- Сега ли намери да си ровиш в чантата? Не го ли направи преди малко?
- Да, обаче тогава търсех друго.
- Айде де, Ерика, и без това закъсняваме.
Ник крачеше нервно напред и се чудеше какво толкова рови жена му в чантата.
- А, всичко си ми е тука, хайде да влизаме! – каза тя доволно. ...
Ледени сенки
Беше студен декемврийски ден. Голите клони на дърветата шептяха своите истории под поривите на смразяващия вятър. Момчето-сянка се разхождаше - както винаги сам, както винаги умислен. Имаше много като него – незабележими лица в тълпата, съществуващи по-скоро във въображението от колкото ...
Самотата, приятелю, е като неканен гост- влиза без да чука и остава без да пита... И през цялото време докато ти се заблуждаваш, че като си постоянно сред тълпи от хора, че живеейки динамичен живот... Ще успееш да я прогониш, да избягаш, Тя тихичко и безцеремонно се разлива в кръвта ти, тече по вени ...
Лемптън премести малкия черен кон бързо, сякаш искаше да изпревари падащото флагче на часовника. Това беше последният ход. Стоящият срещу него нисък човек само се усмихна. - Понякога и матът не е достатъчен за победа. Петте минути изтекоха, Лемптън.
Впрочем Каринг винаги печелеше по време. Техните б ...
Навън виеше суровият зимен вятър. Въздушната струя се промъкваше между процепа на вратата и воят допълнително се усилваше. Пламъкът на огнището едва-едва крееше и въглените проблясваха в тъмнината на стаята. Двете тела лежаха отпуснати на покритите с кожа дъски. Неравномерното дишане и честото покаш ...
Възкръснали хора – мислеше си Дора, какво невероятно нещо!
Дъщеря и, която беше загинала в самолетна катастрофа – възкръснала.
Дора стоеше зашеметена и почти примряла от радост.
Тя погледна през прозореца, шарените есенни листи,
Които вятърът завърташе като въртележка. Скъпата и дъщеря ...
Този процес се отприщи веднага след погребението на Вe и не му даваше покой. Още тогава – по време на спускането на ковчега с последвалите процедури, когато болката вляво придоби неочаквано високи стойности и въздухът не достигаше, за да се измъкне от притискащата го клаустрофобия – нещо го давеше, ...
От всекиго според възможностите, всекиму според потребностите
🇧🇬
Владимир бил четвъртия и най-малък син в своето семейство. Когато се родил, вече всички баби и дядовци били уважени с по едно внуче кръстено на тях, затова баща му избрал да го кръсти на Ленин, като символ на всичко онова, в което вярвал. Както вероятно се досещате, бащата на Владимир бил комунист, ...
Една незабравима нощ
Влязох в стаята си и се огледах. Беше много разхвърляно, но не обърнах внимание. Беше късно през нощта и той ме чакаше. Имах време само да облека една от неговите тениски, да си измия зъбите и да намеря подходящи панталонки. Разбутах дрехите от леглото и бързо намерих каквото ми ...
Нормално луд или лудо нормален
Живея! Съществувам! Бивам!
Живот имам и смея да твърдя красив.
Късметлия съм не го отричам.
Разбирам го напълно и осъзнавам. ...
ИНСТРУКТАЖ
„Ай да му са невиди и Европата, и регламентите и стандартите, и тем подобните му измишльотини”, изпсува наум Тотю Гудата излизайки от смесения магазин, който си беше и кръчма, и автобусна спирка, и изкупвателен пункт на избирателният ни район.
Преглъщайки сухата плюнка, заситни къмто къщи ...
Мирослав погледна към сестрата, която подреждаше нещо в другия ъгъл и започна:
- Имам един мой човек, който работи в казиното на мутрите. Казвал съм ти за това казино май. В неделя там е запивал Кирилов и нашият успял да чуе част от разговора му с някакъв апап, когото за първи път виждал. Ставало ду ...
Глава 5: Сняг
Свежото утро завари изоставеното село Чинка застлано с тънка снежна покривка. Макар дъждът да бе спрял през нощта и бурята да беше се отдалечила на север, призори температурите бяха паднали и ситният дъждец беше преминал в тежки парцали сняг. Призрачна красота царстваше в околностите н ...
