Prosa - historias eróticas y de humór de autor,fantasy y novela

Егоистично 🇧🇬

А как само исках да преглътна до болка насълзените ти мисли и да успокоя трепетите ти тревожни.
Да ти покажа цвета на есента в локвите, оглеждащи се в очите ми.
Да побера света в джоба си, да му сложа панделка и да ти го подаря.
Да щракна с пръст и времето да спре.
Макар и за миг, но исках да чуеш к ...

MaRtiTyyy

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2010-02-07T11:52:05+02:00 1.3K 1

Егоубийство 🇧🇬

Ти познаваш света, убеден си в това.
Видял всичко, вече можеш да критикуваш -- говориш за петролната война в Ирак, пострадалите в Хаити. Политиката е твоя стара познайница, с нея си пиеш кафето сутрин и си пушиш цигарата вечер. Ако си пък по-скромен, се задоволяваш само с презрителен сарказъм за дух ...

Banath

Prosa » Otros

2010-02-06T23:39:25+02:00 1.2K

Младежко 🇧🇬

Мога да управлявам мислите си, да докосна белия цвят на вечната тъга – да боядисам с него стените на студената си стая, прозорците, които гледат към нищото. Желая да кажа толкова много неща, но главата ми е замаяна от шарената дантела на карнавала. Мечтая, изгубена в лазурния лабиринт на осъждащия т ...

Tifaret

Prosa » Relatos

2010-02-06T21:08:00+02:00 1.1K 1

Просто изповед на едно сърце 🇧🇬

„В моето сърце някой пак е влизал, някой всичко е разбил, ти ли си това?!” Сърцето ти... Само твоето сърце ми е необходимо. Да го чувам как бие и да ти напомня, че все още си жив и има човек, който мисли за теб. Не си му безразличен. Въпреки че ти нарани неговото и то сега бие твърде глухо под пласт ...

pepsi1975

Prosa

2010-02-06T20:12:23+02:00 980 1

Неразбиране 🇧🇬

Стоя сама в мрака. Изпаднала в безметежност. Иска ми се да потъна в небитието, в забравата. Иска ми се този миг на блаженство да продължи завинаги, но не може в този свят не може. Споменът се загубва, когато колата ме опръсква и отново се връщам в калта. Чувствам се зле, замаяна, полумъртва. Призляв ...

Fade-Bloom

Prosa » Otros

2010-02-06T19:29:57+02:00 875 1

Да се омъжиш за милионер. Надето. Първа част. 🇧🇬

НАДЕТО ОТ ЧИКАГО
Пристигна в Чикаго през есента на 1990, на екскурзия до Щатите и направи както повечето българи, остана в Америка. Посрещна я един нашенец на летището, позна го по бледата физиономия, отведе я до жълтеникава грозна постройка, обитавана от различни представители на различни народност ...

irendavidoff

Prosa » Relatos

2010-02-06T19:05:10+02:00 3K 4

Царят, сиромахът и бялата сова - II 🇧🇬

- Ваше Величество, дошъл съм да сватосам дъщеря ми с принца. - казал сиромахът.
- Но, как така си дошъл? Аз съм цар, а ти какъв си? Бос си, живееш в просешка колиба. Синът ми е живял в охолство и е задължително и момичето, за което ще се ожени, да живее в богат дом. Утре сутринта, като се събудя, ис ...

azura_luna

Prosa

2010-02-06T10:38:29+02:00 1.6K 36

Историята на розата 🇧🇬

Историята на розата
Ани свърши работния ден малко тъжна.
Имаше напрегната работа, бяха дошли три визити, тя ги посрещна, настани ги, приготви им кафе с бисквити (през това време използва момента, за да практикува малко английски: Какво е времето в Тулуз? Валеше ли в Калифорния? Блестеше ли слънцето ...

girasol

Prosa » Relatos

2010-02-05T20:17:02+02:00 838 4

Ренета - Част втора - продължение 🇧🇬

Ножът се заби в кръглата и гладка стена на динята, която изпращя и се разтвори на две равни части. Сокът потече върху скованата дървена маса, постлана с вестник, на който имаше пресен, току-що разчупен типов хляб и бяло саламурено сирене. Последната вечер бяха останали край фургона, десетината дни и ...

