Ролята и значението на списания, наръчници и други
🇧🇬
Ролята и значението на списания, наръчници и други визуални, аудио и видео публикации и материали в образователния процес
Сега животът е друг и поражда нови методи на обучение, поради, което списанията, наръчниците и другите визуални, аудио и видео материали в образователния процес са от голямо знач ...
Например, един въпрос, който все още не е станал важен за хората.
Кой УПРАВЛЯВА света?
Не говоря за тайни общества или световно правителство. Говоря за създаващите и налагащи мнения. За медиите – в познатия вид, както и за владетелите на интернет пространството.
Вестници, радио, телевизия са ясни. К ...
Специалистите от американското разузнаване са в шок. Както винаги, те рутинно подслушали разговора между американски гражданин и далечния му вече /не само по разстояние/ баща. Който за пет минути разказал 1 234 новини за всичките 87 оцелели жители на селцето.
Експертите сега си блъскат главите и про ...
Купонът беше толкова скучен, колкото и очаквах! Една от онези срещи на класа през пет години, на които чичковците и лелките се хвалят с постиженията на децата, а вече и на внучета. Несемеен, останал изолиран от разговорите по понятни причини, аз се усамотих в близостта на ракията в палитра от салати ...
МЪТНА ВОДА
/разказ откровение/
Мъчителен ден, изпълнен с всички нюанси на чувствата – радост, ужас, страдание, помитащи спомени за любов, последвана от подлост, предателство, престъпление, Божествено наказание, изповед и разкаяние! Аз най-малко съм засегнат от всички събития, но бях участник и свиде ...
Форел
- Всички ли са тук? Добре, значи е време!
Денят започна повече от отвратително. Събудих се с болки в гърба и левия крак. Старите ми травми напомняха за себе си при всяко влошаване на времето. А на пролетта не може да ѝ се има доверие, особено като става въпрос за месец март. Ето - днес стартир ...
Тъмен кръгъл коридор. Ключът за лампата е повреден отдавна. Пристъпвам бавно, с тихи стъпки. Без фенер. Без минало. Без бъдеще. Настоящето - подаръкът, обвит в черна хартия.
Отварям първата врата отдясно. Озовавам се в блатиста местност. Мъгли. Крякащи жаби. Голи, изсъхнали и прихлупени дървета. Пож ...
-Виж к'ва си се ошишкавила! Мъжът издразнено погледна жена си и изсумтя с поглед някъде встрани. На масата, на която прилежно бяха сложени палачинки, сладко от боровинки и каничка с мляко, ароматното кафе още се събуждаше в чашата му. Очите и се напълниха със сълзи, но продължи да мие чиниите. Нищо ...
Имало едно време... Така започват всички приказки, така започва и тази. В усмивката на едно момиче едно момче открило любовта. Получило взаимност и двамата закрачили уверено по пътя на живота. Били млади, били щастливи и искрено вярвали, че тяхната любов е по-силна от всички житейски трудности. Сяка ...
ПИСМО ДО СТРАХА
Здравей , Страх!
Страх ме е , когато дълго време не ме спохождаш и даже понякога ми липсваш. Може би ще ти прозвучи странно, но понякога ме е страх,че не ме е страх. Какво ,че те наричат „негативна „ емоция? Просто някога някой така те е кръстил. Това е! Но не всеки отговаря на името ...
Децата на Зегандария (Глава трета: Скривалището)
🇧🇬
СКРИВАЛИЩЕТО
Марк донякъде лежеше на стари лаври. И нямаше кой знае какво да постигне. Твърде много се надържаха на определени разбирания, че текущият ред трябва да бъде съхранен. А така пак изпадаха в предишната клопка. Колко жалко!
Някой бяха избрали ново божество Ердук, който да го олицетворява. ...
Забележка: Този текст е нецензурен за деца под 12 години, както и за мъже или жени, сухари, любители на потници и за невкусилите от сладостите на живота
Там, на масата в пъба Ани разгорещено ни разправяше за баща си, че никога не го била виждала в такава светлина. По-рано промърморвал по няколко дум ...
Последният ден от празничната седмица на родния ми град. По традиция се закрива с тъй наречения градски маратон. Всъщност, маратон е силно казано защото разстоянието е около два километра и се простира от паметника на Васил Левски край стадиона, до паметника на Христо Ботев в центъра на града. Или к ...
