Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

Есен на площада 🇧🇬

Без мигли
са очите на прозорците
и втренчено
в душата ми надничат.
И мисли – ...

Мариела_Георгиева

Poesía

744

Един поглед 🇧🇬

Един поглед, гибелна красота,
Трябва да си нащрек във нощта,
Нощ луда, съблазняваща,
Разпалваща страстта.
Един поглед, пленяващ, ...

VickysPoetry

Poesía » De amor, Verso libre

773 1

Небе 🇧🇬

Небе, мое вечно небе
безкрая е в ръцете ми.
Гласът ти в сърцето ми-
в кътче отеква и зове.
Небе донесло свободата. ...

Kalia1117

Poesía

611 1 4

Веднага го получи... 🇧🇬

Веднага го получи...
Душата ми получи, твоя зов...
Потрепна във гърдите ми сърцето...
Усетих теб... И твоята Любов...
Не бях отпил... И глътка от кафето..! ...

ChrisHeart

Poesía

793 3

Там, където завръщане няма 🇧🇬

ТАМ, КЪДЕТО ЗАВРЪЩАНЕ НЯМА
Късна есен полепна с мъглата по моята чаша
и ми даде на залеза сетния дъх да изпия.
Свечери се по-рано, денят зад рида е отпрашил.
Но това е утеха донякъде, даже магия. ...

yotovava

Poesía » Filosófica

578 3 9

Последен подпис 🇧🇬

ПОСЛЕДЕН ПОДПИС
… дали защото много ми се иска да бъда пак махленското хлапе
с бермудите и с бялата си ризка, и сламката в чашлето със фрапе,
с раздрънканата своя тротинетка, надянал подпетения си кларк,
да прехвърча край някоя кокетка, приседнала във есенния парк, ...

Валери_Станков

Poesía

415 2 3

Въпроси 🇧🇬

Кажи ми колко ли тежи вината
или пък онзи първороден грях,
за който плащаш и до днес цената,
сервирана с Божествения гняв…
Кажи ми нужно ли ти е пространство, ...

jenyivanova

Poesía

1.6K 7 14

Художник или програмна музика в картини 🇧🇬

Художнико, нарисувай ми картина
вземи със дъх парченце глина
и върху платното постави
с четка добави и слънце
да изсуши калта ...

Соларе

Poesía

814 2 4

Сенки 🇧🇬

Тръгваш ли? Докосни ме!
Сенките тихо целуват стената.
В спомените ни, едва доловими
с малкия принц стоим под дъгата.
Чуй гласа ми, как нежно зове те ...

Лютиче

Poesía

440

Закъсняла среща 🇧🇬

Съдбовна среща преживяхме,
пред мен стоиш отново ти.
И пламък, който някога гореше,
запали се отново в две души.
Животът си разказахме накратко, ...

Rumito_G

Poesía » De amor

627 1

Остани за миг поне! 🇧🇬

Пременена в светла дреха,
искам отново да те видя аз!
Ела, дай ми ти добро, утеха,
спаси ме ти от този мраз!
Нявга пламък стопли ми душата, ...

hcs

Poesía » De amor

742

Тихо... 🇧🇬

Тихо. Някъде шуми.
Тихо. Чезнат светлини.
Някой се надява,
тишината сгрява.
Ти. ...

ПетърТарамбичков

Poesía

515

На мама и на тате обещавам 🇧🇬

Как, не знам, не съм виновен,
но все белята ми е дружка.
А как се случва, нямам спомен,
стане ли поредна случка.
А такива, все под строй, ...

mislitel

Poesía » Para niños

1.4K 2 13

Погребвам самотата 🇧🇬

Очаквам предизвестие за смърт.
Впоследствие, щастливо погребение,
но рано е за мойта тленна плът.
Дописвам некролог - стихотворение.
Във памет на самотния поет, ...

diesto

Poesía » De amor

972 2

Лунно просветление 🇧🇬

Осъмнала съм – със смирение
на болно и пребито куче.
Животът ми бе приключение,
което нивга не се случи.
Заравям пак в листата есенни ...

МарияДимитрова.67

Poesía » De amor, Del paisaje

724 2

С любов ме прегърни 🇧🇬

С любов ме прегърни
Когато лятото отмина,
налегна ме тъга.
Поисках секси гадже
и лъскава кола. ...

