Сред ръфащи крилете остри камъни,
в измамно огледалния покой,
научих се на имане и нямане.
И колко лъже думичката "свой".
Сред тровещо душата дребнотемие, ...
МЕДЕН МЕСЕЦ С БАБА МАРТА
Животът ме постави пак на карта.
Заби във мен магарешки бодил.
Оженихме се снощи с Баба Марта! –
тъй не дочаках своя мил април. ...
ЧЕРНО И БЯЛО
Знам, че хълмът притихнал е само пореден портал,
но къде ли ще хлътна, когато през него премина?
Може би там, където накрая светът би успял
да живее в любов, без раздор и касетъчни мини. ...
БЛИНДИРАН СВЯТ
Нас ни дели един сълзлив панел – мухлясала илюзия за близост,
тъй ми горчи мускатът о 'тонел, когато слушам твоя телевизор! –
дори не знаеш колко ми се ще да ти река наздраве с пълна чаша,
да мезим със картофките соте – и с гъбите от вчерашната каша, ...
Подари ми един от дните ти,
само един.
Да разчертая в тефтера ми с бъдеще - за мен и за теб.
Ще започна с утрешно към пробуждащо синьо ,
в него кармин прегорял . ...
Пусни котва в свобода
барут събуден в клечка, угар в цървул пепелник
отърсена от души - черупки и водорасли
свещ без светлини запали
за да ме намериш, да забравя ...
Загърбих този демоничен свят.
За него вече няма място в мене.
На грехове не съм бил никога богат.
Греховност носи смутното ни време.
В хралупата на моя глух живот ...
В приказна много далечна страна
живеели две сестри Елза и Анна.
Елза криеше от всички голяма тайна
и не знаеше с нея как ще властва.
Тя е царствена интелигентна ...
СВЯТ ЗА ОБИЧ И ДОБРО
... навярно ми се връщат добрини,
които нявга някому съм сторил? –
щом Бог ми праща пролетните дни,
и плиска щедро слънчице отгоре, ...
КРИВОТО ДЕТЕ
... когато ми е мъчно, че светът не е гнездо за пролетните птици,
че радостите стават все по-кът – за сметка на безумни политици,
че ми горчат картофките соте, а новините вадят ме от ритъм,
тогава ставам Кривото дете! – и съм готов със кеф да го наритам, ...
О, Македонийо, сестро на Мизия и Тракия, защо проклинаш,
защо тъй жестоко тъпчеш своите чеда, на кого ги обричаш?
Преследваш изконната си българска кръв, по кой път отиваш?
Пусни сълза за страданието на поколения, недей да го отричаш.
Твоето жално минало недей потуля, недей да го прикриваш. ...
Очаквам те, прекрасна моя пролет,
ела по-бързо, тук, при мен, сега.
Разлей се в цветове и птичи полет,
покрий земята със зеленина.
Очаквам те с ефирните ти стъпки ...
Безумието много ми отива!
Наивна - казват, влюбена глупачка.
В спокойствие сърцето да заспива.
Да казват, няма да са му спирачка.
Различна съм и много ми отива, ...
В зеницата разкъсана на изгрева
светът крещеше в дисонансен транс.
Един синигер изгладувал зимата
към утрото отправи реверанс.
Из клоните запя на старата черница, ...
Нежните ти, сияещи коси осветяват пътят на любовта,
и небесно-сините ти очи ме пазят от студ и тъга.
Твоята изкусно изваяна красота е като никоя друга.
Макар и да си далеч от мен, знай, че винаги ще ме вълнуваш.
Ще съм в еуфория, когато името ми споменеш. ...
ТОВА Е МОЯТ ИСТИНСКИ ЖИВОТ
... пари, злата, възторзи и заслуги не ме интересуват въобще,
на мене радостите ми са други – да си живея чист като дете,
събудя ли се сутрин, и да дишам със обич в откачения си ден,
да си седя в писателската ниша над стиховете свои вдъхновен, ...
САМОТНО ДЪРВО НА ХЪЛМА
Все още моят край не е дошъл.
Не се вълнувам има ли го Рая.
Не вих с човек до мене като вълк.
За слава и богатство не мечтая. ...
Днес опитай да станеш от верния край на кревата,
не изключвай будилника четири пъти през пет.
Направи си кафето с лъжичка по-малко апатия.
И обуй си пантофите с десния първо напред.
Забърши огледалото — там се усмихва деня ти. ...
Как трудно се събличат страховете
и стиска устни навикът стаен.
Растат с копнежите ни ветровете,
след отпечатъка на съдбоносен ден.
От всяка лудост нароена, ...
What if every second came faster that normal?
Is the time going to be broken or the device you see the time on?
How will we know?
Who are we to know these things?
If we had the answer to everything there would be no point for us to exist. ...