lubara

Prosa » Novelas y novelas cortas

2010-02-05T20:06:04+02:00 956 2

Защото другите ме карат да халюцинирам 🇧🇬

Уморени от себе си души... Навсякъде. Личи им по лицата. Увехнали. Търсят нещо, но никога не го намират. Защото не познават себе си. Изгубени са по рождение. Отегчени са до смърт. Лутат се като свободни електрони в пространството на слепите луни. Загубили са пътя към дома си, защото там не са живели ...

pepsi1975

Prosa » Otros

2010-02-05T16:08:05+02:00 812

Цигарата на перваза на прозореца 🇧🇬

Все стоях до късно навън. Не само че нямаше при кого да се прибера, но и вкъщи-то все беше свързано с разни лошави припомняния и преживявания. Ето защо ми беше противна мисълта, че трябва да се прибирам и съответно отлагах извършването на това действие, колкото се можеше по-дълго.
Не бях писала цели ...

eX_girl

Prosa » Relatos

2010-02-05T14:15:58+02:00 1.5K 3

Царят, сиромахът и бялата сова - I 🇧🇬

Живели някога мъж и жена – сиромаси в планинско село, собственост на могъщ цар. Деца си нямали, но безквасния хляб си споделяли. Дошъл именният ден на мъжа, а жената решила да омеси питка с яйчице и брашно. Да им е по-сладка горчивината на бездетството...
Разпалила огнището и се запътила към задния ...

azura_luna

Prosa » Cuentos y obras para niños

2010-02-05T13:51:27+02:00 2.2K 21

Цветно стъкло 🇧🇬

ЦВЕТНО СТЪКЛО
В тишината на храма.
Подвити колене.
В очакване на службата.
Когато идеалисти със схванати ...

Beautiful-DeAtH

Prosa » Otros

2010-02-05T13:36:38+02:00 1.2K 1

Братята и кучето 🇧🇬

Една до друга били къщите на двама братя. Едната голяма и хубава, а другата - малка и схлупена. Единият брат бил богат, а другият - беден.
Един ден по пътя минал старец. Вървял бавно, бавно. Бил изморен и гладен. До него едва-едва се мъкнело куче. Богатия брат седял пред къщата си. Спрял се старецът ...

HariMarSui

Prosa » Cuentos y obras para niños

2010-02-05T11:47:47+02:00 992 1

Откровение в нета 🇧🇬

„Пенке, аз съм с боцнато самочувствие, откакто съм в София.
Баси – от три години съм без живот! Марките с ликовете на известни наши фолк певици ги облизвам по няколко пъти и от двете страни.
Пенке, не съм хубав, но собствената ми хубост не ме вълнува. Живея в хармония с даденостите си. Както и с про ...

micon

Prosa » De humor

2010-02-05T11:34:59+02:00 1.3K 3

Дамата от запад 🇧🇬

От време оно животът в селото си вървеше монотонно и скучно. Хората бяха свикнали от време на време някой ерген да открадне някоя мома, на някой празник да се извие хоро на мегдана, да дойдат турци да беснеят или да се появи някой странник в опърпани дрехи, който да се представя за апостол, подготвя ...

nofi

Prosa » Relatos

2010-02-05T11:25:35+02:00 1.1K 1

Задънена улица 🇧🇬

Пак на нашето място... Там, където сме само със себе си, където можем да се отдадем един на друг... В задънената улица, на пътя без изход! Там, откъдето не можем да се измъкнем, защото не знаем как или по-скоро не искаме... защото не знаем накъде да тръгнем! От страх, може би, страх от неизвестното. ...

Nedostypna

Prosa » Otros

2010-02-05T10:47:14+02:00 958 2

Да си купиш нов живот 🇧🇬

Честно казано, си мислех, че ще е лесно, ще е лесно като детска игра, но не осъзнавах, че само децата могат да играят. Мислех си, голяма работа, какво толкова, намирам се само на 4 часа със самолет, мислех си, че всичко ще е както преди, но не беше така. Просто си мислех, че ще мога да се справя и с ...

people-always-leave

Prosa » Otros

2010-02-05T10:33:05+02:00 1.4K 4

... и вече не те обичам.. 🇧🇬

Днес отново реших да ти пиша, отдавна не съм го правила. И не за да ти се обяснявам в любов, не за да се самосъжалявам, не за да те моля, а просто да ти разкажа какво се случва с мен. Как животът ми се променя. Как порасвам без тебе. Не знам дали помниш времето, прекарано с мен, и не знам дали си сп ...

