Две души - обединени отлитат към звездите...
Два огъня се вплитат в луда страст...
Феерия от звуци...Светлини...Власт...
Безвремие...Забрава...Дързост във мечтите...
Сърцата бият до полуда в ритъм нов... ...

Ти заспа смирена и кротка,
под одеялото на хиляди звезди...
Луната нежно те гледа и
със светла диря небето бразди.
Аз съм до теб, любима - ...

Открадната любов
Любов огромна, безгранична
разтърси ме, не щя да спре
и луда паника критична
проби във моето сърце. ...

Звезда ще се роди в небето, на тебе ще я нарека,
до стопля винаги сърцето, когато пълно е с тъга.
За тебе стихове ще пиша, дори роман ще сътворя,
защото знаеш, че обичам и болката, и ужаса от самота.
Не ме е страх да го приз ...

За теб
И всеки път, когато тръгваш от мен в един различен свят,
разбирам колко те обичам, какъв съм бил глупак.
И всеки път, когато идваш, стар копнеж в мен ще се роди,
за да покаже с яд на всички, че любовта я има - разбери! ...

Прегръщам те с клепки -
сънувам,
сънувам...
През думи на обич
те с мисъл ...

Отново срещнах те сега. Мина и замина.
Едно "Здравей" не заслужих да промълвиш.
Толкова ли ме мразиш? Нали обичаше
това сърце? Искам да се върнеш, но няма
да се моля. Навярно с друга си сега! ...

"но поколенията били обречени да станат свидетели на нещастното бъдеще..."
Джоуи Темпсет
Силен блясък удави в мъртвата си белота всичко наоколо. Експлозията прогърмя оглушително над двете човешки тела, помете ги и безмилостно ги запокити в зейналата паст на тъмен изкоп. Страхът зверски звънна в глав ...

Наблизо живее другото време.
Вълшебството вече е навик
и ние вървим - лунатици -
в канелена свойска тъма:
доникъде и обратно. ...

Любовта е сила, любовта е стихия
и аз от нея не мисля да се крия,
мисля да я взема аз в нощта
и да се слея с вечноста!
Да се слея и да полудея... ...

Единствената истинска любов, която знам - нашата!
Единственото нещо, за което всяка нощ мечтая!!!
Всеки поглед е стихия. Всяко докосване - огьн!
Всяка целувка - магия!
Всяка дума - обич! ...

Пада мрак и душата ми ми дава знак,
че пак сама е, пак!
Че пак усеща необятна самота
и звездите аз броя една по една.
Не чувам аз гласа ти нежен, ...

И ето, спуска се нощта
и с нея моята усмивка
от лицето ми изчезва,
защото ти си някъде далече...
Защо ли е така жестока съдбата ...

Когато нощ настане
и хиляди звезди изгреят
в небосвода ти усмихни се
и знай, че всеки всеки ден
някой от далечен град на ...

Когато те погледна и погледът ми остава в теб,
когато помириша миризмата на твоето
ухание...си спомням за теб.
Когато погледна как слънцето с
усмивка залязва се сещам ...

Едва поемам дъх и чувам
на въздуха ленивата му стъпка.
Изправям се и виждам рая
във полусуровата му жар.
Отнесена от шепнещия порив, ...

Намерих път или той пък ме намери,
а аз намерих там една любов
и реших да я попитам тъй без време
какво пък значи думата "любов".
А тя погледна ме и свъси вежди, ...

Когато гасят светофарите
без пътници в нощния град
и мъжете палят цигарите
за пиянство приготвени пак -
става тъмно, безлунно е, ...

Река се вие, извива
в душа ми болка налива.
Под нозе ми трева линее,
сърце ми пусто пустее,
че ми е майчица болна, ...

Животът ми бе сив и мрачен,
безкраен низ от изневери и лъжа,
но ти изгря като звезда пред мене
и ми показа истинската красота.
Когато плачех, идваше безмълвна ...