Приказки от Омагьосаната планина – 5.Вълчият син
🇧🇬
Натисна вятърът духалото между двата планински върха и над Рибното езеро се натрупа мъгла. Гъста, млечна, с нож да я режеш. Чичо Страхил метна въдицата, изчака лъскавата клатушка да опре дъното и почна бавно да я придърпва нагоре. Надяваше се щуката най-после да се излъже и да се покаже от скривалищ ...
След като се събуди Иво погледна през прозореца и какво да види навсякъде е бяло и пухкаво. Вечерта бе валяло сняг и натрупало. Веднага хукна към стаята на децата, за да им каже, че вън е прекрасно и след закуската могат да играят на снежни топки. Иво беше бащата на къщата, а жена му бе починала пре ...
И после се започна едно ‘Искам ... искам ... искам, и ‘Искам да искам’. Беше като отвързана след толкова дълго време пости, а в същност наистина беше отвързана от анатомичния си корсет. Баща й се завъртя в замъчето за седмица, а ние ходехме като сенки на пръсти. Прекарваше доста време с дъщеря си, в ...
Беше юли! Лора беше дошла сама на плажа. Легнала по корем без горнище, а дупето и беше пълно с пясък... Покрай нея минаваха яки бицари... Напомпани здрави мъже, и с поглед следяха извивките и... Дългата и руса коса се разстилаше... Беше си купила дюнер..И всяка хапка отхапваше с финес..Чесновият сос ...
Годината е 1984-та и в страната Океания тече езикова реформа. Управляващата партия постепенно налага употребата на нов език. Този език се нарича новговор. Новговор всъщност отдавна би трябвало изцяло да замени старговор (т.е. настоящият литературен език), но все още няма измислени думи за всички пон ...
- Ех, да можеше до нашите брегове да стигне някоя цунами, отнесла всичко от Японските острови...
- Ако архитектурата е застинала музика, нашият град е построен върху чалга...
- Когато у нас е ден – на Запад е нощ. Така им се пада! Но, когато у нас е нощ – при тях е ден... Да работят, гадовете!
- Ние ...
Изтеглих пенсията. И я сложих в чекмеджето на нощното шкафче. Поотворих го, пък снимах с телефона…
И аз да се почувствам бял човек от модерната пазарна демокрация…
хххх
Отивам рано в магазина. На входа двама служители.
- Ще ме пуснете ли, ако съм 25-годишен… ...
ТАРАШ ДУК
Тараш Дук беше епохалното откритие на Новото време. Извор на енергия за всяка загубена душа, копнееща за пречистване от предишните си прегрешения. Някои дори го наричаха “Черният път”. Не всеки разбира се можеше да бъде поканен и призован за подобна висока чест. Но малцината избрани знаеха ...
Децата на Зегандария (Глава Първа: Стари приятели)
🇧🇬
СТАРИ ПРИЯТЕЛИ
“Има граница, докъдето приятелството може да ни даде прошка.”
Хилон
Всеки се надява детето му да го надмине по добри дела. Дори и да бъде пример за подражание. Но това не винаги е така. Не бяха минали повече от деветнадесет години по зегандарианското летоброене, когато някой напълно о ...
Този откъс е част от първата книга, която написах - "Кристалният затвор". Бях на 16 години.
Тридесет минутки след полунощ бяха изминали. Не можех да заспя. Реших да почета книга с надеждата да ме унесе отново, но токът спря внезапно. След голямо въртене в леглото реших да престана да се боря с безсъ ...
Изненадите продължаваха. Балната зала беше натъпкана догоре с релси за дрехи от Dun Stores или H&M – поли, рокли, блузи, палта, ръкавици, бижута, обувки, сандалки, шалове, парфюми ... толкова беше гъчкано, че с труд започнах да се провирам в тази джунгла нанякъде, където предполагах, че ще има поне ...
Адонирам Джъдсън (1788 - 1850 г.) е християнски мисионер, който живее и работи в Бирма в продължение на почти четиридесет години. Той един от първите американски мисионери, които служат зад граница, а делото му в Бирма оставя трайна следа в историята на страната.
Джъдсън е роден на 9 август 1788 г. ...
Две жени, мъж. До тук да спра ли..? Жените сме коварни в любовта... Аз и тя в съревнование... А аз не се сравнявам... И то с нейните патешки джуки и напомпани дюли... Цял пазар... А мозъкът ѝ беше... то тъпо тъпо та вдлъбнато... Дадох ѝ път да мине... И той я прие в обятията си... Колко прозрачно... ...
