Днес рисувам любов...
Малка, нежна и истинска,
а платното - живота суров,
заболял от интриги измислени.
Днес рисувам мечти ...

Ще те рисувам с вълнение жадувано
в тихи изгреви и страстни залези,
в шепота на вятъра изгубил се
и усмивката на устните атлазени.
Ще те рисувам с пръсти възхитени ...

Пия от сутрин,
пия до мрак,
пия и седнал,
пия на крак.
Вчера опитах - ...

Хей, барман,
водка изстудена.
Ще се налея
като Буратино.
Виж оня хаплю, ...

Хей, барман,
водка ми сипи.
И с музика
ми докосни душата.
Не гледай тъпо, ...

Искам да върна живота назад
точно до онзи момент,
във който изпитах единствено глад
да бъда само със теб.
И искам този път да пропусна ...

Когато
От яростта и омразата
cплети си венец…
Вплети и думи отровни и зли.
Наречи го на врага си! ...

Отново сам съдбата отреди ми
да търся тихо своя нов живот,
и сам ще съм, това тя сподели ми,
в антракта след играния шах-матен ход.
Вървя напред, загърбил самотата, ...

Пропукана е стомничката пъстра
на детските ми спомени щастливи.
Изтичат бавничко, на бели пръски,
вълшебни дни и тихо си отиват.
Сълзят и се стопяват неусетно, ...

Врагът е близо до мен

Врагът до мен стои.
Сякаш нещо ми нашепва – отмъсти!
Близо е – в врата ми диша, ...

Целувка от смъртта
Скучно ти е навсякъде и с всички,
отново тъжен си след смях,
а ръцете ти са толкова набодени, че няма къде
да си сложиш поредната доза смях. ...

Спомени от войната
И в новото утро
вместо дъжд ще капе кръв!
Там, където са викали
безпомощните вече мъртви. ...

И се търсехме в спомени
уморени от връщане в тях,
и чакахме в монолози
да рисуваме отново с нас.
И рисувахме в изкрещяло ...

Хей, барман,
я налей едно.
Ще избия
с водка
махмурлука. ...

Вятър вее,
сняг вали,
аз съм твой
...а, ти?
В утро ранно ...

Хей, барман,
сипвай пълна чаша!
Налей сега едно
за здраве.
А тази кака, ...

Мечти, живот... Какво е това? Какво означават тези думи? За мен те се определят само с простичката дума "баскетбол"... Може би ви звучи много наивно и глупаво, но за мен това е всичко... Това е всичко, за което мечтая, за което живея... Когато се влюбите, изпитвате една необикновена тръпка или прост ...

Сласт багрена и снежна,
разлъка всепосочна,
във тяло на смъртта
ти тялото ми вграждаш,
разпнато от простора. ...

Опитах се да си поканя Господ,
да седне тук на масата до мен.
Опитах се и ето той е тука-
на чашчица коняк обикновен.
Поканих го, за да ми каже ...

Светът се завъртя,
изхвърли битието,
остана нейде да виси
и станаха така недостижими
съвсем човешките мечти. ...

Няма да спра с псувните
Няма да спра да питам!
Няма!
Няма да престана да псувам убиеца!
Не! ...

Наивник
Колко книги са написани?
Колко хора писаха през цялото това време?
Колко си пръснаха мозъците,
колко измряха след дози? ...

Пред витрината стоеше дребно момченце и по луничавата му муцунка личеше, че е от онези деца, които винаги питат нещо, а, ако се вгледаш внимателно в очите му, ще видиш, че зениците му приличат на въпросителни. След като си тръгна, на стъклото остана отпечатъкът на изцапаната му с шоколад длан. Вече ...

Клети
поети
и поетеси,
любови
засаждате ...

Стъклено в диагонал поглеждаш,
с устни те изпивам.
В чашата ми поглед свеждаш,
щастлива с мен се сливаш.
Тялото с блясък на реклама ...

КИЛОМЕТРИ СЕГА НИ ДЕЛЯТ,
НО ГЛАСЪТ ТИ ПО ЖИЦАТА МЕ СГРЯВА...
..КОЛКО ПЪТ ИЗВЪРВЯХМЕ СЪС ТЕБЕ ДО ДНЕС,
КОЛКО СЪЛЗИ ИЗПЛАКАХ НА ТВОЕТО РАМО?..
НО ЖИВОТЪТ СИ ТЕЧЕ, ВРЕМЕТО МИНАВА, ...

Водки две
за теб,
екс и думи
две за мен,
и смях. ...

Вървим и с поглед се прекъснахме,
и нещо трепетно се появи,
магия с шепот се прoмъкна -
дори и ти я долови.
И с очите си обгърнах те, ...

Слушай песента
Вървя,
мисля,
съществувам.
Вярвам навярно в доброто. ...

Знам, животът ни е толкоз кратък
и за красивите неща не ще остане време,
дори да викам със молба към Бога,
не ще се върне онзи миг на първата целувка...,
първи трепет и погледът щом станах твоя. ...

Писнало ни е да сме човеци явно
Писнало ни е да сме човеци явно!
Дърветата ни пречат само.
Да чупим крилата – харесва ни
и да меним същността и лицата си. ...

Годините минават със сезоните,
разделят ни все повече във времето...
И спомена за тебе избледнява,
отдалечава ни в пространството.
Защо така се разделихме ? ...

Ти не'азбираш
мойто със'ояние.
От мъка аз не пия
и от радос'.
Ш'ме пунтираш... ...

Заспиваш ли...?
Нали не те събуждам...?
Дори да е така, не ме гони...
Ще съм тиха...Обещавам!
На пръсти ще пристъпвам ...

СЪНУВАХ СЕБЕ СИ
млада,
красива,
жестока,
измъчена, ...

Отпивам последната глътка кафе.
С надежда поглеждам утайката.
Обръщам чашата върху салфетка
и започвам да градя дворец от илюзии.
Представям си, че ме очаква щастие, ...

Пристъпвам бавно в цветната градина,
красиви са уханните цветя.
Съзирам роза сякаш от коприна
по нея - малки капчици роса.
Навеждам се да я докосна. ...

(от цикъла „Кръчма „Зелената котка” - 9)

Една сутрин, още преди да съм седнал пред камината, за да изпуша първата си лула за деня на вратата ми се почука. В името на Мрака, как мразех да ме безпокоят по това време! В крайна ...

През тих следобед- в длани празни
несподелената неделя се топи.
Признавам само този празник:
ТИ!
Във цялата пластмасова нетрайност ...