Постоянно изживяваше душевен поврат и се въртеше по житейската окръжност…
хххх
Има начин да се увеличат пенсиите. Даже да станем държавата с най-богатите пенсионери.
Просто се вдига възрастта за пенсиониране. До 100 години.
А на оцелелите се раздават парите от фонда – по равно всекиму. ...
В Щатите оценките са с букви – A, B, C, D, E, F.
Появиха се предложения – да не отблъскват американчетата от учението /кой ги спира?/ трябва да се премахнат оценките отзад – да останат само А, В, С, D …
И обнадеждените ученици като се юрнат към знанията…
Впрочем, а дали ще приемат С-то? Да не говори ...
5.
Няколко часа по-късно стоеше в офиса и наблюдаваше как старши инвеститорите – до един бели и сбръчкани старци, които мислеха, че контролират света – сядат по местата си. В началото Чарли се дразнеше на арогантността на тези мъже, които се смятаха за толкова велики спрямо обикновения човек. Но има ...
Есенното слънце плахо надничаше през прозореца, като нечакан гост, който не желае да се натрапва, но все пак проверява дали домакините са си вкъщи.
Лекият ветрец навън нежно разклати осиротелите клони на близкото дърво и няколко пожълтели листа бавно полетяха към земята в красив пирует. Сякаш състез ...
Трета глава
– Да те пусна? – шефът ме гледаше сякаш е вкусил лимон с гъза си. След кратко, но напрегнато мълчание се усмихна, сякаш му е харесало. – Че тръгвай си, Катенце.
Обърна се, без да дочака реплика, и влезе в задимената стаичка, която наричаше офис. Преди два месеца Стела го помоли пред всич ...
Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...
Господи, колко много обичам в студената зимна вечер да седна срещу камината.
Заслушан в дишането на Огъня наблюдавам чудото на отдаването - Светлина и топлина дарявани от сухите цепеници, които когато са били красиви, свободни и горди дървета са акумулирали Енергията на слънцето и вятъра, а сега пог ...
След известно време Гао реши да се установи за постоянно в Тайван. Беше къде по-спокойно. И имаше шанс да постигне нещо. Нещо в младежкия дух го привличаше и той искаше да го усеща до края на живота си. Беше си намерил момиче, което щеше да го дари с дете. Най-важното за него. Посланията от Макао не ...
Когато любовта си отиде
Мигът на онова мъчително мълчание отново бе хвърлил мрачната си сянка над нас... Отчаяно търсех погледът ти, но ти ме избягваше всячески...
Исках да видя в очите ти нежност, да потръпна... Като лист... Да поруменея... Да се почувствам отново, като двадесетгодишно момиче... Ис ...
Наистина нямаше какво друго да правя из къщи...
Барба Яни живееше сам, жена му починала,..а деца, внуци разпилени из големия град
Имаше лодката, две гребла и безкрайната морска шир,изглеждаше добродушен човек,
макар и одърпан и от бурите на живота...
- Ей, най ми тежи да готвя Петро,.. кога манджата ...
Снегът бързо се превръщаше в киша под краката на хилядите хора, излезли да пазаруват за Коледа. Жвакането бе като някаква странна, недомислена мелодия. Небето бе сиво и ръсеше ситни снежинки. На пориви духаше студен вятър. Все още не се усещаше празнична атмосфера.
Камен беше излязъл да се поразходи ...
- Скъпи, да поговорим за бъдещето ни…
Така кажи… Обичам фантастиката, искам да погледна напред във времето, дори ми се ще да поживея тогава…
И започвам. Градове-спални, заобиколени от градини за отдих, всички производства свалени под земята, хората работят най-много по час на ден… Така - да не скуча ...
4.
Чарли
– Добро утро, сър.
Нежният женски глас го сепна от съня. Отвори рязко очи, но в стаята беше тъмно и за момент продължи да си представя мястото, което сънува. Зелено, просторно, с въздух, който изпълва дробовете ти до приятно пръсване дори с най-малкото вдишване. Мястото от неговото детство. ...
