Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Магьосникът 🇧🇬

Сега, като помисля така малко за всичко, което съм преживяла, като погледна назад, виждам повече и по-малко... не знам защо е така, сигурно това е някаква специална способност на мозъка да отбира определени моменти и да ги изтрива, а други да запазва, не мога да обясня нито критерия, по който ги изб ...

Aija

Prosa » Relatos

1.3K 2

Искам те 🇧🇬

Имам нужда от теб. Всеки ден, всеки час, всяка минута. Сама съм, сама сред многото души. Ела. Вземи ме. Искам те. Имах те. Нуждая се от теб, от ласките ти, от миризмата ти, от погледа и усмивката ти, каращи ме да се пренасям в един нов и красив свят. Къде си? Защо те няма? Ела и ме вземи при теб, та ...

demia-dimitrowa

Prosa » Cartas

2.4K 1

Words are worthless 🇧🇬

- Как описваш болката? Как намираш думи, в които да я обгърнеш? Как говориш за нея? Как се бориш? Как я приемаш? Как така се примиряваш, че сърцето ти е разбито? Че мечтите ти са потрошени, че копнежите ти са потъпкани? Как поемаш края в прегръдките си?
- Престани!
- Не. Истина е и го знаеш. Приеми ...

MaRtiTyyy

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.6K 2

2046 - Една междузвездна инвазия в космоса 🇧🇬

1: Началото
Човешкото развитие претърпя неочаквани обрати. Бяха направени научни открития, които промениха изцяло съзнанието и мисленето на хората.
Бяха открили тайната на смъртта, бяха открили, че телата са само временни обвивки на духа, който бе едно цяло със свещения дух, бяха открили този имагин ...

donkooooo

Prosa

1.2K

Лястовиците. 🇧🇬

Липсват ми… Сега ми липсват бетонните стълбове… И не толкова те, колкото жиците между тях. А дори не и самите жици, а накацалите по тях лястовички… Разбирате ли? Липсва ми ориентирът за края на истинското лято – лястовичите съвещания по това време на годината.
Интересно, къде ли се събират, като отд ...

kalin8

Prosa » Otros

2.2K 5

Първи лъчи 🇧🇬

Навън вали. Едри дъждовни капки се стичат по хладния прозорец, стремително се спускат надолу и потъват дълбоко в земните недра. Старите дъбове шумолят над опустялата селска уличка и пригласят тихо на падащите водни искри. До прозореца, под няколко захвърлени кашона лежи куче. То е изцапало белите си ...

florablooms

Prosa

1.4K

Продължение от книгата 🇧🇬

На трибуната се качи Тина. Думаха и Джоноаноу, защото непрекъснато се хвалеше, че имала някакъв познат от Америка и се казвал Джон. След нея дойде ред на Стефана - Бублицата. Беше дребничка на ръст и мъжът ù беше подобен на нея. Сложиха ù прякора Бублицата, за да я оприличат на бублий (името на лебл ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

928

Без да разбереш... 🇧🇬

- Защо дойде?
Беше тъмно и малко късно, когато Ирина му се обади и го помоли да слезе на паркинга. Беше няколко дни преди Коледа и Ирина тъкмо се бе прибрала, за да прекара празниците със семейството си. Всичко бе покрито с белия сняг, който започна да вали миналата нощ и спря едва преди час. Вечерт ...

Aija

Prosa » Relatos

1.6K 1

За мъжете с любов... 🇧🇬

Мъжете и тяхната топлота, онова чувство, което ни даряват,
макар и да не го оценяваме.
Тяхната игра обърква правилата и мислим, че не струват,
че всички са еднакви.
Но когато срещнеш някой, не винаги разбираш, че това може и да е Той. ...

valisha

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.4K

21910 🇧🇬

Заровила глава в малките си длани, бавно се строполих, коленичила пред собствения си гроб. Ноемврийски вятър ме пронизваше и се удряше в мраморната плоча, нямаше дата, а най-лошото беше, че нямаше дори послание. Нямаше нищо. Тогава се сетих как някой беше казал, че ако си имал стойностен живот, "дор ...

indigo

Prosa » Otros

1.4K 2

По-стар от Библията и по-корав от Трифон Иванов 🇧🇬

Големите му кучешки очи гледаха в една точка, пълни с ленива меланхолия и мъдро разбиране. Очи, събрали в себе си цялата библейска мъдрост на един 15 годишен кучешки живот, изживян по строежите. Като куче пазач - гвардейски вярно и достолепно. Всички го наричаха Макс и го уважаваха. Защото Макс беше ...

duffmckagan

Prosa » Relatos

949

Торбичка и паричка 🇧🇬

В почивните дни водя детето си на разходка в парка. След като си поиграе и измори, единственото чувство, което изпитва, е глад. Бързо сядаме навън и той си поръчва пица.
В събота, тъкмо ни я донесоха, към масата се приближи малко циганче. От тези, които всички добре познаваме. С анцуг, върху него кь ...