ron4o

Prosa » Cartas

2010-02-05T10:15:50+02:00 2.3K 1

Изходът или възхвала на Златния храм - IV. 1. (роман) 🇧🇬

Учителят
Нещата, които ви разказах дотук, едва ли си заслужава да бъдат казвани, поради това, че бяха от банални по-банални, ако не беше необходимостта да ви покажа именно в каква ситуация ме завари срещата с Учителя, който рано или късно всеки един от нас среща под най-различна форма, друг е въпрос ...

valesion

Prosa » Novelas y novelas cortas

2010-02-05T09:18:16+02:00 1.2K 3

Изповед 🇧🇬

О, мили мой,
обичам те безумно!
Но нямам сили
да го изрека пред теб.
Самотна съм, ...

lol-lol

Prosa » Cartas

2010-02-05T09:14:21+02:00 925

Правилно или грешно? 🇧🇬

Правилно или грешно? Та не си ли избрахме ние този живот? Събуждам се и тази сутрин без капка оптимизъм в съзнанието си! Отново обмислям всички варианти за бъдещето ми, и какво от това? Да не би нещо да съм спечелил с това? Mай не? Но въпреки всичко ставам от удобното топло легло и се обличам да изл ...

Mytag

Prosa

2010-02-04T19:37:52+02:00 2K 1

Царският син и сърната 🇧🇬

Царският син беше на лов. Цял ден преследва една сърна и сега тя стоеше пред него. Красива, млада сърна и с големите си очи го гледаше. Как да я убие? Докато той ù се възхищаваше, тя изчезна. На мястото ù беше застанала девойка. Царският син не сваляше очи от нея, но и тя като подета от вятър, побяг ...

HariMarSui

Prosa » Cuentos y obras para niños

2010-02-04T13:27:13+02:00 1K 1

Крадецът без сянка (Джони Тийф четирилогия), книга първа, ІІІ 🇧🇬

Джони се сви на задната седалка. Прозорецът зад него бе напукан от удара. Сърцето на Джони отново заби лудо. Колата зави рязко, за да избегне някакъв идващ насреща ù камион и момчето инстинктивно се приведе, сякаш за да се предпази.
- Все още са след нас – обади се Сребърния без да влага каквито и д ...

michael

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2010-02-04T13:13:00+02:00 1.2K

Продължение от книгата 🇧🇬

Стефана сви устни, премигна с очи и понечи да стане.
- Уф, леки ти ръце, Панчо! Виж, кат че нищо не е било! - рече тя.
- Стани, стани, опитай! - подкани я дюлгеринът.
- Ше стана де, не мъ насилвай! Виж!
Тя се изправи, подскочи няколко пъти и се завъртя в кръг. ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

2010-02-04T12:39:20+02:00 894

Драматичен етюд 1 🇧🇬

Персонажи:
Ан - момиче на 18 години бавачка
Бен – Мъж на 42 г.
Място на действието:
Асансьор ...

estaticfear

Prosa » Otros

2010-02-04T12:37:19+02:00 1.2K

Да се омъжиш за милионер. Въведение. 🇧🇬

ДА СЕ ОМЪЖИШ ЗА МИЛИОНЕР
Въведение
Върнах се в България след 20 години. В родния град се срещнах се с мои приятелки, не са се променили много, познахме се. Работят на същите места, където ги оставих преди тридесет години, когато напуснах града си, а те не са мръднали оттам. Децата им са пораснали, а ...

irendavidoff

Prosa » Relatos

2010-02-04T12:31:51+02:00 3.2K 1

Букет и сладко от горски ягоди - разказ 🇧🇬

Виждах ги всяка сутрин в хотела, закусваха мълчаливо. Баща и дъщеря. Мъж на средна възраст, прошарени коси, среден на ръст, наблюдаваше я с нежност. Момичето беше около тринадесетгодишно, красиво, със спортна походка. Винаги си поръчваха от менюто палачинки с горски ягоди. Скиорският сезон беше в ра ...

lubara

Prosa » Relatos

2010-02-04T12:29:22+02:00 1K 4

Сливен-София 🇧🇬

Сливен-София
Слънцето проблясва в очите ми, отразено от релсите на съседния коловоз. Слабата топлина на утрото ми носи сладостен унес. Бавно ме изпълват приятни спомени от кратките дни, прекарани в блажено безделие в прекрасния Сливен. Град на слънце, чист планински въздух и безкрайни капанчета с ра ...

