Звучиш ми като брачен договор.
почти.
Не толкоз тъжно
и не толкоз завинаги.
Днес правя завещание. ...

О т денят в който те видях
Б лесна светлина в мъглата.
И сках, молих се, мечтах...
Ч аках да прогониш самотата.
А нгел нежен, слънце мое, ...

За миг разби света във който живях.
Потъна денят в тъмнина,
загуби се шума в тишина.
Сълзите очите ми изгарят,
за нова вяра надежда няма. ...

Измама бил си ти, измама от която ще боли.
Стъпки нощем в съня си дочувам.
Всеки за някъде забързан,
а ти и аз седим на двата бряга,
заровили лица в ръцете си, ...

Неонов лъч, отново за кратко светлина,
плаха топлина пак за секунди съживи света.
Но как да се живее само за мига, ден за ден?
Как да забравя пак това, смисъла за мен?
Играх си и на играта оказах се в плен. ...

Отново името ти срещам,
пак ли то за мене ще крещи...
Искам да избягам, а искаш ли и ти..
Мога да те имам, сърцето ти дори.
Очите ти ще парят, душата ще гори, ...

Една душа сама, една душа търси друга в нощта.
Една мечта неосъществена, една меча която те буди в съня.
Трептящо сърцето ти плаче, по лицето капят сълзи.
Отпуснати ръцете ти изстиват, очите ти са удавени в сълзи.
Леко устните отронват - "Не си отивай! Върни се! Остани!" ...

Тази история е предавана вече няколко поколения в моя род. Пътувала е с магарешка каруца по калдъръмените улички край варненското пристанище в началото на века, преплавала е Босфора в третокласна каюта на турски параход, а още по - преди се е влачела с изранени нозе по прашните пътища на подивялата ...

Забравена от ужаса на мрака,
останала без дъх и без покой,
една надежда някъде ме чака.............
Но тук е тъмно и мъгливо,
и няма капка топлина. ...

Късно е. Може би минава полунощ, а може би утрото чука на вратата. Той се събуди бавно...от нещо и познато, и далечно. О, да! Това е телефонът. Вдигна може би след петото позвъняване. Който и да звънеше, явно искаше да се свърже на всяка цена...
- Ало!
- Здравей! – каза женски глас - познат, нежен и ...

Тримата братя вървяха по пътеката. Бяха близнаци, или поне родени в един и същи ден, но във всичко останало бяха различни. Първият беше ням, но имаше много проницателен поглед. Можеше да чете мисли и да споделя своите. Нямаше кой знае какво тяло. Обаче лицето му... Лицето му беше привлекателно, имаш ...

Вино съм мелнишко с пенлив рубинен цвят
И бял синджир със специфичен аромат!
Наслада нося в зажаднял за обич свят!
Отпий ме бавно! Аз съм просто благодат!
С мадейров вкус съм стичаща се капчица ...

Когато жабата ми не кряка във корубата,
чувам пеенето на потока
и страдам,
защото ромоленето е входът
за Пътя на Истината и Живота. ...

Потъвам в една моя същност,
обичаща всички и всичко,
която ме слива с Бога в мен.
Могъщо е
онова чувство, ...

Навремето сред народа обикаляше един лаф: „Комунизмът измисли любовта, за да могат комунистите да си таковат жените безплатно”.
Комунизмът обаче умря. Заедно с него започнаха да берат душа и мъртвородените му, наплодени сякаш от брак между чернобилка и сифилистик отрочета от рода на 8 март. Започна ...

В нощта ти ходиш и тъмнината се слива с мечтите ти .
Стъпваш в локвите ,
събрали се от дъжда на твоите очи.
Ангели черни виждаш ,
летящи над теб и разпиляващи твоите спомени по прашните ,мрачни улици. ...

И нейде в гората вълците вият,
с глас пресипнал гарванът грачи,
орли траурни вятъра порят.
Кървава луна на небосвода се качи
с пурпурно сияние орелът освети, ...

"Борбата е безмилостно жестока..."
Н.Вапцаров
Борбата е безсмислено жестока
и нека падне, и друг го замени.
незаменим е този що умее в скока ...

ЗВЕЗДИ
Умират ли звездите, кажи?
Не! Аз зная! Умират!
Умират, когато човек се роди,
и се раждат, когато някой умира! ...

Извор
Ще се превърнем в бурни вълни
в безкрайно пясъчно море...
Като морска пяна и бриз –
ще сме нещо така съвършено. ...

Тихо, безшумно, като полъх
от сребриста, нежна роса
ще те докосна с дъха си,
с очи във плен на утринта.
Ще отпия от топлите устни ...

Живи въглени
разтворени в мига,
дъхави, ухаещи
на старо вино.
Една усмивка ...

Тишината вали ...
като музика,
наболяла до дъх от Любов...
Аз съм тук -
като звук на хармоника, ...

Капки от дъжд се спускат по лицето ми,
тъмнината ме е прегърнала,
нещастието е сграбчило ръката ми,
любовта не ми е отвърнала.
Звукът заглъхва. ...

Смехът под слънцето залязва
и вярата поема своя път,
но истината трудно ще изчезне
дори когато грабне я сънят.
Мечтите сластни тъмното ще иска ...

14-ти февруари! Сам ли си? Сама ли си?

Да!?
ОК! Няма лошо! Убито самочувствие?! Бриджит Джоунс 2 или 3?! Неудачник 102 или 103?! ОК!
Тя ще е с друг?! Той ще е с друга?! Ама Тя и Той с главното „Т”, нали?! ...

Не знам защо, но откакто се помня никога не съм стояла с часове пред огледалото,
както правят повечето жени, че и мъже... Истинският ми образ е някъде вътре в
мен, а това там, отражението ми се струва някак неестествено, фалшиво... Ако ме
попитате: «Какво най - много харесваш от лицето си?», ще отго ...

Бавно крачещ кьм смьртта,
обгьрнат вьв мьгла,
яхнал своя кон,
облян вьв тьмнина
ден след ден ...