21 ene 2020, 10:57  

Кръговрат

  Poesía
656 4 14

Отровени думи.
Отворени друми
И стъпки в едната посока.
Оплакана радост,
завехнала младост
и рана, до кокал дълбока.

 

Семейна обител 

дете без родител,
без поп и без Бог, и без църква.
Превързани спомени,
момичешки пориви.
Живот. Кръговрат. Простосмъртност...

 

Съпруг покровител.
Заместник-родител...
И летва, до облак висока.
Отровени думи,
отворени друми
и стъпки в едната посока.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за прекрасните думи!
  • Браво!
  • Интересна конструкция на стиха си избрала, Меги. И липсата на глаголи подсилва усещането за обреченост...
  • Меги! Ненадмината!
  • Много хора не могат да сменят посоката и се движат до края си в кръг. Те просто не осъзнават, че има и друга такава. Примиренчески приемат посоката за съдба.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...