MariaMustakerska

Poesía » De amor

424

Завърнах се 🇧🇬

Завърнах се
Душата ми се стегна
На тясно, се намери в тялото ми...
Заболя!
Реших да я лекувам непременно ...

ValentinaMitova

Poesía

733 3

Aurora Borealis 🇧🇬

Когато вечерта се спусна с обагрено в кръв лице,
отворихме прозорче на тавана с носле към нощното небе.
Загледани към небосвода, лежахме дълго в тишина.
Сиянието сякаш падна, в леглото край моята снага.
Обгърна ме магично, понесе ме по друми в нощта, ...

Spring_sunrise

Poesía » De amor, Erótica

1.1K 1 1

Есента ме държи под око 🇧🇬

ЕСЕНТА МЕ ДЪРЖИ ПОД ОКО
Есента ме държи под око.
Забележки по цял ден ми прави.
Не харесва, че турих сако
върху ризата с дълги ръкави. ...

Валери_Станков

Poesía

413 3 4

До следващата зима 🇧🇬

Когато свъсено те гледа
животът ти и с поглед кос
поредна пирова победа
поставя под голям въпрос,
спомни си мигове щастливи, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

616 2 7

По Дефо(лт) 🇧🇬

След жегите през миналото лято,
когато пак се пръкна есента,
преспах с една приятелка, в която
навремето бях влюбен три лета.
Девойката бе много променена: ...

Yuri

Poesía » De humor

1.2K 6 22

Всичката Божия Любов 🇧🇬

ВСИЧКАТА БОЖИЯ ЛЮБОВ
… време ми е вече да изчезна – нейде си! – из по-добрия свят,
да летя в космическата бездна, дето всеки ще ми бъде брат,
дето и светулката в гората ще ми слита в шепата – сестра! –
искам – Добротата ми е свята! – в своята душа да побера, ...

Валери_Станков

Poesía

887 3 4

И няма път... 🇧🇬

Празни са
очите на небето...
И няма път...
И няма път към теб...

dv5

Poesía » Verso libre

1.1K

Крайпътните брези 🇧🇬

КРАЙПЪТНИТЕ БРЕЗИ
Неотменните брезички покрай родния ми дом
драсват вечер три искрички в паметта ми мълчешком.
И полюшват скръбни длани – миг преди да се смаля
върху скутите на мама – тя във сенчица изтля... ...

yotovava

Poesía » Filosófica, Civil

1.2K 6 20

Лудо стихотворение 🇧🇬

ЛУДО СТИХОТВОРЕНИЕ
… под мижавото слънце на ноемврий вълна́та кърти черните скали.
А вятърът в тръстиките се нерви – търкаля срещу мен валма бодли.
Пресипналите гларуси пикират, изопват върху плажа сив шпалир.
Със Лудия на Варна пием бира – бродяги в поднебесния Всемир. ...

Валери_Станков

Poesía

380 3 3

Затваря очи 🇧🇬

Сянката призрак ли е или е
на човека лично подобие...
Истина – че ако него го няма...
Едва ли би съществувала.
Не търсете тука сводки... ...

aap

Poesía

523 2 4

По здрач... 🇧🇬

... по здрач така е – всички котета са сиви...
Надежда Ангелова
По здрач така е – всички котета са сиви,
но важно е душата вътре да е пъстра.
Тя ще извади бързо цветните моливи ...

ninasar

Poesía » Filosófica, Otra

862 3 5

Когато си най-близо... 🇧🇬

Когато си най-близо си далечна,
но те усещам върху свойта длан -
красива пеперуда от ветрило вечно,
а вечността ме прави толкоз сам.
Любов дошла в душата с ветровете, ...

vega666

Poesía

592 13 11

Доброто небе 🇧🇬

И все тъй мислиш и мечтаеш,
а дните готвят ти провал.
Познатата отдавна стая
е твоят океански сал.
В среднощ обесеното време ...

ЛЕЦ

Poesía

619 1 9

Лайка 🇧🇬

Мислещите хора
като прегладнели кучета,
чакат нещо ново, значимо да се случи
и в ума потока тъй от раз да секне,
че безспир в стените той отеква ...

