10 окт. 2017 г., 00:14  

Щъркелът със счупени криле

771 5 18

Щъркелът със счупени криле
топли си гръбнака край комина -
чопли малки късчета небе,
гн
е́здили в перата цяла зима.

 

В спомени за юг добре запазени
къта, да не гангренясат, раните.
Зимните виелици са сгазили
къшеите хорски подаяния.

 

Птичият му плам ще доживее
слънчевите струйки топло лято,
но сиротен, щъркът не копнее
вече отлетялото си ято...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благадаря ви, Албена, Хари!
  • Много хубав стих!!!
  • Красив стих, Меги, с мъдра препратка към човешкия род! Поздравявам те!
  • Много точно допълнение, Георги. И аз не знаех този факт.
    Пепи, благодаря, че прочете!
  • Ооо, Георги, това не го знаех. Ужасно звучи, но не ме учуди, защото видях как грваните убиха с чофки един болен гарван , който не можеше да лети...Хубав стих...💐

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...