Poesía de autores contemporáneos
Самотен свят и спомен за любов - химера 🇧🇬
След думите ти аз останах жива.
Но помня Страшния си съд,
пред който се изправих. Мълчалива.
Присъдата не ме уби. ...
* * * 🇧🇬
красотата,
в мисълта тъгата,
едно малко сбогуване,
една голяма надежда, ...
Сърце 🇧🇬
Разтвори се, мое сърце уморено,
като цъфнала клонка в пролетен ден.
Радостта, която се е събрала,
да бликне отново в мен. ...
Здравей и сбогом 🇧🇬
Здравей!
Здравей!
Здравей!...
... и ще го кажа ...
Косите ù 🇧🇬
на плитка
косите ù
с цвят на мокър пясък
на допир са досущ ...
Ако пораснеш 🇧🇬
да клатиш глава в ритъм,
та малките да не узнаят, че съдбата не винаги се усмихва
на тези, които отдавна не мечтаят за рая китен.
Сънуваш призраци, ...
Наръчник за музи 🇧🇬
измислици нелепи и лъжи.
Обичай я! Показвай ù, че с нея страдаш.
Но не показвай никога сълзи.
За миналото си недей да ù разказваш. ...
Ах, Октомври! 🇧🇬
"Две хубави очи" в теб са вечни.
Казваш своето чрез тихата река,
заслушан в ехото на отминала съдба.
Рисуваш с пръстите танцуващи листа, ...
Само за падащи звезди 🇧🇬
Поглеждам те и виждам, че ти си по-различен.
Очите ти блещукат дори и в тъмнината.
Оставям си живота, за да ме имаш, и го знаеш...
Сърцето ти е звяр, а как да го нахраня? ...
Сол, сол, до, фа, ре... 🇧🇬
мре
нещичко все в мене;
фа, ре, ре, ми, ла –
зла ...
Единение 🇧🇬
на лунна светлинав очите тинаписаното да узнаяили е по-добребавно с устнии с пръстипипнешкомотновода те разгадая
а щом небето просветлее
пакизвайвам те със погледръка протягамтебе да докоснаочи притварямустните ти да усетядъх стаявампод ласката на твоя
Пясъчно момиче 🇧🇬
Едно момиче някой е рисувал
по пясъка на плажа, през нощта –
навярно през деня се е страхувал
от крясъка на чайки и деца. ...
За него! 🇧🇬
погледна ме в очите!
С поднесено лице,
от двете ми ръце,
очи с очите ми да се срещнат, ...
Не напразно 🇧🇬
без думи, без дъх - не вярвам на лустро.
С камъни брашно не меля напразно
и съдбата си не тласкам към пропаст.
С храбри очи съм, с величава походка ...