Когато ти си тръгна
сърцето ме заболя,
ти без жалост го изтръгна
и потъна тихо в нощта.
И загуби смисъл живота. ...

Плаче небето, навън вали,
плаче сърцето с горещи сълзи.
Ти не знаеш колко те обичам,
ти не знаеш, как ми липсваш.
Аз още чувствата си крия, ...

Всеки ден се моля аз
да не те видя отново,
да не усетя как
да се върна при теб съм готова.
Но щом изляза от нас ...

Прости сърце за всяка мъка, всяка болка,
прости за думите с които той рани те,
да те гледам как страдаш не мога
и потичат сълзи от очите.
Но аз го обичам и не искам сега ...

Моя приятелка бе ти,
имахме много общи мечти,
но съдбата жестока нас раздели
без капка жалост дори,
оставяйки в сърцата милиони следи. ...

Какво е любовта -
далечен сън или реалност необятна,
дали е глас момичешки във мрака
или прохладен вятър във косата,
дали е лъч в безлунна нощ греховна ...

Затвори се последната врата,
сама останах във мъглата...
Кога ще дойдеш ми признай,
ще върнеш ли усмивката позната?
Тогава пак ще имам всичко - ...

Излъгах те, че те обичам.
Излъгах себе си дори.
Живота провалих си сам.
Колко съм глупав, нали?
Колко боли... ...

Хвалиш се с това, че те обичам,
че за тебе плача често до зори!
Но помни - животът ще ти отмъсти!
Няма да е утре или днес, но знам си аз,
че и ти ще плачеш някой ден. ...

Той вървеше по улицата, като се беше устремил към спирката, която беше на не
повече от 50 метра от мястото, на което се намираше в момента. Беше се зачел в
днешния вестник и крачеше към крайната си цел абсолютно механично, без да обръща
внимание на нищо около себе си. Но пък, всъщност нямаше какво д ...

Дните бавно минават
и сама съм всеки ден,
само спомен ти остана,
остана вътре в мен.
Обичам те, но те няма ...

Свят без любов,
свят пълен с тъга,
свят в който живее,
всяка самотна жена.
Тъжен и пуст, ...

Не ме моли, просто си върви.
Ето вземи пари, хвани си такси.
Не ми плачи с крокодилски сълзи.
Остави ме, обърни се и ме забрави!
Смешното е, че даже не ме нарани...

Където и да си,
някъде накрай света,
умолявам те да се върнеш,
да си дойдеш у дома.
Стоя тук и чакам, ...

Усещали ли сте как понякога сърцето се задъхва и прави опит да ви задуши някъде в гърлото? Пред погледа светът избледнява и се превръща в сянка на страха... Гледам на страха си откъм веселата страна, за да не ми поставят диагноза - страхова невроза. Не знам дали е наследствен, но откакто се помня то ...

Нося болка в сърцето,
болка тъй непоносима,
болка, причинена от момчето,
което ме направи щастлива.
Преди да го срещна ...

Като стон на пеперуда
тихо във нощта шепти
пее нежно, сякаш луда,
а гласът й мощен пак ехти.
Глас напевен, всяка дума ...

Две очи вечно ще ме мъчат,
две очи ме следват нощ и ден,
две очи, които искат
да бъдат само с мен.
Тези очи с укор ме следят, ...

Раменете ти са тихи брегове,
по тях животът ми със обич се разлива.
Побрали ласките на много светове,
в солени капки любовта по тях попива.
Раменете ти са бели класове, ...

Протягам длани - разцъфтели вишни,
извайвам тяло - пролетна дъга.
Усмивка - слънце неразлистено,
очи омайни - дъжд от синева.
Извивам се в пътеки неоткрити ...

В световната литература една от най - употребяваните теми е тази за любовта. В
много случаи тя е искрата, която запалва огъня на живота, в други е причина на
смьрт. Любовта вдъхновява открития или пък избухването на войни. В българската
литература Елисавета Багряна е една от поетесите с извисена чув ...

И двамата знаем -
краят е близо..
Корабът бързо потъва
в океан от печал.
Но няма страх във очите, ...

Стихче весело ще посветя,
но защо не знам;
с песен нежна ще изпратя,
но кого? И това не знам.
Може би щурците, ...

Свещта гори в ледена забрава,
сълза проблясва върху нейната снага.
Ръка изсъхнала на друга се надява,
а пламъкът гори, но до кога?
Лице заровено виновно във косите, ...

Бъди какъвто си, дори когато те боли,
напук усмихвай се и не унивай
и нищо, че светът е пълен с лъжи,
дори когато няма смисъл ти намирай.
Бъди какъвто си дори във края ...

Търся те в луната жълта,
но тя бемислено мълчи,
дали не е отдавна мъртва
и там забравена да си стърчи.
Търся те в звездите бели, ...

Не ме питай за бурята в кръвта ми,
за суетата, що света руши,
не ме питай за слънца в душа ми
или за мълчанието, що във мен крещи.
Не питай ме за вярата къде е, ...

Слънчевия дъжд се сипе в безпорядък,
в Елипсата на тихата Болка,
в капките кръв по синята Трева
и безличието на тайните в Числата,
и там сред черните Цветя. ...

Насити се на мойте ласки.
Омръзна ти да бъдеш с мен.
А моята любов защо не гасне?
Нима обичам повече от теб?
Кажи - аз дадох прекалено много ...

Аз мислех, че от тука ще е лесно,
нали обичам и съм вярна аз,
нали желаеш ме и ти горещо...
но как е трудно всичко между нас.
Аз мислех, че любов ми стига, ...

В деня, когато ме обикнеш до полуда,
в часа, когато пожелаеш ме безмер,
в минутата на страстната целувка,
в мига, когато си изцяло с мен.
Във мислите, когато закълнеш се в мене ...

Тази нощ на мойто рамо бяло ангелче се появи.
Лекичко целуна моите устни и прошепна -
"Моля те, не ме оставяй ти!"
Истински ли беше този ангел?
Кой го прати? ...

Когато всичко е сиво
и няма капка светлина.
Когато нещичко умира,
а едва ли някой знае за това.
Когато обичаш безкрайно ...

Виждам болката в очите, усещам я в думите.
Докосвам те и сякаш времето спира
и всичко лошо в мен умира.
Целувам те и забравям за всички малки неща.
Прегръщам те и усещам ...

Пропаста е тъй голяма,
а обърна ли се изход няма.
Блясъкът в очите спира.
Дъхът замира.
Тялото умира. ...

Фалшиво живеем,
във свят от лъжи..
Взаимно се мамим
и много боли.
Понякога плачем, ...

Нека да започнем отначало...
Всичко в нас върти се без посока
и осиновени сме завинаги от Великата Безкрайност!
Тя е нашата мащеха.
Тя ще ни кърми, дори, когато се допираме с бели коси до гръдта й. ...

1.
Вратата е отворена.
Прозорците ни
нощем
се целуват, ...

По мидените устни на деня
се стичат
мигове от капчици солени,
а пък
кораловият остров от съня ...

Навсякъде е само една
безмълвна тишина,
а моята душа,
бавно отива си във самота.
А къде си ти, ...