По миниатюрата
“Вятър усмихнат през рамо”
на Стефан Кръстев
През рамото си те поглеждам Вятърко.
Виж, струни са косите разпилени. ...

Вкопчила се лепкава мъглата в теб зловещо
гъста като плътта ти студена. Кажи защо ти е горещо?
Бяла, тъмна сивота обвива те, много време има до зори.
Виждаш силуети, друг свят, само туй. Почакай какво там гори?
Жълти, хладно бляскави очи зловещо заговарят. ...

В хлъзгав лед обгърнат е светът и думите ти още чуваш
любовта на живота и да не докосваш.
Усмивка тиха, очи дълбоки гледат нежно.
Тръгваш вече, целуваш я за сбогом - уж небрежно,
като студен пламък гаснеш - надежда. ...

Безизразно студена, кристална чаша обществото е,
пълна с течност - човеци или...А знаят ли, че всеки трябва да умре
на дъното? Калта - черна, гъста, лепкава утайка живее
на повърхността. Боклуците изплуват, а твоят труп не пее.
Средата - тук, бистра като планински ручей е водата чиста, ...

Време, изгубено време в очакване
или греша. Ако не губиш, понасяйки нечие чуждо оплакване,
твое е то, а от друг управлявано
ти чакаш на пейка с приятел и сам с чувство едно...
Изтощен, осъзнаваш, че не си като другите. ...

Уморен е светът, уморен съм и аз.
Широка, черна, безмълвна бездната зее пред нас.
Щракват челюстите и после...нищо
или сгрешил съм - пада главата отсечена, тупва зловещо.
В конвулсии жив съм още. За малко ...

Небе, нощ, влага, капки, луна, път, топлина,
красотата на слаба и в зенит светлина,
прорязана в средата от жицата на лудостта.
Бял пух, не, коприна или просто мъдростта
на вековете през взора и - съвършенство. ...

Красива си в очите на дете,
дете в очите ти съм аз
без грях един.
Във твоя поглед незабравим
изгубвам се, мечтая... ...

Капки безброй, падат,
разбиват се, блестяща, черна, светеща земя
безкрайност. Носят те тъга, отмиват я и пак падат,
разбиват се в безкрая на единството. Крещя в
транс, коварно стопля ме страстта. Те лягат, ...

"Обичам те", да чуеш за първи път
от устните най-нежни, близко, твойта плът.
Да чуеш ти тез думи две
от векове най-ценни за всяко сърце.
Да чуеш и ням да останеш там, ...

Сънят... прекрасен...
Защо си тъй ужасен ?
Не идваш никога при мен,
оставяш ме във плен
далеч там, сам... на самотата ...

Аз пред теб стоя,
бленуван образ мой.
Всяко кътче в моята душа
гори да бъде твое.
Далеч си ти оттук, уви, ...

Ти, мое бистро поточе,
лъкатушещо в будните дни.
Ти, мое нежно отроче
на родени в сърцето мечти.
Ти, мое мило създание ...

Тя
влезе
безшумно
и отне
същността ...

Безвремие на ставащото чудо,
изгубих се по правилния път,
очаквам все животът да се случи,
сълзи не капят, няма го студът.
Навярно някой на ръце ме носи, ...

Ромоли тишина,
зад прозорците
нежно побрала
песента
на дъждовните капки - ...

Момичето от моите мечти си ти
и сърцето ми завинаги ти заплени със своите нежни очи!
Душата ми трепти щом си близо до мене ти !
Няма ли те наблизо, мисълта ми те зове и винаги ти нашепва
нечуто от теб, може би -Обичам те от все сърце!!! ...

Имам един приятел от “Народния” - млад актьор. С него като сетим един за друг и се напиваме някой петък в някое от централните клубчета, а ако ни се “гони” женско се качваме горе в “Студентски”.

Понякога ме урежда с някой и ...

За тогава, когато очите достигнали край
и кристална росата от тях ще спре да извира,
и забравила своите чувства, надежди за рай,
ще се взира болезнено без да намира.
Някога малко момиче, желало любов, ...

Съзнанието ни - едно празно пространство, което постоянно запълваме или поне се опитваме. Празен лист, което постепенно се превръща в картина. Черна - съдържаща в себе си всеки цвят. Бяла, в която липсва такъв. Дори рисувана на едно място, от еднакъв ъгъл, прерисувана и дори прекопирана, ТЯ всеки пъ ...

Не позволявай да изстине огънят на вдъхновението.
Разпалвай непрестанно пламъка му чист.
То води ни през праговете на вълнението
към точния баланс на всеки стих.
Поетът трябва винаги да бъде влюбен ...

Познаваш ли Авлетина?
Тази, която
я носят
по босоногите пътеки
и московските електрички, ...

За разбиращите какво имам предвид...
Ние се подчиняваме на движението,
слънцето се разби в прозореца
като досадна муха.
Аз стоя, аз мълча ...

Хора, обшуване...Прости думи, а събират цялата сложност на света. И някак двете
вървят заедно, с което отежняват самото разбиране. А може ли да дадем точно
определение? Търся из главата си, но...не! Ние...Кои сме ние? Ние сме хората –
бъдещето е в наши ръце. Някой го предвиждат /поне образно казано/ ...

Днес видях един скакалец.
Зелен изумруд на паважа.
Скачаше.
Светеше.
Жив. ...

Събудих птиците,
а те си спяха кротко.
Не бяха чули как малкото им падна,
побутнато
от пръстите на безпощаден вятър. ...

Знам, че те има -
някъде, там, в късната есен
притихнал в очакване,
незачертал докрай
в кръстчета стъпалата ...

Не мрази. Обичай.
Не проклинай. Прости.
Не забравяй. Помни.
Предаде те.
Не търсеше душата ти. ...

1.
Пясъчна сълза,
капка тишина.
Очите
стомни са - ...

Ревнувам те понякога ,
но е приятно
усещането да те губя...
Обичам те и мисля си,
как цялата ...

Нощта се е побъркала
в усещане за допир нереален.
Навярно съм те търсила,
а ти дойде в безумие реален.
Изпълваш ме във мислите, ...

Когато някой се опитва да опише битието на Бога, той обикновено цитира различни източници, според едни от които “Бог е вътре в нас”, според други - “Бог е във всичко”, а според трети - “Бог е непознаваем”. Някои определят (по-точно отграничават) Най-висшето с “Не това, не това…”, като по този начин ...

ТУРИСТИЧЕСКИ СЪБОР НА х.”КАВАЛИЙКА”
Над хижа „Кавалийка”
бял облак лети.
Под небето ведро утро
в простора трепти. ...

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН
(на моята любима приятелка Славка Карова-диригент на хор „Еделвайс”)
С глас и име на славей
влюбена в песента
застанала пред певици-пойна птица ...

ПИРИН-РИЛА
Сутрин сипне ли зората
с огнени зари
Пирин вдига си челото,
Рила търси със очи. ...

Уморена съм...
От тебе ли,
от дните ли?
Не зная!
Дали е слънцето виновно, ...

Земята е изблещила очите си
и жадно е протегнала треви.
Плътта й е напукана и кървава.
Ранена е, а все мълчи, мълчи…
Осъжда ни жестоко днес земята. ...