Дните си минаваха, Мир напредваше и времето, която щях да прекарам с него намаляваше. С всеки изминал ден си прекарвахме заедно все по-хубаво. Беше ми приятно в компанията му и го чувствах близък. Той беше наистина забавен, но не по онзи дебилски начин като повечето момчета, не, той беше сладък и ви ...
Прекършените крила на птиците.
Горещ юлски ден. Лятната мараня беше прегърнала Витоша. Сякаш планината беше обвита с лек воал. Жълтите павета по булевард Руски бяха нагрети като реотаните на готварска печка „Мечта“, производство на „Елпром“ Варна. В ресторант „България“ имаше сватба. В първи грил (о ...
Лейла
Жегата, която се беше надвесила над Огнена Земя я беше превърнала в същински огнен Ад. Още нямаше обяд и все пак температурата навън беше поне 40 градуса. Лятото беше дошло преди около 20 дни и от тогава температурите през деня не бяха спадали 35 градуса. Според гадателят Аурелис това щяло да ...
Глава втора
Тарикатът
Лъчите на изгрева постепенно нахлуваха в спалнята, галейки нежно олющените тапети и завирайки се любопитно в браздите на пропуканите таван и под, бавно обгръщайки тресящата се спалня. Но, силно респектирани от гъгнещия като стар нафтов генератор тайфун от хриптящо-къркорещи зву ...
Началният съдийски сигнал инициира тази колкото физическа, толкова и психологическа колизия между еманацията на два контрапунктно различни типа народопсихология. Бразилските футболисти като типични латиносубекти, обременени от етногенериран синдром на крайна емоционалност, граничеща с детска наивнос ...
-Имам страхотна клюка – шепне заговорнически Нина. – Снощи оня сладур май остана разочарован, че те няма.
- Кой сладур?- давам си вид на разсеяна.
-Еее, не се прави на „дръж ми шапката”. Онзи, твоят Джон Доу.
- Първо, не е моят – отговарям с колкото се може по-сдържано безразличие. – Дори не го позн ...
Никога не ми е било толкова трудно да затворя очи.
А така ми се иска!
Поне да не срещах режещите погледи на моряците, да не виждах суровите им, каменни лица, почернелите им напукани пръсти и тоя тънък, синьосив цигарен пушек, който се процежда изпод стиснатите им зъби...
Но и да можех да затворя очи ...
Разпръснато ято
Небето беше ясно, синьо и никакво облаче не нарушаваше величествената синева на небосвода. Ятото летеше вече много дни, летеше безметежно, подредено, спазвайки реда установен от безброй поколения. Всяка птица знаеше своето ято, и мястото което заема в него. Така беше от векове и нико ...
Ще започна от жените. Те са коренно променени. Навремето са се съревновавали коя играе по-хубаво хоро, а сега се надпреварват, коя е била с повече мъже или при по- малките (от 5-ти до 12-ти клас, а понякога още и в детската градина) - момчета. Преди младите девойки с радост са помагали на майките си ...
Заедно. Осъзнали, че тези дни ще се помнят вечно…
🇧🇬
Найкъл отвори вратата. Тя беше там, лежеше на старото дървено легло, цялата облечена в бяло. Той се приближи към Нея. Погали голото и рамо, целуна челото ù, а Tя не помръдваше…
Дали се беше поддала на емоциите и чувствата, замръзнала или потвърждаваше думите си, че не иска да присъства в живота му п ...
Вървял веднъж Господ на разходка, като Наполеон, с преплетени ръце на гърба, из новата си гора. Бил използвал мостри от изсечената от един цар Рилска гора.
Харесал той гората, ожалил я и наредил на ангелите да му донесат стволови клетки от нея. Така Рилската гора била възстановена на небесата.
И как ...
Здравей, Любов!
Нямам думи да ти опиша колко щастлива ме правиш само с присъствието си, без да ми говориш.
А когато чуя ангелския ти и меден глас, политам към чудни светове.
