Отровени думи.
Отворени друми
И стъпки в едната посока.
Оплакана радост,
завехнала младост
и рана, до кокал дълбока.
Семейна обител –
дете без родител,
без поп и без Бог, и без църква.
Превързани спомени,
момичешки пориви.
Живот. Кръговрат. Простосмъртност...
Съпруг покровител.
Заместник-родител...
И летва, до облак висока.
Отровени думи,
отворени друми
и стъпки в едната посока.
© Миглена Миткова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