СОФИЙСКИ РОМАН
Глава тридесет и втора
Коледа беше отминала и до Нова година оставаха броени дни. Слънцето продължаваше да радва любителите на плажа и морските спортове. Европейците в града се радваха на топлото време и нямаха никакво намерение да обличат зимни дрехи, шапки и ръкавици. Мароканците с ...
- Има време. - каза сякаш на себе си незрящият човек. - Има още цели 15 минути. - после се подпря на белия си бастун и се наслади на останалата част от цигарата си. Беше около четиридесетте, с прошарена коса, грижливо сресана назад. Обут в черни панталони и облечен в старомодно кожено яке, поизтърка ...
Утре - 16 декември, е рожденият ден на Бетховен!!!
🇧🇬
Светла му памет на този музикален гений!
На границата на класиката и в предверието на романтизма - Бетховен се бори със жестоката съдба, която го покосява с вариола /едра шарка/, от която едвам се възстановява. Според някои негови следовници той е бил болен и от сифилис и това го довежда до пълна гл ...
Невероятните приключения на един българин и един французин в Шереметиево – аеропорт имени Пушкина. (…или за необятностите на Аерофлот и някой други такива необятности)
Летя миналата седмица за Армения. Полетът е от София. Колегите от Брюксел ми предлагат две възможности. Едната е София – Франкфурт-Е ...
Екатерина рисуваше на центъра всеки уикенд. Беше поставила шапка за дарения и прилежно беше наредила своите картини в полукръг зад нея, та всеки заинтересован евентуален купувач да ги огледа добре.
Ръцете ѝ не спираха да рисуват, очите ѝ не се поместваха от платното. Цялата идея за картината я имаше ...
Посвещавам го на човека, който ме учеше, че няма утре и живеем само днес.
Безкрайна върволица от хора се точеше сред също толкова безкрайно ягодово поле. В средата имаше оградено място с черна дупка в земята, а над нея светещ отвор в небето.
На опашката бяха подредени по един, облечени в бели нощниц ...
Върнах се към нормалните си занимания,...една ще падне, друга ще я смени, какво тук значи някаква си мацка,... айде бе, нали уж не можеше без нея, зафилософствах отново
Изградих си навик, петък привечер минавах през къщата на Рула, поглеждах автоматичната поливна система, ако имаше листа, трева почи ...
В този момент по света се разказват стотици забавни истории. Те разсмиват хората или хората се отегчават от тях, защото са ги чували десетки пъти вече. Разказвачът седи на удобен стол, вперил е поглед в камината. От време на време цепениците се пукат и издават звук, котаракът напуска удобното си лег ...
Тук в Тайван Гао Минг можеше да оцени младостта. Онази безкрайна и вечна надежда и очакване за нещо - макар и неясно. Нещо, което най-вероятно никога нямаше да дойде! Много от младежите влизаха в бригадите съвсем отрано. Основен поминък бяха риболовът и високите технологии, но истината беше, че безр ...
Храна за клюката
През целият съзнателен живот, в моята България, съм бил
винаги патриот... и си останах беден...!?
Олимпийци
Гледах студентите как пиха на техният празник! Ако така ...
Свърших с готвенето за днес. Лаврак на фурна с кестени и аспержи, любимото ястие на любимия ми мъж, предястие от телешки език с гъби, а за десерт – печени круши със синьо сирене и бадеми.
Беше петък и ме очакваше една хубава и спокойна вечер.
Хмммм...да ще си сложа новото дантелено бельо, ходих и на ...
3.
В следващите дни Катя не оставаше повече от нужното при него. Идваше сутрин и вечер за по десетина минути, колкото да му остави храна и да му смени завивките. Не му правеше повече масажи – остави мазилото на масичката и му каза да се масажира сам. Той не й отвърна нищо. Не смяташе да й се обясняв ...
Ама не може така, дами и господа! Не може! Ние пишем заповеди, плашим, аргументираме се с черни чували и трупове, а никой не се стряска…
Затова – предлагам да се вземат още по-строги мерки за излизане от заразата.