StefkaGaleva

Prosa » Otros

1.4K 9

Бонбонът 🇧🇬

БОНБОНЪТ
Работният ден беше отдавна изтекъл, а той още не можеше да се прибере. Напук на това, че му се искаше час по-скоро да си иде, движението за проклетия, ставаше все по-натоварено, със задръствания на улиците и кръстовищата. А сутринта трябваше отново да тръгне рано на път. Най-после се добра ...

ivliter

Prosa » Relatos

951

Преследвачката 🇧🇬

Преследвачката
Беше четири и половина сутринта. Много ранна есенна сутрин. Времето беше хладно. Подухваше лек ветрец, който повдигаше от време на време от земята някое паднало листо, което след това отново се приземяваше на алеята. Мъжът излезе от къщата и забърза да прекоси двора ù. Движеше се мног ...

firesoul

Prosa » Relatos

1.2K

Невъзможното дете 🇧🇬

В едно незапомнено време, в една тъмна земя, без светлини, в едно неизвестно бедно семейство на пролетарии се родило едно дете… от спукан презерватив. Пук! Веднага му наложили глоба за неправомерно раждане под дъжда, тъй като случката се случила до паметника Левски в центъра на София, а на такива ме ...

kcekce

Prosa

1.2K

Половин сърце - 5 🇧🇬

- Страх те е да бъда зависима от теб - промълви тя, докато лежаха в пясъците в хладината на нощта.
Той я погледна почти възмутено и тръгна да роптае.
- Знам, знам какво ще кажеш... Всичко, което правиш за мен, това че си с мен, това че заедно се справяме с препятствията....
- Тогава какво... - едва ...

ammonia

Prosa » Relatos

1.3K

Полонез 🇧🇬

На гости ни е вуйчо Слава, най-малкият брат на майка. Две години подред той ни гостува по два месеца.
Седим на масата с по чаша «Столичная» в ръка и пеем «Душа болит, а сердце плачет», «Зачем вы девушки красивых любите». Любимата песен на баба «Что стоиш качаясь, тонкая рябина» и любимата на вуйчо « ...

svetlanal

Prosa » Relatos

1.8K 14

Сезони 🇧🇬

Отразявам се в мокрото на очите си. Понякога там е валяло. Вали.
И бури е имало. Прости ми.
Сълзите ми се подписват с моето име. Усмивките с чуждо. Твоето.
Капките в синьото ми търсеха докосване. Ръце, по които да се спуснат. Така ми ги отне. Благодаря ти.
И спира да вали. Остава отражение(то). Наше ...

take_me_away

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2.1K 10

* * * 🇧🇬

... Лъч светлина, промъкващ се в тъмнината, гали нежно моето лице. Пълна тишина. Единственият шум е биенето на моето сърце. Красива тишина, плашещо спокойствие и някаква топлина се усеща в тази нощ. Нощните картини те омайват, звездите греят в тъмното небе и сякаш ти политаш в безкрая да откриеш нов ...

Asi18

Prosa » Otros

874

Хомопарк 🇧🇬

– Не разбирам! Трябваше да съм бесен, да крещя, да чупя всичко, което ми се изпречи. Искам да съм ядосан, по дяволите.
– Хм, може би порасваш.
– Виждаш ли, говоря ти сериозно, а ти ми се подиграваш.
– Не, не. Сериозно. Слушам те.
– Не знам какво ми е! И преди са ме уволнявали. И преди се е случвало ...

deepimpact

Prosa » Relatos

1.7K 4

По ръба 🇧🇬

Сергей слезе от колата. Обърна се към пропастта и започна да се придвижва към нея. Застана на ръба ù. В този момент се сети за всички филми с подобни сцени – героят, който се опитва да се самоубие, като скача от скала, покрив на някоя сграда или просто се хвърля от петия етаж. Но сега той не беше ге ...

samosval

Prosa » Relatos

1.1K

Съблазни 🇧🇬

Той ме помни. Помни ме пленителна, но много малка, нервна, но прекалено свенлива, бурна, но по истински наивна. Когато му позволявах да измагьосва от сцената истина и обратното. Той ме помни в топла майска вечер и аз като нея - прокраднала се като полъх в живота му. Когато още друг беше и различен о ...

