Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Да затвориш очи 🇧🇬

Лесно е да затвориш очи, нали? Да ги затвориш и да се потопиш в мрака и всичко да изчезне… Толкова спокойно и уютно, като в майчини прегръдки, мракът те обгръща, но и те предпазва. Не би ли желал и ти да избягаш за малко?
Да избягаш от реалността, от трудностите. И да не мислиш за нищо лошо. Но… не. ...

albaJ

Prosa » Otros

1.6K 3

Продължение от книгата 🇧🇬

На другия ден той реши да мине през фурната на Яне Пападати. Тя беше в Тахтакале, на улица Въжарска. Голям майстор беше Яне. Във фурната имаше първо, второ и трето качество хляб. Хлябовете бяха едни такива... Кат ги погледнеш, душата ти се напълва. А дъхавият им аромат те кара да преглътнеш от удово ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K

Без адвокат 🇧🇬

- Просто един ден се събудих... - гласът му се задави, кожата му в миг пребледня, студени струйки пот се стичаха от челото му...
- Ще ви донеса чаша вода.
Изпи я на екс, въздъхна и продължи разказа си:
- Един ден просто се събудих и когато погледите ни се срещнаха, веднага разбрах, че нещо не е наре ...

up-1-level

Prosa » Relatos

1.3K

Краят 🇧🇬

И ето, приказката свърши и всичко потъна в мрак и тишина.
Разделиха се главните герои, сюжетът остана недописан.
Приказката без увод и заключение, която преобърна живота ми!
Само болката от спомените остана да гложди моето сърце.
Защото ти беше най-важното, най-красивото и истинско нещо в побъркания ...

ivkataivanova

Prosa » Cartas

1K

Последни думи 🇧🇬

- Значи дойде най-накрая? Очаквах те – каза младежът, без да се обръща.
- Знам – отвърна тя.
Той беше млад, на не повече от двадесет и пет години, слаб и прегърбен от грижи. Хубавото му някога лице сега беше посърнало и състарено от тревоги. Сините му очи бяха хлътнали навътре, мрачни и безизразни, ...

AnteMortem

Prosa » Relatos

1.1K 1

Сам 🇧🇬

Привидно всичко си беше на мястото – тя бе взела само няколко от любимите си книги, в хладилника вече не се кипреха неуместно двете бурканчета крем и парфюмът ù. Влезе в спалнята и отвори нейния гардероб – зейна празен. Така се чувстваше и той.
Кой би помислил, че тази вече напълняла жена, болна при ...

anonimapokrifoff

Prosa » Relatos

1.7K 8

Черноликата змиетворница... 🇧🇬

Съвременна приказка, или почти...
Преди има-няма половин век, се родило момиченце.
Уж, момиченце като момиченце, ама не съвсем. Изглеждало толкова тъмно, та чак биело на очи.
На всичкото отгоре било и с особен нрав - вечно недоволно и вечно сърдито. Растяло, и като всички деца обичало да си играе. Д ...

sofia_air

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.4K

Изглежда толкова красива, или 100 % сиво 🇧🇬

Усмихна ù се. През мрежата за комари усмивката му изглеждаше насечена на квадратчета. Като образ от растерна снимка.
Тя отвори вратата. Огледа улицата. Косата ù беше мокра. Ухаеща на шампоан жена.
- Влез – без да го погледне каза. Отмести се и той премина покрай нея, без да я докосне. Всичко в къщат ...

Romanov

Prosa » Relatos

1.5K 8

* * * 🇧🇬

Преди време срещнах един човек. Наистина, не беше клишето „изглеждаше обикновен, но когато го опознах, разбрах, че е специален”. Вече знаех, че си различен – по свой си доста дразнещ и вбесяващ начин. Ти си най-невъзможното момче, което познавам. И най-прекрасното. Толкова много неща зад един пъстър ...

unbreakable

Prosa » Otros

1.3K 2

* * * 🇧🇬

Когато говорим за любов, винаги в съзнанието ни изникват двама млади влюбени, но това не винаги е така, защото любовта винаги никне там, където не я сееш и затова тя носи толкова изненади със себе си.
Любовта към семейството е най-искрената и свята любов, която можем да получим за целия си живот, тя ...

sisa8604

Prosa » Otros

1.3K 1

Дали? 🇧🇬

Дъжд. Живителен дъжд. Капки върху визьора на шлема. Шумът му заглушава вятъра. Мокра земя. Локви навсякъде. Ускорение. Силен звук на двигателя. Адреналин. Бърз пулс в главата. Птица в полет високо над земята. Остър завой. Рязък писък на спирачки. Простреляна птица пада. Твърдата земя лети срещу нея. ...

