Пейката осиротя под ореха квартален.
Настръхнал е октомври и от дни ръми.
С неравни откоси черупки барабанят
по гърба на броеница паркирали коли.
Няколко ненаситни, кресливи врани ...
Есенни щрихи, малко тук, повече там,
рисуват картини из стария град.
Вятърът, приел съдбата си да бъде сам,
потръпва от настъпилия хлад.
Едно паднало, изгубено листо, ...
Единственото хубаво нещо на войните
е,че рано или късно все някога свършват
и се явяват най-верен и точен критерий
за това,как и защо да ценим и пазим Мира,
а мига в който всички те ще изчезнат ...
Макар и пуст, и вечно неоценен,
носталгични мисли влизат в мен със взлом.
И тъй далеч съм аз пленен -
тъгувам да се върна в своя дом…
Тъгувам да се върна в своя дом. ...
След всяка чаша сутрешно кафе...
се питаш... а сега какво? Да бъда себе си,
ли да ползвам пак горчивата надежда,
че защитавам своята любов и я отстоявам.
Не спах добре и не за първа нощ... ...
Облаци, облаци нося в сърцето,
свили до шепа познатия свят,
пазя в душата си нежност, но ето,
бури, порои в душата кълнят.
камъче, камъче пъстро отдавна, ...
Не искаш да ме нараниш“
Каза ми тихо, без злоба, без грях —
„Не искам да те нараня, разбери ме.“
Но думите, кротки като вечерен дъх,
разрязаха всичко в мен — от сърце, до вени. ...
Престъпността като бамбук расте,
неграмотността вече всичко превзе,
простотия и цени скачат до небето,
моралът е заровен дълбоко в морето.
С тъмнина и страх ласкаят ме, ...
Да бъдеш с мен – орисвам те сега.
Туптенето ти с моето да бъде,
в единен такт, в съзвучие с греха —
и нека нас от Рая ни изпъдят.
Ще скитаме, осъдени на глас, ...
Спира с палка инспекторът (пътен полицай)
всеки водач на автомобил
за проверка на скоростта и километража
и алармира, че е пиян с властна длан
и гръмогласното: Дай!
Очите ти са бистри езера,
в които с неохота се оглеждам,
потъвам в тях и до безкрай сама
полуодавена, примирам от надежда.
Вдишвам те, безплътно те целувам. ...
Н А Л О В З А П О Л Е З Н И Е Ф Е К Т И
Тренирайки организма умишлено
за предстоящи времеви периоди
на кризи и благоденствия
ние го принуждаваме постепенно,да свиква, ...
Погледът на времето ли? Син е.
Представи си шепичка сапфири,
чуй цигулка - мине миг, не мине,
тъжно помълчи... И пак засвири.
Дланите на вятъра ли? Две са. ...
Омръзна ми... Бога ми, омръзна!?
Да крия, чувства, сълзи, мечти...
да се преструвам че щасjлив съм!?
А душата ми във огън адов да гори.
Злъч, отрова, кал...боли. ...
ГРАФОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА
Тъй както съм дошъл от мама – гол,
ще ме покрие есенната шума –
и все едно съм влязъл в някой МОЛ,
или съм се изгубил нейде в ЦУМ-а, ...
Денят е розов. Аз очите свеждам.
Студът ме хапе по лицето.
Отдавна аз не съм момчето,
не съм мечтателят, какъвто бях.
Не искам нищо. Яростно прокудих ...
З А Д Б О Р Д А Н А С И Г У Р Н О С Т Т А
На всички от Господ са дадени
еднакви права в общия старт,
с неограничени възможности за лична изява,
прехвърлящи рамката на "стандартния" шанс ...
ДАНО СЕ ВИДИМ УТРЕ
Вятър люшна люлките из парка и посече туфите камъш,
бавен сериал от кабеларка – се проточи есенният дъжд,
снощи портиерът на хотела тури шалче, шапка – и сетре,
даже травеститът Русиела тъй не смогна гадже да запре, ...