Stargazer_Pathblazer

Poesía » Filosófica, Civil, Verso libre

546

Да му се е невидяло 🇧🇬

Да му се е невидяло!
Има тука едно старо!
Нещо ного се заглежда!
Бърчи вежди и нарежда!
А, пък мене ми съ й доиграло. ...

goblenka

Poesía

756 1 3

Любов и ревност 🇧🇬

Любов и ревност
Няма те. Обзема ме тъга.
Чудя се дали си ти сама.
Ревността ми пак ме завладява,
и душата на парченца разпилява ...

johnandreev

Poesía » De amor

690

Бащината къща 🇧🇬

Изпуснато хвърчило
отдавна са дните ми.
Все бързат къмто утре …
полудели.
На кръст разпънати ...

ДаниелаВиткова

Poesía

494 2 14

Будителят 🇧🇬

Учителят не спира да твори,
все търси неразплетени дилеми.
Със знания ще те възнагради
и ще разгърне всеобхватни теми.
Учителят раздава цял живот ...

natiii

Poesía » Civil

521

Смъртен, но вечен 🇧🇬

Вървя си по пътя- не гледам назад.
Живея в безпътя- ей тъй- на инат.
Студен съм от пламък. Горещ съмм от студ.
Дърво съм от камък, садено със труд.
Горчив съм от слдост. В горчилка- сладня. ...

koli4a.1

Poesía » Filosófica

596 4

Моята вярна есен 🇧🇬

МОЯТА ВЯРНА ЕСЕН
... в неокосените треви,
надянала съдрана риза,
по хълма есента върви –
и сякаш че за мене слиза, ...

Валери_Станков

Poesía

430 3 2

Смирение 🇧🇬

НОЩТА СЕ ГЪРЧИ под подметките
на закъснели пешеходци.
Разкъсана на хиляди парчета,
събира
душите, разпилени по паважа. ...

Мариела_Георгиева

Poesía

772 1 6

Надежда за мир 🇧🇬

Дула говорят -
Да, добре ме чу!
А воят
не е вълчи,
а сирена, ...

mislitel

Poesía

981 1 15

Липсваш ми 🇧🇬

Липсваш ми
Липсваш ми, когато се събуждам,
липсваш ми, когато вън вали.
Липсваш ми, когато те рисувам
в цветовете дневни от мечти. ...

MariaMustakerska

Poesía » De amor

544 2 2

Моят вклад* срещу световний глад 🇧🇬

Щом стъпя в парка – шум и гмеж,
замръзналото кралство се събужда –
настава в клоните кипеж
и тишината лай прокужда.
Цвърчи и гука градский лес, ...

МарияДимитрова.67

Poesía

1K 28

Poesía de autores contemporáneos

Есен на площада 🇧🇬

Един поглед 🇧🇬

Небе 🇧🇬

Веднага го получи... 🇧🇬

Там, където завръщане няма 🇧🇬

Последен подпис 🇧🇬

Въпроси 🇧🇬

Художник или програмна музика в картини 🇧🇬

Сенки 🇧🇬

Закъсняла среща 🇧🇬

Остани за миг поне! 🇧🇬

Тихо... 🇧🇬

На мама и на тате обещавам 🇧🇬

Погребвам самотата 🇧🇬

Лунно просветление 🇧🇬

С любов ме прегърни 🇧🇬

Завърнах се 🇧🇬

Aurora Borealis 🇧🇬

Есента ме държи под око 🇧🇬

До следващата зима 🇧🇬

По Дефо(лт) 🇧🇬

Всичката Божия Любов 🇧🇬

И няма път... 🇧🇬

Крайпътните брези 🇧🇬

Лудо стихотворение 🇧🇬

Затваря очи 🇧🇬

По здрач... 🇧🇬

Когато си най-близо... 🇧🇬

Доброто небе 🇧🇬

Лайка 🇧🇬

Да му се е невидяло 🇧🇬

Любов и ревност 🇧🇬

Бащината къща 🇧🇬

Будителят 🇧🇬

Смъртен, но вечен 🇧🇬

Моята вярна есен 🇧🇬

Смирение 🇧🇬

Надежда за мир 🇧🇬

Липсваш ми 🇧🇬

Моят вклад* срещу световний глад 🇧🇬

Cola