10.10.2017 г., 0:14  

Щъркелът със счупени криле

762 5 18

Щъркелът със счупени криле
топли си гръбнака край комина -
чопли малки късчета небе,
гн
е́здили в перата цяла зима.

 

В спомени за юг добре запазени
къта, да не гангренясат, раните.
Зимните виелици са сгазили
къшеите хорски подаяния.

 

Птичият му плам ще доживее
слънчевите струйки топло лято,
но сиротен, щъркът не копнее
вече отлетялото си ято...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благадаря ви, Албена, Хари!
  • Много хубав стих!!!
  • Красив стих, Меги, с мъдра препратка към човешкия род! Поздравявам те!
  • Много точно допълнение, Георги. И аз не знаех този факт.
    Пепи, благодаря, че прочете!
  • Ооо, Георги, това не го знаех. Ужасно звучи, но не ме учуди, защото видях как грваните убиха с чофки един болен гарван , който не можеше да лети...Хубав стих...💐

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...