Душата ми скиталница е - няма тя,
ни топъл дом, легло, ни силно рамо.
Сама се вади на света, от ямата,
небето й е границата само.
Съдбата й така я е орисала, ...
Очите ти - най-страстното мастило
от злато и от Слънце по блестят.
Така си слаба, а сломяваш мойта сила
с магията на женския си свят...
По-крехка си от чаша от кристал, ...
Това е проблемът на хората –
че смятат чуждия опит за глупост и си мислят
"Никога няма да разбереш моята болка".
Момичетата просто искат най-накрая да намерят добър човек.
Мисля, че всяко момиче иска да има връзка ...
Празнуваме Деня на Независимостта,
но от нас нищо не зависи.
Тъжно е, че сме малки в света,
макар че според старите летописи
велика сила някога сме били ...
"Аз съм влюбен в любовта и любовта е
влюбена в мен. Тялото ми е влюбен в
душата, а душата е влюбен в тялото ми.
Разтварям обятия за любовта и любовта
ме прегръща като изгора." ...
Зората сръчка слънцето да става,
а то надигна чело зачервено.
Издуло бузи бавно се прозява,
лъчи разтяга, диша учестено.
Опитва се косите си да среши, ...
Очакваше ме Есента на прага
с изящно нацъфтели хризантеми.
Посрещнах я с усмивката й блага
и златните й гиздави къдели.
Поканих я в дома ми, пихме чай ...
Маските да паднат тази нощ,
нека споделим си болката в душата.
Будни да стоим до посред нощ,
да царува помежду ни после тишината.
Без тягостното напрежение, ...
Тичам нагоре, слънцето връщам.
С попарени, жарки ръце те прегръщам.
Изгаряш от пламъка, но пак се усмихваш.
Бягаш от мене, но знам че ме искаш.
В сърцето ти аз, в юмрука ти гордост. ...
Да виждам в теб безспир една идилия
това е смисъл, вяра, красота.
В съдбата днес изпълнена с безсилия
само ти си знак на любовта.
Абсурдите редуват се с агония ...
Приказка една аз и ти в нощта.
Двама сме сега двама души толкова обичат се така.
Тя красавица е той пък звяра. Но приказка една, за мен и теб и любовта.
Тя е огън, той пък лед, но промени го тя превърна го в поет.Тя красавица е нежна, мила и добра, със свойта доброта звяр накара нея да повярва в люб ...
Не съм мъченица, нито жена,
която е лесна за обичане.
Трудно ще ти бъде с моя характер,
да кажеш доволен – получи се.
Аз съм с дива природа, дива пантера, ...
Не изгаряй старите мостове,
на живота ребусът е сложен,
граден от обич дълго отстоявал,
не го оставяй с поглед тъжен.
Не загърбвай стария си пристан ...
В целия град почти е известен,
скромен и честен, но цял живот – беден.
Изкарва си хляба, кестен по кестен,
събужда се първи, заспива последен.
Наивен мечтател и добродушен, ...
Вали ли... вали... А мечтите ми са жадни!
Колко трябва да изпият, за да простят?
...
Дъждовните капки се сливат в мелодия...
И мечтите ми сменят посоката... ...
Подгънеш коляно, гредата улучиш,
от пръстите става юмрук!
Закана ли? Не! Така си научена –
да бъдеш корава напук.
Щом мислиш, че можеш - със сигурност можеш! ...
Русалките се раждат само в синьото,
където спят мечтите на момчета,
където храбреци са - ненадминати -
морето им е все до коленете.
И люспестите синкаво - зелените, ...
Една любов изгаряща до болка моето сърце,
една любов до болка чрез магия сякаш го превзе.
Това си ти любима моя,ти си тази изгаряща любов.
Какво направила си с мен кажи ми?
Защо не мога аз без теб да съм сега? ...
Нощта кристално ще се разтопи.
Потъва бавно звездната и мачта.
С размах рисува изгрева, твори.
Небето е платно с луна прозрачна.
И изпълзява сънено светът ...
В съня ми идвай, ще те чакам мамо!
Раздялата все още ми тежи!
Да си поплача на майчиното рамо,
че за теб душата ме боли.
Как мога нявга да забравя, ...
Мама днес ще дойде, тъй ми каза вчера.
Радвам се, но къщата как ли ще намери?
Идвала е тука като ученичка.
Даже се е къпала в селската рекичка,
но това е било толкова отдавна. ...
Плаче ми се, а не зная за какво.
Търся си причина за сълзите.
Може да е някое четмо
или поглед, който е в мечтите.
Плаче ми се, а не мога да заплача. ...
Защо тъй все лице зад маската на фалша криеш?
На въпроса „Как си?“, отговаряш винаги с „Добре!“
Сигурна съм, зад екрана сълзите си тайно триеш,
но ела и сподели ми, да криеш – за мен е демоде..
Сподели ми болката, която нощем все те задушава, ...
На прага ли ме чакаш, мила майко?
Гранитен къс - не; хапеща змия!
Но ти седиш и взираш се безкрайно
да видиш скъпата си дъщеря...
Нали ти казвам, майчице, добре съм ...