sunnyrainbow

Prosa » Cartas

1.4K

Мисли за поезията 🇧🇬

Поезията е огърлица от думи и мълчания.
Поезията е гейзер с индивидуална температура.
Поезията е пътуване към свободата.
Поезията се строи като къща - тухла по тухла.
Поезията се задавя от една излишна дума. ...

ole72

Prosa

3.3K 6

Клиентката 🇧🇬

„Каква пищна красавица, Господи!” - едва не ахна адвокат Манев, когато в кантората, като пролетен лъх, влезе следващата му клиентка. Мъчеше се да я гледа в лицето, но погледът му неволно се спускаше надолу и упорито се залепваше върху дълбокото й деколте, където имаше толкова много за изучаване.
- З ...

Eia

Prosa » De humor

1.7K 34

Руска рулетка 🇧🇬

Тъмно е, студено е. Слабата светлина, идваща от мъждукащата лампа над нас, едва осветяваше лицата ни, по които имаше изписани страх, страх от късмета, страх от числата… едно от шест… Знаех, че започна ли, играя за живота си. Той взе студеното оръжие и по челото му се стече капка пот, която падна на ...

demia-dimitrowa

Prosa » Relatos

1.3K

Няма да спра да ги презирам 🇧🇬

"... какво е Човекът:
две дати на камъка - ето животът ни
с тире между тях - за пътека..."
Кольо Александров
Посвещавам на моя приятел. ...

iachovska

Prosa » Otros

1.9K 3

Есенен дъжд 🇧🇬

ЕСЕНЕН ДЪЖД
Пътят се вие през гората. Пред тях просветва отвореното пространство на голямата ливада към която са се запътили. Слънцето провира лъчи през клоните и светлината им трепка по осланените жълтооранжеви листа на буковете. Окапали вече листа шумолят в краката им. Спират до изворчето край гор ...

ivliter

Prosa » Relatos

1.3K 2

Празноти 🇧🇬

Колко празноти останаха в мен? Бездънно безлюдни улици. Истинно илюзиите, вкопчени в силуета ми, ме убиха. Ярки са щрихите на страха. Бледо рисуват моите очертания. Гледам към себе си, неспособна да ги видя. Но смелостта ми днес е така безпредметна. Нямаш нужда от нея, нито потребност от мен.
А те ч ...

kopele

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.4K 6

Осъзнаване - 11 от втора част на романа 🇧🇬

XI
Така се бях захласнал с този Доброслав, че когато вдигнах глава от житието му, разбрах, че бай ти Ганя вече бил привършил с подготовката на парламентарните избори. Дали да не ида гласа да си пусна? Ама за кого ли? Та то като ги погледнеш как са се изтипосали - кого да избереш да се не начудиш! А, ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K 11

Прераждане 🇧🇬

Всяка сутрин започвам да те обичам отново.
Чувам, мърмориш си нещо, дърпаш косата ми, чакаш да се обърна към тебе.
Аз отварям очи, протягам се лениво и… те виждам. Кратък миг, в който погледите ни се срещат и после твоят вик разцепва светлината.
Всяка сутрин ти се раждаш за пореден път със крясък, щ ...

magieie

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.3K 2

Обичам го... 🇧🇬

Вече му казах ,,Обичам те!”. От доста време се питам дали е така. И знаеш ли, всеки път, щом се запитам, отговорът е ,,ДА! Обичам го!”
Обичам го, когато се радва на странностите ми. Обичам го, когато ми обяснява нещо и вижда, че го разбирам. Обичам го! Обичам го! Обичам очите му, косата му, ръцете м ...

mimi75

Prosa » Cartas

5.9K 1 2

Свещено да бъде името ти 🇧🇬

Свещено да бъде името ти!
Г.Ф. Стоилов (gfstoilov) и Донко Найденов (donkooooo)
1.
1599г.
Тристан се беше облегнал на решетката и гледаше към залеза. Килията му се намираше на върха на кулата и от нея се виждаше цялата долина. Нощта се спускаше меко и долу вече палеха факлите, а стражите се сменяха ...

donkooooo

Prosa » Relatos

1.1K 1 6

Сълзи от радост и смях(2) 🇧🇬

Сълзи от радост и смях
(Втора част)
Промяна в работата ми.Семейството на сеньората ми най-накрая разбраха, че с милостинята за месеца не става и че могат да ме загубят. Решението не е в тяхна загуба, но и това ме устройва. Оставам свободна следобедите и веднага влизам в нови къщи, за по три часа на ...

