JujuBuju (Миглена Миткова)
543 4006
21.01.2020 г., 10:57 ч.  

Кръговрат 

  Поезия
445 4 14

Отровени думи.
Отворени друми
И стъпки в едната посока.
Оплакана радост,
завехнала младост
и рана, до кокал дълбока.

 

Семейна обител –

дете без родител,
без поп и без Бог, и без църква.
Превързани спомени,
момичешки пориви.
Живот. Кръговрат. Простосмъртност...

 

Съпруг покровител.
Заместник-родител...
И летва, до облак висока.
Отровени думи,
отворени друми
и стъпки в едната посока.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за прекрасните думи!
  • Браво!
  • Интересна конструкция на стиха си избрала, Меги. И липсата на глаголи подсилва усещането за обреченост...
  • Меги! Ненадмината!
  • Много хора не могат да сменят посоката и се движат до края си в кръг. Те просто не осъзнават, че има и друга такава. Примиренчески приемат посоката за съдба.
  • Благодаря ви!
  • Поздравления, Меги - оригинален стих и докосващ.
  • Тези кратки, безглаголни изречения, това описание на кръговрата на живота, създава чувство за безнадежност, поне на мен....особено с "..летва, до облак висока.."Ах, Меги, страхотна си!
  • Хубаво.
  • По-добре е сега. Не само заради липсата на еднствения глагол. И другата промяна ми допада.
  • Благодаря за коментарите! Реших да се напъна и да го направя съвсем безглаголно защото ми се видя като половинчата работа. Дано да съм запазила усещането.
  • Да, няма равен старт. Някои не получават добри родители, дом, образование, възпитание и шанс за реализация.
    Почти без глаголи. Интересна постройка.
    Стъпките са в посока на раздялата, самотата, а според заглавито - към следващия цикъл. И сякаш няма изход.
  • Много харесах.
  • Много "мое", като усещане!
Предложения
: ??:??