Poesía de autores contemporáneos
Математическият ритъм на 37 🇧🇬
Умножено по три – сто и единайсет – често ми казваш ''Осъзнай се!''.
Умножено по шест – двеста двайсет и две – за мен ти си въздух, земя и небе!
Умножено по девет – триста трийсет и три – ти сбъдваш всичките мои мечти!
Умножено по дв ...
Гора с дървета – свят 🇧🇬
Празна чутура, та дрънка.
Капне дъжд и се вбеся,
пекне слънце – нова спънка.
Всичко пречи ми, нали? ...
А щом заспи клошарят в полунощ 🇧🇬
я заслони последната цигара,
то виждаш – всъщност никак не е стар,
в очите му метличина разтваря,
небето синьо... Жива е, цъфти, ...
Една щипка щастие 🇧🇬
Плаче ми се,но се смея,за да не откача-
като си помисля само в кой век живеем
при супер технологии с дефицит на ток и на вода,
в реалност,където живота не можем,да проумеем. ...
Неслуката 🇧🇬
" по Грехопадението
от Завета стария."
Май и като мен Адам
не случи на жена. ...
Карма (II част) 🇧🇬
II част - злият гений
Има нощи тъмносини
с аромат на карамфил.
Има сили несравними ...
В тесния прозорец 🇧🇬
загубена във тази шир
наднича в прозореца на времето
за среща със великия Пастир
Сонет за пролетния вятър 🇧🇬
От мъглата Южнякът в сандали обут
ми подсвирна фриволно, задуха игриво.
В миг забравих за зимния утринен студ,
пролетта ме докосна и тъй ми отива! ...
Небесен покрив 🇧🇬
Из града – пропит с мастило, мракът жертвите си дебне,
над локали суетата трескаво дере парцали.
Аз, дъха си притаила – и дано е за последно! –
диря изход за нататък – ще намеря ли – едва ли! ...
С дъх на море 🇧🇬
Разплакани струни ехтят във нощта.
Плува в небето самотна луната.
В пясъка стъпки оставят следа!
Лодка самотна люлее водата. ...
Пробуждане 🇧🇬
Пробожда огнен меч мъглата,
звездите се стопяват с тъмнината,
сияйно утрото пристъпва смело,
нощта е в спомените, дала-взела. ...
Каприз 🇧🇬
Много се говори за кризата и Стихиите,
но решения от това не следват никакви-
понякога има някакви,навяващи ми песимизъм,
заради постановките без размах на идеите мижави. ...
За хаос и House 🇧🇬
наме́ри Dr. House.
14+ Карма 🇧🇬
Море със цвят на керемида
изхвърли тази нощ на своя бряг
творение чудно...
От неморската егида... ...
Създаде ме сам 🇧🇬
нито в други женски очи.
Не съм отвъд живота —
аз съм там, където той има смисъл.
Живея в онова тихо място, ...
Бръшляни камбани 🇧🇬
Те са памет,
която се преструва на вар,
докато бръшлянът
преписва биографията на времето ...
Отвъд хоризонта на събитията 🇧🇬
и Словото беше у Бога,
и Бог бе Словото''.
Думите!
Те са рамки на мисълта. ...
Вероятно 🇧🇬
по баира, щом се пуснах.
Две кълбета, нова рана...
Цъфна ризата разпрана.
А да шия не умея. ...
Следа във вечността 🇧🇬
а бавно в стаята нощта се разлива.
Лежа и си мисля във тиха почивка,
че времето неусетно за мен си отива.
Като топка от сняг, хваната в длан, ...
Зов 🇧🇬
размахват шпаги,
облаци от прах се вдигат.
Отвън е тихо аз стоя на колене,
лицето Ти да търся днес ми стига. ...
Да сложиш край 🇧🇬
начини много да сложиш край
Точката слагаш, затваряш вратата
Чертата теглиш без да се маеш.
Но краят финален не изглежда никак ...
Следобедът на лятото 🇧🇬
той шества по друмите прашни и носи
росата на утрини борово-горски
и пясък от плаж по нозете ми боси.
Ухае смолата, смокините зреят, ...
Живия образ 🇧🇬
не сянката, не тихият портрет.
Човекът носи образа високо,
роден от път, от болка и завет.
Огледалата лъжат със повърхност, ...
Лятна нежност 🇧🇬
с най-розовата си щастлива нежност
и всеки миг от лятото избиран
разлива се до искрено безбрежно,
и щом вълни възторжено говорят ...
Неможене 🇧🇬
За да можеш,да се справяш с критичните ситуации,
трябва много да ти пука за проблемите що ги създават,
а не агрегати сложни без метода Джаста-Праста,
при който нещата винаги от раз без грешка се получават, ...
Негодни мечти 🇧🇬
Тихо предаваме своето аз... а то е?
Мълчание... жалко страдание.
В тъмното търсим утеха и за какво!?
Кой ще се застъпи за лъжата? ...
В безкрайния Всемир сме запокитени 🇧🇬
Не съм покорна, а и нямам страх.
Замерят ме (по навик вече) с камъни
аз упорито вдигам храм от тях.
Натрапват фанатично божествата си, ...
蛍 ( Светулки ) 🇧🇬
川の静けさ
星ゆれる
Светулки летят -
тихата речна вода ...