AndyVTR

Prosa » Relatos

1.5K 6

Кучка или курва? 🇧🇬

Ако си задавате този въпрос, най-вероятно сте жена. Жена, прехвърлила своите златни двадесет. Ако ме попитате защо мисля така, ще ви отговоря по следния начин:
- За мъжете всички ние сме курви...
Да, независимо дали си стоите вкъщи и гладите прането, дали сте работохоличка и преследвате кариера, или ...

desi.mandradjieva

Prosa » Otros

4.1K 1 18

Пари назаем 🇧🇬

Удари. Шутове. Викове.
- ОТВАРЯЙ, БЕ !
Отворих сънливите си очи и ги разтърках. Зачудих се какво става и дали просто не сънувам нещо. Ударите и виковете се повториха. Хвана ме шубе. Кой пък ще блъска така по вратата ми, какво искат от мен тия хора, бе?!
- ОТВАРЯЙ, ЕЙ, ИНАЧЕ ЩЕ ТИ ИЗКЪРТЯ СКАПАНАТА В ...

NNY

Prosa » Relatos

1.9K

Старият селски двор 2 🇧🇬

СТАРИЯТ СЕЛСКИ ДВОР 2
Широката поляна край букака беше същата. От векове огрявана през лятото от палещото слънце, тя беше вечно младата старица, с побелели през зимата коси. Дебелият зимен кожух все още стоеше непокътнат от ноември до първите дни на март, а после започваше да линее и за няколко дни ...

gudman

Prosa » Relatos

1.9K 3

Отражения - роман - глава трета 🇧🇬

Следва продължение…
© Николай Пеняшки – Плашков

PLASHKOFF

Prosa » Novelas y novelas cortas

939 1

На тъмно играя живот 🇧🇬

На тъмно в моята стая стоя и мечтая,
тъка килими и ги подарявам на утрешния ден,
с една надежда глуха, сляпа, няма,
за да мога да вървя спокоен, не във плен.
А на сутринта - маска кова, ...

zaizuiznai

Prosa » Otros

1.3K 1

Утро край морето 🇧🇬

Ето, слънцето изгрява. Лъчите му рисуват златна пътека по теб, море. Бризът леко подухва в косите ми. Гларусите, вече будни, крачат важно по пясъка. Наоколо е просто вълшебно.
На скалата стоя и се чудя що за име е "Черно море", като то е дом на красиви създания, като понякога край него се ражда и лю ...

iwa-kondewa

Prosa » Cartas

2.2K 3

Двата телефона, склерозата и аз 🇧🇬

Събудих се преди малко. Гледам – светло, будилникът показва седем и половина, стенният – и той! Може и толкова да е! Но ако е деветнадесет и тридесет, а аз тръгна за вестник и мляко, втори път за тоя ден? Ще ми се смеят и паяците!
Ей за това си търся gsm-а, да видя: съмва ли се, мръква ли се.
Аз все ...

YannaKaloyanova

Prosa » De humor

1.7K 27

Разказите 🇧🇬

РАЗКАЗИТЕ
Огънят, който тя беше запалила с любовта си в гърдите му, бавно изстиваше. Тя не желаеше повече да се срещат и той се приучваше да свиква с това. Отдаваше се на работата си безрезервно, за да не мисли за миналото. Искаше да напише най-хубавите си разкази, да опише красивата им любов, да ра ...

ivliter

Prosa » Relatos

1.2K 1

Теб 🇧🇬

Трудно дишам. Задръстила съм се. С въпроси. Внушения. Съмнения.
Самовлияя си.
Студеното на въпросителните в мен ме е обгърнало и не ме пуска. Докато не стана друга. И побутвам с отвращение обвивките на костюма си. Накрая не зная коя съм. Спомням си само думи. Потвърдени, неизказани, отречени, лъжовн ...

take_me_away

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.5K 6

Приятели 🇧🇬

Някога разбивали ли са ви сърцето? Естествено. На всеки се случва.
А няколко пъти подред в един ден? Всеки ден? Повтарящо се действие, отново и отново? Случвало ли ви се е? Е, тогава знаете за какво говоря.
Синдромът приятелка - да си достатъчно добра, за да слушаш как говори за хилядите момичета, с ...

unbreakable

Prosa » Otros

1.9K 1

Господин Широки Пръсти И Зестрата 🇧🇬

Господин Широки Пръсти е собственикът на местната страноприемница. При него се отбиват странници, за да намерят легло за през нощта и граждани, за да обърнат по една или повече чаши вино. Вино, което Господин Широки Пръсти кръщаваше щедро с вода, вероятно от религиозни съображения.
В ранния следобед ...

