Poesía de autores contemporáneos
Колизия 🇧🇬
додето двоумяхме се за среща.
Неверие, принуда, компромати –
спестихме си евентуална грешка.
При другите надзърнахме за опит – ...
Призрак съм пред криво огледало 🇧🇬
на това, което някога си, бях.
Едно момче, тогава, си мечтало,
да изживее всеки ден без страх,
да устоява своите позиции, ...
Един знак само 🇧🇬
търся светлината.
В тъмното като прилеп
опипвам стената.
Тук някъде трябва да е. ...
Принцесата от автогара Сливен 🇧🇬
Четвърти сектор. Автогара Сливен.
Ще милна сетно кичура ти рус.
Противен ден. Наистина противен.
И ще си иде твоят автобус. ...
Парите 🇧🇬
вярвате ли, сами ще си решите!
Казват, че създадена е тази гад,
за да не умре човек от .... глад!
Всеки, някъде, нещо произвежда, ...
Седя на хълма, залезите гледам 🇧🇬
... навярно е от залеза на хълма – а може би? – от идещата нощ,
душата ми със обич се изпълва, ще спя като детенце в звезден кош,
ще влезе пак във стаята ми мама, ще ми се скара, че не съм се мил,
във топличката бархетна пижама – лилав като магарешки бодил, ...
Цигулка 🇧🇬
жули по невроните на моята цигулка
'Пий това лекарство, то ще я изгони'
А цигулката ще замълчи,
изтръпнала, ...
В шепота на здрача 🇧🇬
аз търся рими скрити и далечни.
А вятърът в листата тихо пита
за думи топли, искрени и вечни.
Звезда премигва — спомен ли, сълза? ...
Аз обичам 🇧🇬
Аз обичам в този свят
лято златно с аромат
и кафето с тъмен цвят,
всеки влюбен да е млад. ...
恋している (Влюбено) 🇧🇬
日没の後に近づく
叶った夢.
Самотен пристан.
Пристъпва след залеза ...
... любов била му и мехлем на рана... 🇧🇬
кога било е знае само Бог,
на хълм и непристъпен, и висок
една самотна бука си растяла.
тя впила корен – жилав и дълбок, ...
Преди буря 🇧🇬
Лъвът е окончателно в решетката.
С кокоша кръв намазаха ни къщите.
Жертвите са губещи в рулетката.
Мазни обещания се леят ...
Огърлица на съдбата- Лилит ( част втора) 🇧🇬
5.
Прогонена в страната нажежена
Лилит се влачи гола и сама.
И болката в душата е тъма... ...
Преди за сън да се свлека 🇧🇬
... от котарака на перваза
научих древния урок –
света да гледам без омраза,
макар да съм готов за скок, ...
В тихите пространства на съня 🇧🇬
отлитат към звездите мечти.
В очакван слънчев миг денят
светлата си щедрост не пести!
И тогава ме затрогна песента ...
Звезден зов 🇧🇬
Не струва нищо. Само звезден зов
възторжено, щастливо нацелуван,
облял ме в къдравата си любов.
Аз те обичам. Колко ли ми струва? ...
В утрото 🇧🇬
и сърцето ускорява своя пулс,
човек усеща как в зори се губи,
шумът на чувствата не чул.
Тогава тъмни сенките говорят ...
Красивата измислица Любов 🇧🇬
... момичето, което мина снощи край мен – и лека нощ ми пожела,
написа в електронните ми пощи: – Здравей, Валерий, моля те, ела! –
ощипах първо лявата си буза и, май, повярвах, че съм още жив,
отново зърнах бялата ѝ блуза! – и линията очна – с чер молив, ...
Искам Бабо 🇬🇧
как в училището букви зная,
как с чертички, колелца и точки,
пишат се думи, буйни, живи, кротки.
Как отпред на черната дъска ...