Докосвайки и целувайки ми отваряш врати към приказни небеса- там, където сме само Ние двамата- не "аз" и "ти", а "НИЕ", защото ...
Плаче ми се... а сълзите не идват. Скрили са се някъде дълбоко в гърдите ми и не издават нито звук. Запасили са раничките си с малки парченца болка и са тръгнали на път. Някъде далеч от мен, към някой друг, който ще си научи урока, ще разбере болката, ще я осмисли.
Колко години минаха? 6? Бъркам се ...
В мрака на космоса (1-ва част)
Фантастика
Ако някой чете тази холо-телеграма, ако някой някога успее да я открие, прочете, осмисли и повярва на прочетеното, трябва да предупреди човечеството. С радост казвам, че скоро този товар ще падне от плещите ми, като заедно с това отлети и живота ми.
Името ми ...
Чакам автобуса в центъра на родното ми село, за да ме откара до близкия град. "Обичайните заподозрени" са заформили агитката си както винаги под явора и както винаги, коментират нещо.
И изведнъж наострям слух, защото...
- ... Мамка му и кучи! - казва Джоката - Абе ти разбираш ли, бе? На три крака!.. ...
Фейсбук (3-та част)
фентъзи, фантастика
Провираха се през гъсти храсталаци, опасли пътеката около рова. От време на време поглеждаха към мостовете и входовете на замъка - вратите бяха зейнали страховито, сякаш готови за дълго чакани гости. Нямаше нито възвишения, нито буренясали места, нито канализа ...
Според мен, несподелена любов е тази, при която не ти достигат пари.
За разлика от ножа, глупостта те прерязва винаги откъм най-тъпата си страна.
Когато свършат простите хора, новинарските емисии ще станат излишни.
По мои наблюдения скромни, най-много сливи за смет има в държавната администрация.
Пр ...
„... Кой ли месец е сега, хич и не знам? Ако погледна слънцето, ще кажа: август е – виж как се сипе жар от небето. Ако погледна ореха обаче, ще кажа: не е август – септември е, виж колко орехи са попадали по земята, значи узрели са, пред есен е.
Не мога да кажа кой месец е. Загубих нишката на времет ...
Овчарят Теньо бе виждал доста неща по време на дългия си живот. Бе виждал какво ли не, и хубаво и лошо, и любов и омраза, и раждания и смърт, но такова нещо не бе виждал. Досега не бе виждал куче да държи в устата си отрязан човешки крайник.
Кучето, което държеше човешки крайник в устата си, се казв ...
Беше един от онези задушни юлски дни, когато слънцето безмилостно напичаше, изсмуквайки и последната глътка свеж въздух от дробовете на хората и в същото време обезводняваше всеки жив организъм, който имаше сега нещастието да бъде под оковите на неговите лъчи, които се стелеха из цяла София. Както в ...
Мария страдаше, защото изгуби майка си. После сестра ù почина.
Тя беше единствената, която остана от семейството. Завършваше образование.
За програмистка. На ръст беше ниска, но имаше красиви къдрави коси.
Беше посветила живота си на Бога, посещаваше църква. Четеше
Библията си с вяра. Един ден, кога ...
Това е един много стар мой разказ, който не съм публикувала и реших да споделя...
Той седеше на скалата, а под него с мъртвешки очи го гледаше пропастта. Един самотен облак се луташе по небето, сякаш търсеше нещо, което осъзнаваше, че не съществува.
Той седеше на скалата. Някаква необяснима сила го ...
Глава шеста – Турция
„Войната беше свършила. Хората отново се бяха отдали на своите вековни занимания. Земеделците ореха, сееха, жънеха и носеха житото на чичо Рапаел за да им смели брашно бяло като лицето на млада булка. Занаятчиите бяха подхванали стария си занаят, а дюкянджиите се възползваха от ...
Тая сутрин се надигнах от леглото в тъмни зори.Събудих сина си тихо и грабнах такъмите и раниците приготвени от вчера.Измъкнахме се леко на пръсти от дома и се отправихме към колата.Там ме очакваше леля Мита.Тя беше облечена с три четвърти панталони, моряшка фланелка и шапка-идиотка на главата. В ръ ...