Poesía de autores contemporáneos
ЛУНАтично 🇧🇬
поседна луната
и с плаха усмивка
погледна в прозореца -
с лъчите си търсеше мен... ...
Молив на скръбта 🇧🇬
Защо съдбата ми е толкоз чужда?
Защо отново мoлива погледнах?
Защо отново към огъня посегнах?
Отново ли съм тъжна, дори сама не зная? ...
Чашата от най-тънкия кристал... 🇧🇬
нападали,
отронени
от вятъра
листа... ...
Отдавна камбаните бият за помен... 🇧🇬
Бил си зает, т.е. нямал си време...
Тази пиеса, любими, отдавна я зная.
... Всеки ъгъл на спалнята вече я стене.
Монолози реди ден и нощ тишината, ...
"Чистота" 🇧🇬
Крила разпери, сляпа Самота...
Протегна нокти - дращейки Света...
... прибра ги - сграбчили една Душа...
.................................................................. ...
* * * 🇧🇬
тихо полюлявам крака.
И пия чай от ментови листи
против простуда и тъга!
Отсреща ме гледа сърдито ...
Сенокос 🇧🇬
със копита потропват
и полето ухае на билки...
Слънцето накъм хълма
захожда към косачите, ...
* * * 🇧🇬
Kогато утрото те стресне
с жалък вопъл
и се чудиш дали да му помогнеш,
отмини нататък - ...
Промяната на хората 🇧🇬
защо така се променихме.
Защо се мразим и ненавиждаме,
защо се крием и си завиждаме.
Вече няма братска обич, ...
Излишна 🇧🇬
или ти мен създаде (от нищо) -
вдъхновено, с размах...
Как така вече станах излишна?
Като в сън проумях - ...
Пропадам с последната поанта... 🇧🇬
в очите на хората.
Опустошена,
аз и ти знаем това.
Самотница, ...
Малкото ми слънчице 🇧🇬
с една близалка в устата се смее.
Бърбори неспирно и въпроси задава,
скача, играе по цял ден до забрава!
Родопска магия... 🇧🇬
Лумнаха тъпани - гайда засвири,
звук се разнесе - тежък, небесен,
литна над време и сини баири,
глас се понесе в Родопска песен... ...
Когато вятър ще отпусне леко ръката ми... 🇧🇬
И след мен ще ги тегля... като дълги коси.
По тях ще полепнат много чужди въздишки...
И денят ще е бял. И светът ще боли.
Ще кърша ръцете си. Крехките. Слабите. ...
Ела 🇧🇬
Не, не си отивай, остани, нощта студена e и толкова самотна.
Ела до мен и тихичко ме прегърни, с целувка искам да ме стоплиш.
Ела и прошепни ми нещо нежно, душата ми което да вълнува.
Ела, не стой навън във виелицата снежна, седни до мен и не се срамувай. ...