Poesía de autores contemporáneos
Аз, той и тишината... 🇧🇬
Устните - тръпнещи в неравен ритъм...
думите - накъсват тишината...
Имаш ли Любов - не смея да те питам...
Коя съм? - Просто непозната!... ...
Епитафия 🇧🇬
Не спирайте! Заразата е лоша.
Не я филтрира даже и пръстта.
Пазете, веселяци, свойта кожа.
Камъкът от плесен се яде. ...
Град София 🇧🇬
Липса на океан пенлив...
Само мътна река и лилава светлина...
Радост, безконечност, красота,
понякога сивота, беда... ...
Научих се 🇧🇬
Научих се,
научих се да бягам от суета и подлости човешки,
научих се да се боря сам-сама
и да оценявам собствените ми грешки. ...
Приказка 🇧🇬
Със широко отворени слепи очи ще те гледам,
стъклен поглед в зениците ми ще свети...
И ще видиш как в безкрая на морето от лунни лъчи
бели звезди се стапят в ръцете ми. ...
50 🇧🇬
спомените залезли са пред слънцето,
дори не попитали какво иска сърцето,
ограби ни то, настоящето,
отмина забравимо лятото, ...
Мрак над града 🇧🇬
в призрачния мрак.
Клони, вятърно обрулени -
пукат, кършат се в такт.
Тихо пропълзява ...
Държавен ред 🇧🇬
Нова политическа конфигурация
прилича изцяло на мутация.
Мутри кръжат около кабинета.
Комунисти строят минарета. ...
Едва ли 🇧🇬
в редица плуваща в мъглата,
от каменни окови звук едва
дочу и се стопи зората.
От веригите следа оставена ...
Лек търся 🇧🇬
Роди ме, майко, отгледа ме,
а сега не познаваш какво ми е.
Погледни ме в очите, майчице -
сърцето отдавна къса се. ...
Не искам... 🇧🇬
Нали все още тъмно е навън?!
А и мечтата ми - така ли ще се изроди
във спомен, във една несбъднатост?
Не искам да си тръгваш. ...
Жената-войн 🇧🇬
добра, жена
дух силен
на жената-войн живее,
дълбоко скрит ...