В душата ми се взират жестоки две очи
и блясъкът им кара всичко в мене да горчи.
Изплуват спомените-паяци някъде от тъмнината
и мрежите плетат, но идва самотата.
И мислите ми, като прилепи летят из този мрак, ...

Всяка вечер щом се стъмни ти в съня ми се промъкваш и го правиш тъй прекрасен, че не искам да се съмва. Но с утрото си тръгваш... И ме пробужда мисълта, да те целуна и да те прегърна. Тихичко да ти прошепна - "Здравей, Обичам те, Любима". А ти да ме дариш с усмивка нежна... Не си отивай... Само тебе ...

Ядът е нещото, което бавно гроба ни копае, Да обърне всичко в нас, страстно той желае. Гневът ни движи я напред, я назад, Никога не ни се пречка, просто ни затрива. Явява се от нищо и ни праща в нечий ад. Вързани сме като роби - крачим във мъглата сива. Болест нечовешка по хората безсрамно ходи, Я н ...

Нощта е млада
Нощта е млада,
толкова воали
ще трябва да смени
до сутринта, ...

НАПРЕД КЪМ ЕВРОПА!
Вървя по улицата кисело. До една кофа виждам мургав ром, който с голямо любопитство изучава съдържанието й. Гложди ме съмнението, че иска да открадне някое-друго неизядено парче баница или луканка...
Спира ...

Ето, че отново мисля за Него. Искам поне още веднъж да се огледам в дълбоките му сини очи. В тях грееше огъня на любовта. Нека този огън стопли отново едно разбито на хиляди парченца сърце. Искам още веднъж, дори за миг, да усетя устните Му върху моите. Нека тази целувка ми стигне за да утоля жаждат ...

Ти искаш нея!!!
Тя е твоят блян, мечта.
Макар по тебе вечно да копнея,
не, няма да се унижа!
...

Животът ми търкулна се
по стълбата надолу
като олюскано
от дълга употреба
метално канче - ...

Може би бе лудост,но толкова сладка,сърцето ми бие лудо всеки път,щом те
пожелая,а душата ми плаче,когато за теб си мечтая!Не вярвам,че мога да обичам,че
можеш и ти да ме обичаш,но ти събуди в мен чувства,които ме изгарят,устните ми
търсят твоите - и не намират сладката наслада,кожата ми търси нежни ...

Бездиханен стон
и мъртва тишина.
Мрачна вечер,
Всичко е в мъгла.
Дрехите просмукани от влага ...

До фара
потънал в мрак
в последен полет поела
разтваря криле
птицата бяла ...

Думите се стичат
шепнешком -
капчици
по капчици увличат.
А пък тялото на вечерта ...

Ти идваш бавно и никога не си отиваш,
вкопваш се в някой с нечисти ръце
и накрая душата му взимаш.
Какво очакваш от него въобще?
Очакваш да плаче, да блъска, да чупи, ...

ОНОВА, КОЕТО СИ МИСЛЯ ВЕЧЕР
На брега на хаитянското море съм. Пека се на слънце и наблюдавам мургавите нимфи със знойни тела и природни забележителности, от които дъхът ми започва да излиза на пресекулки като на развален пар ...

ВЛЮБЕН
Животът е свършен за мен. Той е пустинята Гоби, Сахара и други подобни по всичките земни кътчета. Искам да скоча от някой висок блок или да се удавя с камък на шията. А защо влак да не ме разполови? Пфу! Ще бъда грозн ...

Що става с този свят?
Нима се боря с всяко дръвче и цвят?
Що случи се със нас?
Нима израснахме завчас?
А нашите родители ...

Песен за художника
В сумрака на едно ателие
всичко е така замряло,
стативът сякаш е дете
в прегръдките на майка си ...

Бягай, препускай, тичай в галоп,
мисли си, мечтай, сънувай тоз блян;
Води се, мъчи се, заливай мечтите с потоп.
Порой от сълзи изливай засмян!
Смей се във мъка, смей се във щастие! ...