Poesía de autores contemporáneos
Удобна мадама 🇧🇬
За да чуя "обичам те", съм ти винаги вярна.
Когато се случи някаква гадост,
сама си търся варианти.
Твоята любов сметки не плаща, ...
Ще 🇧🇬
Във болките без страх ще се изгубя.
Тъгата си безмълвно ще тътрузя.
И във смъртта си кротко ще се влюбя.
А тя ще бъде тъмен мъж – фатален. ...
Аз имам теб... 🇧🇬
ти имаш мен.
Аз давам ти закрила,
ти даваш ми любов.
Аз искам да съм с теб, ...
За думите 🇧🇬
На този, който ми казваше: "Oбичам те!"
Изплющя - като камшик -
думата "приятелко".
Сили - за последен вик - ...
Алпинист безстрашен 🇧🇬
Все по стръмнини да тича
и да скача най обича.
Нейде щом скала намери,
в миг по ней да се катери ...
Сбогуване с Любовта 🇧🇬
и Любовта.
Не искам да оставам -
необичана и нежелана.
Любовта е танц за двама ...
Не можеш 🇧🇬
да стигнеш
недостижимото!…
Но колко е хубаво,
че го има!
Душа с Паспорт за Ада 🇧🇬
Гладни вампири вият. Пият кръв. От душата ми. Ненаситници.
Сенки зловещи - мислите мои тежко изпълват мрака. И крача...
Празна стаята. Само те и аз. Надбягвам се с тях. Проклетници!
Някъде в ъгъла спотаена е. Озъбена, хили се гадно Съдбата ми. ...
* * * 🇧🇬
ти сякаш бечучастно гледаше,
не търсеше решения,
сега търсиш обяснения,
и аз -някъде между всичко ...
Цигара време 🇧🇬
и дим дробовете разтваря.
С хората времето блудства,
потиска мисли и чувства.
В клетки свободно живеят, ...
Сбогом ли беше това? 🇧🇬
Счупени огледала...
Счупени стъкла...
А вратата отворена...
Бележка, запечатана с целувка... ...
Я кажи ми, любов 🇧🇬
и защо не остана в душите ни ти до смъртта -
тръгна тихо с дъжда във зори - дала всичко и взела,
само споменът - вълк единак - вие нейде в нощта...
Чувства скрила в гръдта - от безпътия смъртно ранени ...
С котешки стъпки 🇧🇬
над полета и хълмове сиви
хоризонта е толкова близко,
а дърветата някак трънливи...
Безутешно накацали птици ...
По пътя 🇧🇬
даже бърках ги обич и страст.
Уморена от толкова тичане,
доста много "любов" преживях.
Ала после, след всяко "Обичам те!" ...
Всяка пролет 🇧🇬
с песента на забравени птици,
като хляб ще ти бъда потребна,
като светъл лъч в мокри зеници.
Ще си прося парченце надежда ...
Зима по шосето 🇧🇬
и покрива тишината,
удря ме със ветрени кинжали
и разплита ми косата.
Студ през тънкото палто минава, ...
Божество и простосмъртни 🇧🇬
Леле, колко са задръстени
тези лумпени от Сопот -
всичките със златни пръстени,
а досаждат ми с банален ропот. ...
Благодарна 🇧🇬
Градинката изпълни ги със багри
и ме дари с уханно утро.
Погалих няколко цветчета.
Помахах на деня, ...
Ти не тръгвай още, вън е буря страшна... 🇧🇬
гърми, трещи, сякаш дошъл е краят.
Скрили се звездите и луната също,
а ти излизаш вън сама и тъжна.
Позволи ми аз да тръгна, ти остани. ...