BojidarZim

Prosa » Relatos

1.2K

5-ти септември 🇧🇬

Varol

Prosa » Otros

1.1K

Точност 🇧🇬

Георги Стоичков беше точен човек. Любовта му към точността граничеше с педантизъм. Държеше винаги всичко да е навреме и рядко прощаваше закъсненията. Шефовете му го ценяха високо заради тази черта, но не можеше да се каже същото за подчинените му. Макар към тях да имаше същите изисквания, каквито им ...

Рима

Prosa » Relatos

1.4K 1

Сянката на миналото 🇧🇬

- Кой си ти? - запита младежът.
- Не ме ли позна? - отвърна Сянката. - Аз съм това, което съм.
- Какво си ти?
- Аз съм твоят най-добър приятел. Аз съм най-страшният ти кошмар. Аз съм ти.
- Не! - прошепна младежът. ...

AnteMortem

Prosa » Relatos

1.2K 7

Празен Свят 🇧🇬

Празни хора с празни души, сърца ледени, вървят по улиците, тези, тъмните. Светлина за тях няма, живеят без приятел, без роднина! Празни хора, празни думи. Без смисъл издумани, не се усеща тласък, няма чувства. Наведени глави, разкъсани черни дрехи, изкуствени усмивки. Красота - живот лъжа! Градчето ...

iwa-kondewa

Prosa » Novelas y novelas cortas

2K

Продължение от книгата 🇧🇬

ПАВЛЕВИ ВЪЛНЕНИЯ
От една седмица Вяра не беше идвала у тях. Сърцето му се пръскаше от болка. Не можеше да седи на едно място. След работа бързаше да се прибере вкъщи и се надяваше, че Вяра ще е седнала до пианото и тънките ù пръсти ще докосват клавишите. Но и тази вечер беше по старому. Майка му сто ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

890

Реформата 🇧🇬

Понеделникът се появи официално облечен в черен костюм. Беше в любимото си мрачно настроение, замислен и забързан. Придружаваше го студена, надменна и мъглива октомврийска сутрин, която ситнеше до него на високи тънки токчета и отчаяно се мъчеше той да ú обърне някакво внимание. В същото време в лъс ...

valia1771

Prosa » De humor

1.7K 21

Няма 🇧🇬

Любовта е като сън - кратък сън,
никога не е достатъчен!
Любовта е като алкохол-антидепресант,
отпуска тялото ти, дарява спокойствие.
И на откъснато цвете прилича - ...

zaizuiznai

Prosa » Otros

1.3K 2

Сухият клон 🇧🇬

СУХИЯТ КЛОН
Колкото пъти бяха идвали тук, на това място, винаги се бяха възхищавали на красотата на планината. Тук сякаш слънцето бе по-светло, въздухът по-свеж и чист, небето най-синьо, ливадите с най-зелената трева. Бяха прекарали приятни часове и трябваше да се връщат отново в града. Пътеката мин ...

ivliter

Prosa » Relatos

1K 1

Единствената... 🇧🇬

Единствената
Единствена. Такава бе за мен. Единствена. В нея намирах винаги утехата.
В забързаното ежедневия на родителите ми, лицата, в които виждах моите приятели-предатели никой не остана до мен. Всеки ме оставяше сама. Само тя остана до мен. Ден и нощ. Само с нея можех да споделям всички мои сък ...

TinChet0o

Prosa

2.1K

Пещерата (Донко Найденов и Весислава Савова) 🇧🇬

Пещерата
Донко Найденов и Весислава Савова
разказ на ужасите - да не се чете от лица под 18 години!
1
Пещерата в огромната скала, която се извисяваше над градчето Белем, беше мираж за множество хора. Непристъпността и най-вече лошата слава отблъскваха туристите от това красиво място. Разбира се, нам ...

donkooooo

Prosa » Relatos

1.2K 1 1

Аз мога да се посмея зад гърба на времето 🇧🇬

Само малки букви имам в речника си. Твърде малки, за да изпиша думите си. Хората са безлични. Имат твърде скромни лица, за да показват емоциите си. И това ме убива. Съдбата ми е една и е безгранично непозната. Притежавам лъжливи истини, които не ми позволяват да разкажа историята си. Но съществуват ...