Примерно:
Да се забранят разговорите по телефон или домофон без маска. Опасни са, зара ...
Пролетта отново е тук. Усещаме я с всичките си сетива. Вдишваме я. Чуваме как нежно разтребва душите ни - като старателна домакиня в предвеликденско почистване. Обира паяжините на старите ни тревоги с парцала на щедрите си обещания за ново начало и по-добри времена. Странно е как всяка година успява ...
Забърсах масата от трошиците кус-кус и изпадалите от лъжиците на сестрите ми стафиди. Всички вече спяха кротко и спокойно в общото спално помещение. Измих лепкавия стар чайник и изхвърлих запарените листа мента. Отворих прозорчето в кухнята, защото слънцето отдавна се бе скрило и сега нямах търпение ...
…
Най-прекият път между две точки, минава през ограда.
-Татко, Татко - чух го да вика, някъде от тъмното зад храстите…
Не беше лесно да взема това решение. Но пък какъв ли беше изборът ми. Бях влязъл в спиралата на несполуките още преди няколко години и нямаше измъкване. Къде поради стечение на обст ...
Тъмна нощ...В небето се ширеха гъсти, сиви облаци...пълнолуние...Луната беше ярка и енергията, която носеше, не можеше да не повлияе...
По една тиха улица вървеше една дама, на име Селена...Тя беше толкова умислена и унила, че дори не забеляза прекрасната пеперуда, която кацна на рамото ѝ...Пеперуда ...
Щяло да се случи тогава когато хората ще спрат да отброяват времето. Да им омръзне това броене.Но и ще разберат,че годините,месеците,дори дните и часовете са измислица.На Земята вече имало прекалено много човешки създания. Селата и градовете изчезнали,тъй като всички населени места се сляли в едно И ...
И мосю Хари пристигна.
Запознахме се един петък , до като работех в градината на кирия Рула....
Демек, Харалампи, който преди години емигрирал в Америка , после европейската носталгия го установила във Франция..
Мдаа, обикновен Харалампи, но вече с европейско-американско име Хари.
Държащ се надменно ...
Погребението на Яшимара беше нещо изумително. Церемониално отвсякъде. Пищно, но не претенциозно. Тъй като позицията на Яшимара беше изключително висока, а приносът му към организацията - огромен, беше избегната процедурата по кремация и беше решено той да бъде погребан церемониално, а впоследствие щ ...
Тъжният край на една поетеса
... и тя тръгна... Тъгата отново я беше повела за ръка... Не беше писала от цяла вечност. Гърдите й бяха изпълнени с празнота. Толкова много бели листи и толкова много тишина!
Дългите алеи от чемшир, между които вървеше се люлееха тихичко. Сякаш и те, сякаш и целия свят ...
Има моменти, в които безизходицата и отчаянието спират дъха ти, а страхът и смелостта се смесват. Съдбата те притиска в ъгъла и те поставя на колене. Тогава, в тези моменти, разбираш, че животът е толкова прост и единственото, което трябва е, да се научиш да го живееш, с търпение.
Елена излезе на дв ...
Втора глава
Цяла сутрин се гледахме. Аз гледах хапчето. То гледаше мен. Толкова нетърпелива да пробвам, а сега, когато оставаше единствено да го изпия, докато си мисля за спомена, в който искам да ме пренесе, нещо ме спираше.
Всъщност, две неща.
Първо, не бях сигурна кой спомен искам да преживея. С ...
2.
Когато се събуди, беше тъмно и хладно. Направи опит да каже нещо, но рязка болка в главата го отказа. Хиляда мъже стискаха хиляда камшика и шибаха мозъка му. Направи опит да помръдне, но същото се случи. Можеше да се движи, вероятно можеше и да говори, но първо трябваше да преодолее болката.
Един ...
Зачетох се в интересно изследване за Възрожденската епоха. И се спрях – авторът разказва как богатите българи пращали децата си да учат по чужбинско – в Русия, Франция, Австро-Унгария, Германия… Отивали и небогати младежи – трудели се, издържали се, учили… И се завръщали в земите ни. Почти всички. Д ...