Аз лежа на плажа и заспивам
на постелята от пясък в сън жесток.
Чудя се върху гърба ми как е легнала земята?
Този камък май е твърде кръгъл,
за да може на водата да стои. ...
Нощта пристъпва звездонога,
като млада девица ухае на свежест -
дъждовна, обещаваща много,
но криеща дълбоко своята прелест...
Отпих от нежността й тази вечер, ...
Нещастни сме. И силиконови
в щастието несподелено.
От поетичността мартенска имаме тонове.
Горестта сладка е. Мисълта - напрашена.
Нещастна съм. И изкуствена ...
" ... да забавя ли умението си да разбирам
и схващам, и да се изсмея в очите си
за това, че се обръщат след мен и
ми показват с точност цената на едно
и цената на две, ...
Толкова е объркано в главата ми,
мислите ми са толкова несвързани
и искам да ги излея в това мъничко листче,
искам да звучат като хапливо звънче,
но дали някой ще ме разбере ...
Когато вляза в старата къща,
отново виждам твоите очи.
Споменът за теб отново ме прегръща...
споменът за отминалите дни.
Когато отворя старата врата, ...
В тъмната ми празна стая
кандилцата слаби бавно гаснат.
Очите мътни светлина не знаят,
ръце покварени за гърлото ме сграбчват.
Страхът пълзи като бръшлян ...
Обичам смелите и силните мъже.
Онези, дето могат и да се разплачат...
Жената в мен да преобърнат на дете,
което кротко търси да се сгуши в здрача.
Обичам силното в подгънатите колене, ...
Досега в цветята само дирих,
но от днес започвам в тръните да ровя.
Нищо, че са тъй жестоки и бодилите,
но и на цветята мирисът ме заблуди.
Нещо май съм бъркала до днес ...
В деня, във който съм родена,
орисница е мен орисала една...
Да падам и да ставам пак непобедена...
Да побеждавам в битките със болестта...
Да срещам мъката и радостта, ...
Загубих ключа за сърцето ти
Загубих ключа за сърцето ти.
Как ще се върна при тебе?! Не знам..
Боли ме, боли ме, вината ме гори.
Напомня ми за тебе всяка сълза. ...
Старееш ти, сребреят ми косите,
по бръчките годините броим,
довчерашният блясък във очите
във влага се превръща и горчи.
Каквото сме посяли днес го жънем: ...
Свиря на пиано сякаш е душата ти,
клавишите мълчат,
но в сърцето ми отеква
познатата мелодия на твоята усмивка.
Ръбът на пропастта вече не е толкова страшен. ...