/или за силата и гордият дух на българката/
Дори и днес.. след толкова години
прославяме на Куна храбростта.
Красивата кралица, властелинка,
добрувала във царски времена. ...
ХАОС
Господи, кой съм в световния хаос? – питам и отговор просто не ща.
Сигурно мама роди ме нахалост? – бях вейхайвей и за моя баща.
Нито живях в светли бездни от Обич, нито изгарях в несвестни мечти.
В пранги, вериги, синджири и скоби моят животец и мен озапти. ...
Аз дълго чаках те да дойдеш
От сън да се превърнеш във реалност
Във вените ми огън да запалиш
В очите тъжни пак да грейне радост.
Вратата ти отвори смело ...
Под бледия, изнемощял светлик
на есента щурците звучно свирят,
дори да им остава само миг
се радват на живота и не спират.
Не се страхуват даже да вали ...
Ще ти напиша най-красивите слова
и те за теб ще са една вселена.
Ще те докосват с нежна красота,
каквато само в приказките има.
Ще ти напомнят всеки миг в нощта, ...
Помня дългите и топли дни при баба,
с мирис на кафе и топъл кекс,
помня как ме посрещаше от двора
и как ме гледаше с вечен благослов.
Лесно се не забравя любимата отмора, ...
От тъпомислие получих просветление,
но то какво бе, тъй и не разбрах...
Оставих мозъка си в една морга за лечение
и гадже-пациентка там хванах.
Направих после тест за интелект, ...
Тази нощ звездите са се скрили...
не от свян или от самота.
Небето тъмно крие свойте печали
от срам, че загубили сме човечността.
Тъмно е... а в тъмнината кроят се бесове. ...
Пак вдишвам ненаситно мириса на дим,
горчиво-сладък. Трезва, а пияна.
Ноември гушва ме и просто си мълчим,
в деня ми – само шепичка останал.
Той грее, смее се и пее, като луд, ...
В огледалото ме гледаше изопнато.
Аз повторих ѝ червилото на устните.
И взаимствах от очите ѝ моретата.
Разкроих си небосвода като нейния.
И поникнаха по билото му чайките. ...
Мила моя, пак те няма! Липсваш ми!
Цяла вечер ме връхлитат спомени,
…Как ме галиш с нежните ръце…
и … полудявам от твоето докосване…
Чувствам, че съм аз благословен - ...
Красиво капеха листата от своя дом,
а моята душа търсеше за сетен път подслон.
Вървях по есенната пътека,
жадувах за нов живот
и тогава се появи ти - ...
ЕДИН ПОСЛЕДЕН ЕСЕНЕН ШАНСОН
… мете Айшето жълтите листа и в дрипави чували ги събира.
На Седмата ми пейка Есента допива предпоследната ми бира.
Мелтемът чорли нейните коси и тихо дипли светлата ѝ рокля.
На лятото – из сетните роси! – ще я търкулна, че да се омокря. ...
Замислям се и в мене става тъжно.
От толкова прегръщания в мрака.
От тежките сълзи излял ги мъж,
по тези, дето тъй и недочака...
Не връщам лентата с носталгия, ...
Прориви
Явления появят се нови - птици на настъпващото щастие.
Нов хлеб в магазините - с квас вече има.
С мая не. Вреден е тоз хлеб.
Хлебът нов е - символ. ...
Превърнах се в кошмара на всеки девиантен индивид,
да съществувам вместо да живея,
да работя вместо да лудея,
да се оплаквам вместо да копнея -
ах,как намразих този гнусен паразит ! ...
Кажи ми, Гюро, що ти е главата?
За капа става, а за друго – не,
щом само далаверите пресмята,
кратуната на твойте рамене.
И мечката все гладна си остава, ...
Покрит съм с поетични (и житейски) рани,
омръзна ми дори да ги броя...
Омръзнало ми е от гноми-великани
и аромати с чара... на пръдня...
Алергия получих от лъжи ...
Един живот за срещи и раздели,
едно сърце за обич и за завист.
Безброй мечти в криле на птици бели,
простреляни с куршуми от ненавист.
Един живот за грешка и за прошка, ...
Той беше и властен, и сприхав.
Не говореше никога с низшите.
Нямаше как да го чуеш да хлипа,
но пък можеше да го видиш из нишите
в разделеното време на четири, ...
Кой си, ти че света ми обръщаш безпощадно?
Без теб сърцето ми е гладно.
Магьосник? Заклинател? Тъмен жрец?
Извършил безброй подвизи храбрец,
Нямаш име. Ти си безкрая, ...
Погледът ми събира пера от земята.
Дъждовни очите прелистват тъги.
Не чувам щурци далечни в тревата,
а последното ято в мъглата се скри.
Ухае въздухът от влага пропит. ...
Не знам дали светът се е побъркал,
но повечето хора с пръст ни сочат.
Нас, влюбените, дето дръзнахме
във бурното море сами да скочим.
Представяш ли си колко странно е, ...