Poesía de autores contemporáneos
Ела 🇧🇬
Студ... и мрак... и тъмнина...
Студен дъжд и непрогледна мъгла...
Вървя по пътя сама,
изричайки твоето име едва. ...
Кал 🇧🇬
тъмен полумрак над пустите скали,
и сухи мрачни стъкове, не растения,
зелената пътека се запали и стопи.
А самотният дънер - плачеше, отвътре беше кух, ...
Тринадесет стълби 🇧🇬
катерим след всяка раздяла.
И всяко стъпало е остра ножица,
която ни реже крилата.
Девет кръга, а може би повече ...
Как искам да съм силна... 🇧🇬
дори и в слабостта
и с нежност да прегърна
най-малките неща.
Да мога да издържам ...
денонощия 🇧🇬
пристигаха нощите
измъчено празни
танцуваха рондо
под пищящите клони ...
Той пребива в съня си съдбата... 🇧🇬
(писано през сълзи...)
Той не рисува. Но е перфектен художник.
Не рисува, вече не може.
И е безплътен. Без срам го събличат. ...
МиРистерството 🇧🇬
четвъртити хора
отлагат смисъла
за другия четвъртък
който няма как ...
Още те 🇧🇬
Детенцето:
- Ама боли ме.
Майката:
- Като се събудиш, ще ти е минало. ...
Privat 🇧🇬
открит лист
за въздишка
по-скоро морно дихание
привет ...
Ревност 🇧🇬
Смях, невинност и дете.
Игри, паркове, катерушки.
Изведнъж белоснежни вихрушки...
Езеро, пера и кръв... ...
Капан за сънища 🇧🇬
бяла луна изгрява над нас,
ала в твоя капан за сънища
аз още съм заклещен...
В горчивите си спомени, ...
Нима 🇧🇬
Нима съм твоето слънце и луна?
Нима те е страх в мен да се влюбиш,
че може би някога ще ме загубиш?
Нима не искаш да ме видиш? ...
Болкоуспокоително 🇧🇬
Мястото и времето
хората дели,
не се плаши,
щом и двама ни боли, ...
След песента 🇧🇬
да дърпат струните на нечие сърце,
когато устните ви побелеят
да сричат думите, а тичат
мислите ви две по две... ...