Щъркелът със счупени криле
топли си гръбнака край комина -
чопли малки късчета небе,
гне́здили в перата цяла зима.
В спомени за юг добре запазени
къта, да не гангренясат, раните.
Зимните виелици са сгазили
къшеите хорски подаяния.
Птичият му плам ще доживее
слънчевите струйки топло лято,
но сиротен, щъркът не копнее
вече отлетялото си ято...
© Миглена Миткова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
