите, подобно автомобил намали рязко и спря, а носена от него наилонова кисийка висна на метри пред мен като украшение на празното пространство.
Извърнах глава. На стотина метра ...

Все още мрачна и тежка завеса се спускаше над паметта ми.
Чувствах във волана и посоката сигурност, но не знаех нищо повече.
Нямах памет, нито знаех защо, но знаех какво трябва. Да шофирам в тази посока. Навлезнах в градчето. Името му не ми говореше нищо, но реших, че е мило име, а и всичко започна ...

Изчезна както се и появи. Не ми се стори сериозно и друг път си е правил шеги. Не разбрах чувството му за хумор, много неща не разбрах.
Той просто изчезна. С нищо не загатваше, че ще го стори, но търсих навсякъде. Първо на любимата му пейка. Винаги намираше начин за да я изцапа с нещо изглеждащо дос ...

- Устните ми са клавиатури с триста тридесет и три клавиша,
а диханието ми е като орган.
С пръстите си засвири по него, засвири...
-Устните ти са подвижна неподвижност
в изреченото слово, ...

Не си сама
Когато късно във нощта,
разбереш, че си сама,
не се отчайвай на мига!
Спомни си за онази тишина, ...

Студено е навън, а теб те няма,
студено е, а ти не си до мен.
Чакам те във мрака скрит, потаен
и тихичко се молех да се върне
онзи ден. ...

Един ден, както четях за поредния изпит, на който трябваше да се явя, реших малко да почина, направих си кафе, излязох на терасата да го изпия и да се понаслаждавам на гледката. Предпочитах да се излягам върху шезлонга и да наблюдавам кравичките или конете, чиито стопани понякога оставят да пасат св ...

Шумният ден
се изнизва по плочките,
бавно събиращ
следи от нозе,
ляга умората - ...

Цялата сърце ще стана,
обещавам.
Няма да мълча, когато ме боли.
И когато ме убиват,
винаги ще си признавам- ...

Ах, рози да има...
Дарил бих ти земята,
зездите,
росата.
Ах, цвете да има! ...

Рано сутринта, както се бяхме уговорили, с Калин станахме, благодарихме сърдечно на пича, че ни приюти, и отново поехме навън. Слънцето бе изгряло едва отскоро, но въпреки това си личеше, че ще бъде типичен жарък летен ден.
Решихме да седнем някъде да пийнем по кафенце и да се посъбудим. Калин имаше ...

Опа, кой взе, че стана на 18? Ами сега, кой ще гласува тази година за първи път? Оооо, нека не забравим тазгодишните абитуриенти, нека им подарим това-онова на завършване, нека им пратим някоя и друга картичка, нека им кажем някои мили думи. Айде моля ви се! Жалко, че никой от вас, мили ми "политици ...

Усмивка на художник
в невидимия
фон
на бялото платно -
отроче ...

"Най-добрите
често умират от собствената си ръка"
Липсата на пътуващия не събужда потребност,
щом осъмналия няма нужда да поиска.
Неразбиращия нищо, ...

Гледам и не виждам... Чудя се, истина ли е това?Възможно ли е? Но тя е истинска!Реална!По изящна от самото изящество...Грациозна до болка...Тя може всичко...Тя е всичко... не осъзнава какво е тя и какво може тя...Кара те да изтръпнеш, кръвта да заври...В теб потрепва дори и най - малкото мускулче... ...

Липсвам ли ти?
Липсва ли ти нежността?
На мен ми липсва човека,
който ми каза, че ме обича
по свой начин, човека, чийто аромат ...

"Чаках те да се върнеш
и тази поредна вечер сама.
Чаках те, но ти отново
пресрочи оречения час с два!
Погледнах навън с надеждата, ...

/Посветено/
Докато стоях на ръба на скалата,
ехото на гласа ти ме събуди.
Едно малко камъче се търкулна
към пропастта ...

Нима за толкова време не го разбра - всичко е игра. Не можеш ли да свикнеш още - или манипулираш, или биваш манипулиран. А мина толкова време...
Аз не мога да бъда това, което съм, ако искам да бъда нещо друго, защото прекалено съм свикнала да получавам каквото искам. И не мога да спра да задавам въ ...

Скитам се дъждовно мокра,
къде и аз не зная вече.
Потъвам в локва подир локва,
а ти, ти беше нейде надалече.
Поглеждаш ме едва едва ...

Земята е набъбнала
от дъждове.
Небето се изплака.
Все още е подпухнало,
навъсено и сиво. ...

Има ли смисъл живота да живея,
това да не е епопея?
Аз съм като орхидея- не навсякъде вирея,
но живота аз не си пилея.
Търся нещо, но не зная какво? ...

Късно ще е когато простиш,
тъжно е когато грешиш.
И когато в мрака вървиш,
за мене ще крещиш.
Но късно ще простиш, ...

Вървя си по улицата пуста.
Виждам само хора с фалшиви лица.
Не виждам това, което искат да видят очите ми.
Не виждам щастливи и красиви неща,
а само болка и злоба измислена, ...

The Reflecting God
your world is an ashtray
we burn and coil like cigarettes
the more you cry your ashes turn to mud
it's the nature of the leeches, the virgin's ...