Poesía de autores contemporáneos
Прорез в тъмното 🇧🇬
а в слепота зазида се душата.
Когато въгленче-тъга жигоса те
до притъмняване и болка в сетивата.
Когато лунната пътека е без спомени ...
Кръг 🇧🇬
Най-дълбоката бездна в очите ми -
Очите отвъд моята душа
Над езика ми проблясва само твоето докосване
Някога бях свободен, но сега съм в капан ...
Нощ 🇧🇬
и нощта е моето бесило.
С всеки залез умира по нещо в мен
и нима това не е красиво?
Нима нощта не е безпътният ковчег ...
Муза 🇧🇬
и с нейна помощ смогвам да напиша
кога добри, кога по-лоши стихове.
Не се оплаквам! Донякъде съм горд,
че музата при мене се е спряла ...
Безсмъртие 🇧🇬
Тъй както всичко във Всемира,
което дадено е свише,
е просто – тъй и ти да пишеш,
че без дори да го разбира, ...
Факелът на дързостта 🇧🇬
силата е в техните ръце.
От мечти са вдъхновени,
с жар е пълно тяхното сърце.
Ако някой тази жар разрови, ...
Сладък миг 🇧🇬
и я изпълвам с ведър, морски смях,
от пяна е щастливата ми лира,
венче от водорасли си набрах.
Дълбоко вдишвам звездната си вечер, ...
Петък. Женския пазар. 🇧🇬
Петък… Женският пазар.
Шум. Гълчава. Олелия.
Пълни щайги с` зарзават.
Блъсканица. Залисия. ...
Твоя 🇧🇬
наполовина прехвърлила крака си върху твоя.
Имам нужда над себе си да усещам контрола,
шепнейки ми на ухото "Ти си само моя!"
Посред нощ да се събудя и да те даря с целувка, ...
Житейска равнина 🇧🇬
в неотменния паметен смут,
из живота оставяш ти две следи
и трептиш в хоризонтния кът!
Знаеш - истини в тебе се бият ...
И създаде Бог жената 🇧🇬
мъжът да има в живота си другар.
Да му бъде вярна съпруга и майка
и на сърцето му да бъде господар.
Всяка жена е страст от желания, ...
Феникс 🇧🇬
сядаш важна и кръстосваш крак.
Не си помисляй пак да ме измъчваш,
недей сега, не ми предлагай брак.
Остани при мен, гостувай ми до утре, ...
Есенен хорал 🇧🇬
песен ли съм или плач.
Валерий Брюсов "Февруари"
Ръми. Есен е.
Николай Лилиев ...
Разплата 🇧🇬
Дали ще издържа до края
Има дни, в които съм безпомощен
И такива, в които не мога да трая
Умът ми прави грешки, в душата ми тежи ...
Тази есен 🇧🇬
като лятна шамия загръща лица потъмнели.
Жарко слънце прижуря в тила, с жегата непривикнал,
нощен злак милостиво охлажда тела отмалели.
Утринта се пробужда, оцъклено гледа небето, ...
Душите ни, повярвай, не сънуват 🇧🇬
Телата ни разделят разстояния
и губят се в безмълвие желания,
но отвъдното – то е мистерия.
В света на междузвездни измерения ...
Дневникът на един млад беладжия - 19 🇧🇬
Но за цирка мисля. Другото пропуснах.
Чичо Ваньо пита има ли билети.
Отговорът беше: - Всичко е заето!
В телефона търси братовчедка своя. ...