Щъркелът със счупени криле

Poesía

765 5 18

Щъркелът със счупени криле
топли си гръбнака край комина -
чопли малки късчета небе,
гне́здили в перата цяла зима.

В спомени за юг добре запазени
къта, да не гангренясат, раните.
Зимните виелици са сгазили
къшеите хорски подаяния.

Птичият му плам ще доживее
слънчевите струйки топло лято,
но сиротен, щъркът не копнее
вече отлетялото си ято...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

JujuBuju (Миглена Миткова)

Благадаря ви, Албена, Хари!

2017-10-13T15:18:20+03:00
Eipril (Хари Спасов)

Много хубав стих!!!

2017-10-12T00:27:30+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Красив стих, Меги, с мъдра препратка към човешкия род! Поздравявам те!

2017-10-11T10:17:35+03:00
JujuBuju (Миглена Миткова)

Много точно допълнение, Георги. И аз не знаех този факт.
Пепи, благодаря, че прочете!

2017-10-10T22:09:26+03:00
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

Ооо, Георги, това не го знаех. Ужасно звучи, но не ме учуди, защото видях как грваните убиха с чофки един болен гарван , който не можеше да лети...Хубав стих...💐

2017-10-10T19:23:19+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0