Над чаша бира, в самота
обгърната от цигарения дим
на съседа си по маса,
обмислям своето “оттук - нататък”...
Като пяната от чашата пред мен ...

В ПРИЮТА
Вятърът ли пристигна така бързо и отнесе облаците в градината ни? Или слънцето се засмя и освети есенният ден?
Велин се усмихна неволно, изправи рамене и погледна към внезапното синьо небе.
В Дома за социално слаби, както учтиво наричаха Приюта за бедни цареше радостна неразбория. За празни ...

Обичам те
като слънцето,огряващо листенцата
на детелинка.
Обичам те
като луната и звездния прашец, ...

Усмивки
Смачкани,разхвърляни,разбити
усмивки
стърчат,пречкат се и дерат,
от букета в ръката ми ...

Умира червея със гърч-
на кой му пука!?
Какво ли чувства той-
на кой му пука!?
Умира бавно и безмълвно, ...

- Напускам те.
Едната му вежда мръдна нервно. Красивите прави вежди неразбиращо се свиха.
- Какво?
- Отивам си. Сбогом.
- Напускаш ме? Защо, по дяволите?! ...

Погледът на циганчето
Рядко се случва да излизаме от затворения свят, в който живеем...
Дори в малкото ни общество, където пребиваваме, ние сме като на самотен остров всред океан от емоции.
Днес отскочихме до амбулаторията за поредната консултация. Не уцелихме времето. Нямаше никой и чистачката ни о ...

Парчета от строшено огледало.
Безплътни отражения на себе си
са дните ми, когато теб те няма.
И празно е. И тъжни са очите ми...
По улиците хора като сенки, ...

Просто ти си отиваш от мен.
И вратата след тебе е същата.
И денят си е просто ден -
понеделник и малко намръщен.
Просто няколко капки дъжд - ...

Не ми казвай, че има небе -
много синьо и пълно със птици.
Разкажи ми как вечер морето
съживява всички удавници
/като кости заседнали в гърлото ...

Ти защо ме отведе
на онова седмо небе,
дето птиците само го знаят?
И защо ме накара
да вярвам, ...

Боли!Как боли ме сърцето
Как иска да креши ,,Обичам те’’,
а нищо не казвам...
седя безмълвна,сама,плача
а само пепел остана.... ...

Понякога е трудно да го кажеш,
понякога е трудно да го изкрещиш,
понякога е трудно,но трябва да простиш!
Понякога е трудно да го напишеш,
понякога е трудно да го прошептиш, ...

Тъга се носи от всеки мой стих
на тебе посветен в нощ самотна,
тъга се носи от всеки ред,
а всъщност ти нашепвам за любов..
Защо не седнах аз да пиша, ...

С треперещ глас затворих телефона,
прониза ме жестока болка,
за мен залезе днес света,
живота ми изгуби смисъл.
А ти нехаеш за това, ...

Пред теб стоя с треперещи ръце,
сърцето свива се от страх,
че можеш да отхвърлиш любовта,
а тя без теб не може да живее!
А какво съм аз без ней? ...

"Never the time and the place
And the loved one all together!"
R. Browning
Когато тя ти пееше прехласната
и птиците подемаха във такт, ...

Тишина . Покой . Цветя.
Усмивка . Бясно сриваща се самота.
Унес. Ласка и сияние.
Сладко непремерено желание.
Докосване бленувано от разстояние. ...

Изповед
Ти ме използваше....дали заслужавам това?
Играеше си с мен и правеше каквото искаше,
не се интересуваше от мен или от моите чувства........
Правех това което искаше ти, защото не исках да те загубя. ...

Тичах цял живот по чуждите поляни.
Гледах и се радвах на чуждия успех.
Любувах се на нечии лица засмяни.
и нищо неполагащо ми се не взех.
В чуждите легла преспивах без задръжки. ...

Призив към........
Откажи се да издигаш в култ съществуването си!
Откажи се да се мислиш за най перфектният!
Откажи се да не вярваш в другите,
бъди себе си! ...

Къде е любовта-единствената и голяма?
Не е ли огъня в очите ми зелени,
не е ли трепета в душата ми засмяна
или тече с кръвта ми в мойте вени?
Къде е любовта-единствената и голяма? ...

Приливът ми даде сили,
аз не вярвах , че съм там.
Отстоявала с усилия
тайната на моя срам.
ПРигодена за пътуване, ...

Хей, момче, къде отиваш
с тез букети в ръце?
Аз не искам карамфили,
искам твоето сърце.
Не е, не ми носи уиски, ...

За нас словата мамо, са излишни.
Но искам да помоля теб сега,
да ми простиш за болките предишни
и за изстраданата самота.
Да ми простиш , че някога не знаех ...

ПАМЕТ
На д-р Тота Венкова,
първата жена - лекар
Мисля си понякога за тях –
хората от минало далечно. ...

Kрасива си, прошепна ми луната.
Рисувам името ти по стъклата,
дъждът отми го, и сега
го шепнат капките в ноща.
Красива си, ми казаха звездите. ...

Във празната стая.
На празната маса.
Със празни зеници.
Мълчиш и ме гледаш.
Мълча и те гледам. ...

Самота до побъркване,
до задъхване. Жълта.
Във очите се пръска.
Във очите ми млъква.
Като в гроб ме затваря ...

Алена каго кръв
болката запулсира.
Някаква тънка връв
трябва да се е скъсала
между мене и тебе. ...

Едно потискано мълчание
внезапно ме събуди.
Прехапвах устни от старание
да бъда дълго друга.
Такава някаква неистинска, ...

ГОРЯЩА В ПЛАМЪЦИТЕ
Закусих филии с маргарин и сирене поръсени с червен пипер и горещ липов чай от пакетче, и реших да посетя мястото,където ходех всеки ден преди да потегля към клуба.НО ОБИКНОВЕНО ТАМ ВЛИЗАХ С НЕЩО ЗА ЧЕТЕНЕ ЗА ДА МИНАВА ВРЕМЕТО ПО БЪРЗО…Ето защо потърсих някоя интересна книга от се ...

... когато оцветява въздуха той знае:
в палитрата прозрачна е забравил да прибави
докосване и удар.
Усмихва се на свойта чаша с бира
и я придумва че е станал птица. ...

Парче от сняг е хлябът лесен.
Комат преди секунди е, а вече
подносът в дланите е тесен
-като река през пръстите потече.
Парче от сняг е хлябът труден. ...

Аз съм това,което ти загуби…
Чудя се-осъзнаваш ли как ме погуби?!
Чувам гласът ти отеква в безкрая,
Виждам-тръгваш си,това е края.
Искам да бъда със тебе,прости! ...