Главата ми претъпкана бе-в нея смут.
Сърцето ми кървеше еднолично,
през Август бях пронизван аз от студ,
съществото ми ридаеше на глас,себично.
Ръцете си издигах,като от ковчег, ...
Лятото пристигна с боси, палави крачета,
да погали клонки, да събуди сънени врабчета.
„Ставайте, дечица!" — викна слънцето игриво
и надникна в стаята ми с поглед закачливо.
Ето ме навън — скачам във тревата росна, ...
I. Пагубата
Чувствата преливат като вълни в морето,
изгубих четката, с която рисувах залезите на небето.
Бях заключена в стая със бели стени,
без прозорци, не виждах красивите долини. ...
Не си отивай, мъко, моя кръстнице –
аз твой съм образ, пей ми, говорѝ!
Всевечната ти святост, във просъница,
лъчите в мен с тъжовност сътвори.
Не си отивай, мъко моя, пламенна, ...
[Verse 1]
Да, Този блус е спомен за онзи далечен ден,
когато се видях с нея. Беше тихо, почти нереално.
Очите ѝ светеха топло, като към добър, верен приятел,
а моето сърце мъждукаше – като стара лампа в коридор. ...
Сама седя на масата в кафенето.
С чиния френски кроасани.
Виенско без захар ми е кафето-
А очите-любовно замечтани.
Капки дъжд по прозореца се стичат- ...
Разцъфна слънцето небесен слънчоглед,
запяха птици песен – в сънища звучала.
Горчи в кафето странен привкус на беда,
напразно с обич нежни думи пак редя –
духът ми тъжен от съмнения обзет, ...
Не е във бурята силата голяма,
нито в грохота на нейния гръм.
Тя идва тихо, когато оставаш
сред рухналия в себе си дом.
Отломките на своя ден събираш, ...
Лежа си в болницата аз и съвсем случайно разбирам от стихотворния поздрав на Франческа, че Тони Иванова има днес рожден ден. Така ли, казвам си, ами тогава сядай и напиши нещо, за да я поздравиш. Думите сами се подредиха, без всякаква редакция после, защото са искрени и отразяват отношението ми към ...
Благодаря за небесния изгрев в душата,
за тази дъга от вълшебни слова!
Ти даде ми обич, запали искрата,
нахрани копнеещите сетива.
Венецът вълшебен за мен си изплела, ...
Животът често пътя ни препречва,
със бури, болка и студен мрак,
но вярата във нас не се прекършва,
тя свети тихо като верен знак.
Понякога мечтите ни се губят, ...
Не тялото гладува най-жестоко.
То иска хляб, вода и топлина.
Но има глад, по-тих и по-дълбок
без име, без предел, без светлина.
Той идва в нощи, пълни с тишина, ...
Едно прекрасно лято мисля, че ме очаква,
защото с приключения ще ме изненадва.
Голямата ваканция винаги е най-забавна,
а синьото море за мене пита отдавна.
Солен морски бриз ме гали по лицето, ...
Лято мое – приказки и песни,
с танци, смях и веселба.
Тихо си отиде – като шепот,
като сън, отлитнал без следа.
С боси стъпки в калдъръмения спомен ...
Живот ли е животът пенсионерски
с попарените минали мечти,
със спомените от илюзиите в песни,
които се оказаха лъжи.
Със бъдещето, тъй и не пристигнало, ...
Замлъквам, чувайки Вопъла, Болката, Страданието
Изключвам, спирам, замръзвам
обзема ме Тъга, Мъка, Безнадеждност
не виждам Пътя, Изхода, Надеждата
остават ми само Вярата и Любовта и ти, София.
Все някога ще се научим...
като птиците високо да летим.
И Светът да видим от Божий очи.
Тишина, крилата ни окови святи...
Синжир във тъмното кърви... ...
Ще убия всеки, който се изпречи на пътя ми...
Ще ви убия без милост и жал!
Предълго бъркахте в раните и душата ми,
всеки взел от нея каквото можал.
Скитници, проклетници, любовници - ...