Юда отвори вратата на кафенето, пристъпи плахо и огледа недоверчиво хората вътре. Имаше точно една свободна маса. Той се настани и зачака. Все още изпитваше колебание относно тази среща, но любопитството го измъчваше. От друга страна си задаваше и въпроса, дали цената не беше твърде висока? Струваше ...

Отрони се от окото ми тя
и падна върху твоята ръка.
Ти пое я и разбра, че това е тя -
моята малка искрена сълза.
Тя носи послание към твоята душа: ...

Здравей ти нощ тъмна!
На една мечта заблудна
ти ще сложиш края.
От хората си толкова охулена!
Защо? Аз незная... ...

"Обичам те" ми каза ти
и си тръгна. Какво пък,
нали мен сърцето ме боли.
Нали ти не искаш
вече да си с мен. ...

Няkой чука на вратата...
- Кой си?
- Аз съм самотата.
Отвори ми!
Паднала е нощ. ...

Пъргаво поточе с пръски радост сее
през гората тича и на глас се смее.
Кърши клонки с песни, руслото люлее,
a небето сутрин ... да вали не смее.
Пъргаво поточе бистро водоскоче ...

От онзи малък трън,
забил се някога в петата ми
все още
между стъпките приболва
и капчиците кръв, ...

Вдигни глава.
Погледни в отсрещната страна...
Това пред теб какво е?..
Движи се и диша..
Е, да..човешко същество е.. ...

Преди да кажеш "ДА" преброй до десет,
че иначе ти може да сгрешиш!
За грешките, разбира се не бесят,
но цял живот това ще ти тежи.
Преди да кажеш "НЕ" преброй до десет, ...

Усетите ли, че дъхът ми спира
с последната ми месечна заплата
купете птица, прикована в клетка...
Когато ме полагате в земята
с очи строшете злобната решетка. ...

Сянка.Мъгла.
Заключено от болката сърце.
Изстрадала и немощна душица
приели мънички ръце.
Затворено във нечия душа - дете, ...

Приятелството, какво е то?
В един миг си приятел на някого, а в следващия си най -големият му враг!
Е, ли това нормална закономерност или представата ни за приятелство е неправилна?
Всеки човек, бил той млад стар, бял или черен, жена или мъж, всеки един от нас има нужда от топлина до себе си. Всеки ...

Пристанище е моят дом,
в него всеки ще намери подслон,
дори лоши мисли да таи
щом поговорим ще се изпарят,
и отново в ежедневния бяг ...

Облаци черни над планината се спускат.
Облаци черни да я глътнат искат,
сякаш от пъкъла Сатаната ги изпрати –
влачат валма, кълбета разстила.
А ти?... ...

Не си отивай,
моя любов, не си отивай!
Когато бури те сломят, потърси ме,
когато никой в скръб не те теши
промълви само моето име ...

Къде си съзидателно начало,
ако всичко край теб е замряло,
ако въздух не трепти в простора
и без усмивки се движат сиви хора?
Каде си ти велика и непонятна сила, ...

Когато знаеш.
Че можеш да говориш.
Когато знаеш.
Че (не) можеш да пишеш.
Когато знаеш. ...

Умирам бавно.
Защо не могат чужди ласки
да зарадват бедната душа?
Защо когато ги поискам
чувствам се на дявола слуга? ...

Ще си го имаме нашето време
през проблемите и през болката.
Ти никога не си тръгвал от мене,
някак си свързани сме и толкова
нищо, че се целуваме вече с очила, ...

- Някога не си ли помислял, че между нас може да се получи нещо? – каза Надя, облегната на парапета на терасата, огряна от меката светлина на луната.
- Ами то вече се е получило – отвърна Тони твърдо – едно чудесно приятелст ...

Внимавай, какво си пожелаваш
Имаше един филм ,забравих как се казваше, но главната героиня се беше уморила да търси мъжа на живота си , тогава се яви нейният ангел хранител и й каза:
- Избирай! Каквото кажеш, това ще имаш!
Б ...

Господар на сините вълни
В нощ опасно непрогледна,
като снежен страж сега,
пръска струи от надежда
бяло-сребърна луна. ...

Добър означава ли наивен?
Да ти пука за хората и да искаш да им помогнеш. Да не можеш да погледнеш истината в очите, за да разбереш, че отново си прецакан от човек, когото обичаш. Искаш да си искрен, да задгърбиш фалша и лицемерието, но не можеш, защото те са навсякъде около теб.
Болката е в сърцето ...

Безлунна ще е тази нощ...
Нощта
в която знам,
че сянката ти светла ще прегърна
като причастие за неизбежна близост. ...

Прости ми, че не те разбрах..
Прости ми..към сърцето ти погрешен път избрах...
Прости ми и на себе си прости...
Душата на едно момче пред тебе се разкри
И безмълвно пред теб застанал е с притворени очи.. ...

Защо и докога?...Нима това си ти?....Нима това сам аз?
Защо и докога..продължаваш да довършваш незапочнати неща?...
Любовта ми една прашинка нищо е за теб.... Защо и докога, кажи ми..просто повдигни глава...
Погледни ме, влез в света. Това съм аз - най -близкия до теб..

Една България, една родина
във мен заспива всяка вечер,
а понякога си толкова далечна
сънувам те и си оставаш вечна.
Прекрасни родните балкани ...

Откраднати срещи и страст,
откраднати мигове вечност..
Откраднати ласки
в измислен живот...
Измислена обич, ...

Под пълната, бяла луна
сама, цялата обляна в светлина
диви се капчица тъга.
Събрала в себе си любов -
несбъдната мечта ...

Ти открадна моя смях и моите мечти,
тръгна, без да се сбогуваш,
и сърцето ми на прах разби.
Тъй тъжно, бавно ме погубваш.
Вън дъждът обилно, неспирно вали, ...

Войната е тук
Мирът се оглежда в войната.
Войната е тук всеки ден.
Войната,мирът са сакати,
сакатите просяци в мен. ...

Силата вече я няма...
Уморено гледам как се променя света.
Не чувствам нищо...само празнотата голяма.
Мразя живота, тъй както мразя смъртта.
Младостта и нея я няма... ...

Приказна лейди в парка върви,
спира за миг – поглежда встрани,
а дървото до нея с листа й нашепва
своята песен и пее, и в очите я гледа.
Очи прекрасни с хиляди краски, ...

Отварям книга сега
и мисля за вечни неща -
за изгряваща луна
в застинала сякаш река,
дървета и храсти зелени ...

Идвам от нищото,
седя си във нещото.
Безметежен в пустотата,
слял се със нещата
от огромното пространство ...

Смразен от белотата непосилна
в безизходно вълшебно настояще,
залитам в кръгозорите менящи се
и рея се в самотно изобилие.
Безброят светове несподелени ...

На спирката чака човек.
Колко дни ли са минали вече?
Колко дни и във студ и във пек,
ти напразно си чакаш човече?
Тя одавна замина от тук. ...

Проблясва сивкавият мрак през пролуките тесни.
Обвити от невидим страх криле танцуват бесни.
Понякога се срещаме в нощта, неузнаваемо маскирани,
крилете се докосват до смъртта, а ние се презираме.
Кълба омраза, въглени от яд, след стъпките ни се търкалят, ...