Голям пазар направих. Имаше табела „50% off“и се понесох към касата. Жената каза: „Дължите 70 долара, не е на намаление.“
- Извинете, как да не е, тази табела на него ли виси или не?!
- Ооо, да - объркали сме се! Ще направя корекция в системата. Даваме ви го на половин цена.
- О, няма нужда. Вече го ...
Нилара
- Бориен, благодаря ти че откликна на молбата ни! Хубаво е да знаем, че все още си част от отбора.
- Форел, Рев също е. Просто в момента е разстроен, че му се налага да промени рутината си. Знаеш, ако се задържиш за малко по-дълго време на дадено място започваш да го възприемаш като дом ако р ...
Различни Взаимоотношения (книга 1, част 2) - 2.1
🇧🇬
Когато отново се събудих, се чувствах значително по-добре. Огледах се и установих, че вече е светло, а аз съм в спалнята на Глухарьов. Странно защо – предишния ден ми се губеше леко. Отне ми няколко минути да си спомня какво е станало. Внимателно се опитах да се надигна, подпирайки се с дясната ръка ...
Понеделник
Валеше като из ведро. От станцията на метрото до офиса имаше някакви си двеста метра, но със сигурност щеше да подгизне целия. Не беше взел и чадър. Нямаше никакво значение, и без това едва ли щеше да му помогне. Сложи качулката, метна раницата на двете рамена, за да не му пречи като бяга ...
По нататък следваха изненада след изненада. След самостоятелният й опит да види на живо принц от приказките (Пр 10) се заредиха какви ли не сцени. Тя смени мястото на действието и реши да използва банкетната зала на замъчето си. Като начало поиска всички мебели да се изнесат и да се сложат огромни з ...
Зимната вечер де да бе заглъхнала до здрач. Звездите безуморно шепнеха думите на плътните сенки, танцуваха над безсънното ми главоболие като величествена пеперуда, а студът отчаяно навличаше вледенялото ми тяло със сезонното си палто. Оцветяваше чертите на лицето ми с руменина.
Вятърът се обади като ...
Така я нарече един съученик в първи клас, когато тя го наковлади пред другарката, че е надраскал тетрадката й. А не беше честно от негова страна и нямаше повод – Данчето само се пошегува като изля мастилницата върху учебниците му.
Ниска, слаба, с прическа от вързана слама, тя не привличаше вниманиет ...
Не знам кой е направил хардуера, но имам много забележки към него! Страшно много! Поврежда се средно за около 40 години. Оттам насетне може да изтрае докъм 70, а после - бум! И отива в небитието! Какво говоря? Понякога изпушва и в по-кратки срокове! А ми разказват врели-некипели за "живот след смърт ...
Цвете на прозореца
Какво е един дом без цветя? Не е ли огледало на забързаните хора, които нямат време да видят красивото? Тичайки от работа вкъщи и обратно, те си поемат въздух само, за да спят. Пропускат обикновените неща, които се оказват много скъпи. А какво по-хубаво от това да видиш живот в жи ...
От хладното ониксово небе се сипеше танца на снежинките с дъждовните капки, които измиваха заледените и замрели нощни улички на града. Сякаш в далечината се чуваше песента на притихнал саксофон. Големият неонов надпис на театъра светеше ярко в лицето ми и се отразяваше в купчините фалшиви перли, кои ...
Всичко вървеше по мед и масло. Пациентката ми (ни) бележеше сериозен напредък. Вярно – все още не беше готова да я заведем всред хората, не беше свикнала с новото си тяло, а и постоянно казваше, че мъжете сме странни същества. Препичаше се на слънце, излягаше се на огромния шезлонг до басейна, играе ...
На следващия ден в уреченото време се запътих към спалнята. На вратата видях надпис:
‘Днес очаквам Аладин’
Малко се замотах в търсене на подходящ костюм, ама не след дълго бях пак пред вратата – ‘Чук , Чук’ – ‘Влез’ . Стаята изглеждаше доста .. различно. Тя се беше омотала в дълъг воал, седеше на кр ...
Моят град е мъничка вселена, градът на мечтите, град на туптящо сърце допринесло чудеса - улиците, площадите, залезите, морския бриз в който ние сутрин се заглеждаме, морето, което ни дава спокойствие и отдих на слънчеви багри, пясъчни фигури, които ни дават възможност да съчетаваме нещо ново и реал ...