viky8

Prosa

1.6K 1

Вукова поляна 🇧🇬

Всяка година зимата се изкатерва на Попов дял и се сурва долу, в селото. Засипва го с рехав сняг, който заглушава звънците на джамалите, а после сковава реката, за радост на младите булки, които по Йорданов ден, на Топеница, се отървават само с леко напръскване с вода от кумовете, преди да опънат со ...

verysmallanimal

Prosa » Relatos

1.3K 4

Продължение от книгата 🇧🇬

Състезанието завърши. Никой не беше бит. Всеки беше със своята индивидуалност. Прякорите са си прякори, хората са си хора. Но те оставяха печата на своето време, където живееха. Людете щяха да ги запомнят с прякорите им. Времето беше такова, че всичко се знаеше в града, а и всички се познаваха. Колк ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

953

Полетяха във въздуха и... о, какви изненади 🇧🇬

Трябва да си титан на мисълта, та да се сетиш да провериш и да видиш с очите си имотите на новобогаташите. Ама имали дувари! Ама пазванти не пускали и пиле да прехвръкне, ама кучето лаело, ама… всякакви „сериозни” причини се изтъкват, за да не види народът и най-вече данъчните стотиците сараи на хор ...

latinka

Prosa » Otros

946 1

Болката 🇧🇬

И точно тогава всичко се срина... невярваща седях и гледах, а сълзите не спираха да се изсипват една след друга. Той, човекът, когото обичах толкова много, този, когото смятах за най-близък, точно той ме отблъсна. Не мога да опиша каква болка изпитах при думите му. Загубих го. И всичко се повтаря от ...

independentT

Prosa » Otros

943 1

из "Лагерните хроники" 🇧🇬

- Хър... фиау... хър... фиау... - тихичко похъркваше Но Щен Вълк.
- Хър мър... фиу фиу... хър мър... фиу фиу... - също толкова сладко му пригласяше Ко Та Рак.
Изведнъж ярка светлина нахлу през прозореца на спалното.
- Ммм - недоволно покри очите си с лапа вълкът. - Каква е тази светлина?!
- Това е с ...

Bersek

Prosa » Relatos

945

Първото кокиче 🇧🇬

Денят започна мрачно и тежина възседна гърдите ù, карайки сърцето ù да се чувства като в капан. Слънцето се бе скрило зад мрачната стена на гъстите пухени облаци, които дори не бяха оформили красиви формички, на които да се радва. Всичко беше мрачно и сиво, а уж пролетта бе настъпила в близките дни. ...

radity55

Prosa » Relatos

2.9K 1

Отражение - роман - глава първа и втора 🇧🇬

“Ние сме родени, за да живеем
съществено: нашето общество е
свод от камъни, който бе се срутил,
ако единият не поддържаше другия.“
Сенека ...

PLASHKOFF

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K 1

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Да затвориш очи 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Без адвокат 🇧🇬

Краят 🇧🇬

Последни думи 🇧🇬

Сам 🇧🇬

Черноликата змиетворница... 🇧🇬

Изглежда толкова красива, или 100 % сиво 🇧🇬

* * * 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Дали? 🇧🇬

Кучка или курва? 🇧🇬

Пари назаем 🇧🇬

Старият селски двор 2 🇧🇬

Отражения - роман - глава трета 🇧🇬

На тъмно играя живот 🇧🇬

Утро край морето 🇧🇬

Двата телефона, склерозата и аз 🇧🇬

Разказите 🇧🇬

Теб 🇧🇬

Приятели 🇧🇬

Господин Широки Пръсти И Зестрата 🇧🇬

5-ти септември 🇧🇬

Точност 🇧🇬

Сянката на миналото 🇧🇬

Празен Свят 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Реформата 🇧🇬

Няма 🇧🇬

Сухият клон 🇧🇬

Единствената... 🇧🇬

Пещерата (Донко Найденов и Весислава Савова) 🇧🇬

Аз мога да се посмея зад гърба на времето 🇧🇬

Вукова поляна 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Полетяха във въздуха и... о, какви изненади 🇧🇬

Болката 🇧🇬

из "Лагерните хроники" 🇧🇬

Първото кокиче 🇧🇬

Отражение - роман - глава първа и втора 🇧🇬

Cola