Enena

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.9K 15

Диалози с Писателката XIII (Финал) 🇧🇬

Не се прибрах нито следобеда, нито през нощта – бях открил един малък бар и прекарах там цялото време. Опитвах се да отмия раздразнението и тъгата си първо с мохито, а по-късно вечерта и с ром. Нищо не помогна. Барманът бе опитал да ме заговори, но не се получи. Исках да говоря само със себе си.
Ядо ...

Рима

Prosa » Relatos

1.1K

Дълга приказка за цветовете и други неща (4) 🇧🇬

...
4.
В деня на бала Черното Момиче станало още преди Зората, откъснало от своята градина най-нежните и дъхави цветя. Украсило с тях роклята си, в косите си втъкнала най-красивата далия, която греела като слънце, обула новите си обувки и с изгрева се запътила към двореца. До там трябвало да върви ц ...

Rondissima

Prosa

1.7K 9

15-ти септември без теб 🇧🇬

Днес, точно преди 6 години... първата среща, незабравимата. 15-ти септември пред вратите на училището... Аз бях там и ти беше. Погледите ни се срещнаха за първи път. И всичко беше красиво, бяхме щастливи. Ти ми помогна да разбера какво е щастие, след време разбрах какво е и болка. И може би една мал ...

liubomira97

Prosa » Cartas

1.2K 2

Дълга приказка за цветовете и други неща (3) 🇧🇬

...
3.
Балът наближавал, а Черното Момиче се чудело как да направи така, че да отиде, за да се срещне със своя любим. Един ден взело няколко от своите картини и няколко от писмата, които пишело за Белия Принц и отишло в града.
Най-напред намерило Стария шивач. Шивачът бил известен с майсторлъка си, ...

Rondissima

Prosa » Cuentos y obras para niños

3.9K 7

Смс-и за Принцеси 🇧🇬

Има време, което не иска да ме пусне, като дете, което не иска да влезе в детската градина... И ми е мило, и знам, че трябва...
Имало едно време, там някъде, където всички искат да отидат, една жена, чийто живот се харесвал на мнозина. Един ден, а може да е било нощ, жената решила да си тръгне оттам ...

gergana-yancheva

Prosa » Otros

1.8K 1

Една раздяла 🇧🇬

Една раздяла
С широка усмивка момичето се затича и се хвърли в прегръдките му. Силните му ръце я повдигнаха и притиснаха към тялото му. Устните им се сляха в страстна целувка…
Когато се наситиха един на друг, той я пусна на земята. Тя се сгуши до него и тръгнаха по познатия им път. Момичето се прити ...

koteto06

Prosa » Relatos

1.6K 1

За последно... 🇧🇬

Кога за последно си откъснахте залък от топлия хляб, докато се връщате от магазина? Аз скоро не съм го правила. Хлябът вече не е топъл, но дори да е - е пакетиран в найлон. Но сякаш и апетитът ми изчезна. А и мама едва ли ще попита после „кое мишле е нагризало хляба?”. А кога за последно седнахте да ...

posh`

Prosa » Otros

1.4K 9

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Магьосникът 🇧🇬

Искам те 🇧🇬

Words are worthless 🇧🇬

2046 - Една междузвездна инвазия в космоса 🇧🇬

Лястовиците. 🇧🇬

Първи лъчи 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Без да разбереш... 🇧🇬

За мъжете с любов... 🇧🇬

21910 🇧🇬

По-стар от Библията и по-корав от Трифон Иванов 🇧🇬

Торбичка и паричка 🇧🇬

Бонбонът 🇧🇬

Преследвачката 🇧🇬

Невъзможното дете 🇧🇬

Половин сърце - 5 🇧🇬

Полонез 🇧🇬

Сезони 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Хомопарк 🇧🇬

По ръба 🇧🇬

Съблазни 🇧🇬

Мисли за поезията 🇧🇬

Клиентката 🇧🇬

Руска рулетка 🇧🇬

Няма да спра да ги презирам 🇧🇬

Есенен дъжд 🇧🇬

Празноти 🇧🇬

Осъзнаване - 11 от втора част на романа 🇧🇬

Прераждане 🇧🇬

Обичам го... 🇧🇬

Свещено да бъде името ти 🇧🇬

Сълзи от радост и смях(2) 🇧🇬

Диалози с Писателката XIII (Финал) 🇧🇬

Дълга приказка за цветовете и други неща (4) 🇧🇬

15-ти септември без теб 🇧🇬

Дълга приказка за цветовете и други неща (3) 🇧🇬

Смс-и за Принцеси 🇧🇬

Една раздяла 🇧🇬

За последно... 🇧🇬

Cola