ТОВЕЛ

Prosa

2010-02-04T10:56:01+02:00 1.1K 1

Гелмета 🇧🇬

ГЕЛМЕТА*
Случи се през май 1988г., в квартал Виница. Той е населен с гагаузи и от местните всеки познава всекиго. Тъй като кварталът е с много добре развита инфраструктура и е близо до комплекс „Дружба” (днес „Св.св. Константин и Елена”), там се заселват много хора. А старите гагаузи са много бамбаш ...

izli4ko

Prosa » De humor

2010-02-03T15:54:42+02:00 1.5K 3

Офис-дневници 🇧🇬

17.12.2009 13:42 - В очакване на пролетта
Днес е един от онези студени дни, в които е най-разумно да припаднеш в зимен сън в очакване на пролетта:) На таблото на служебния вход на ДЕНЯ се мъдрят само няколко картончета, и то все на колеги, които не харесвам:) На първо място – всеизвестния Сополоцо, ...

kcekce

Prosa » Otros

2010-02-03T09:42:47+02:00 1.1K

До утре... 🇧🇬

- Здравей! Много е хубаво, че те срещам пак. Добре е, че излизаме на разходка. Полезно е за нас.
- С нова дрешка си. Изглеждаш чудесно.
- Наистина ли? Малко ме притеснява облеклото. И аз се радвам на срещите с теб.
- Кажи, как живееш. Грижат ли се добре за тебе?
- Благодаря за вниманието. Всичко при ...

HariMarSui

Prosa » De humor

2010-02-03T09:35:29+02:00 871 1

Бих искал 🇧🇬

Из "Бих искал"
Стадионът е пуст както всичко наоколо. Мъжът се упражнява. Отначало бавно, после все по-бързо...
- Мае гери, маваши гери… ибуки**. Мае гери, маваши гери, ибуки. Туп, туп, туп. Кръвта пулсира в него. Слива го с природата. Туп, туп, туп. Слива го с Космоса, за да му покаже, че всичко е ...

RudiRaikov

Prosa » Novelas y novelas cortas

2010-02-02T21:18:18+02:00 1.3K 1

Достатъчно силна 🇧🇬

Настъпи денят, в който мога да те погледна право в очите и да ти кажа – Мога без теб.
Вече съм достатъчно силна, за да ти кажа, всичко онова, което тая в сърцето си толкова дълго време.
Вече съм достатъчно силна, за да ти кажа колко ме нарани с всичките си изневери и безброй лъжи.
Вече съм достатъчн ...

Pepsi_pz

Prosa

2010-02-02T21:02:53+02:00 1.8K 1 3

Пътуване. А търпение за четене? 🇧🇬

Слънцето потапяше своите лъчи в далечния пуст хоризонт. Скоро щеше да залезе и за пореден път да измине разстоянието, което вероятно така добре познаваше. А Джоун тичаше и не спираше. За нея нямаше ден и нощ, защото съзнанието ù не се съобразяваше с тези стандарти. Тя просто се чудеше на огнения кръ ...

kalides

Prosa » Relatos

2010-02-02T20:41:34+02:00 1.6K 3

Трудно ли е или просто ние го правим такова?! 🇧🇬

"Научи се очите да се смеят, когато се пълнят със сълзи" - На това се опитвам да се науча, някак трудно, но постижимо все пак.
Всичко е толкова "спряло", сякаш времето тече, но аз не го усещам, сякаш хората минават покрай мен, но не ги забелязвам и всички ми казват "Времето лекува, опитай се да не м ...

vrfv

Prosa » Otros

2010-02-02T20:36:18+02:00 858

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

- Колкото по-големи - облиза се Ко Та Рак, гледайки тортите на витрината. - Толкова по-добре се виждат.
- Наистина ли? - повдигна лявата си вежда Но Щен Вълк.
- Ох! - въздъхна котакът. - Не ме приемай буквално, стане ли дума за храна, винаги преувеличавам.
- Ахам - сви рамене вълкът.
- И ти ли си ми ...

Bersek

Prosa » Relatos

2010-02-02T16:19:22+02:00 717 1

"Не искам да те губя, ще се загубя" 🇧🇬

Беше се вкопчила в ръката му до такава степен, че изобщо не усещаше, че му причинява вече болка. Страхуваше се, че ако дори за миг я изпусне и ще се загуби в нощта, толкова гъста беше мъглата. Вървяха само напред или поне така си мислеха. Нямаше и кой да им каже, че всеки път, когато правеха две кра ...

pepsi1975

Prosa

2010-02-02T16:11:57+02:00 1.3K 1

Маскарад 🇧🇬

Глава I
Началото
Маркиза Вероника Леонарди беше може би най-противоречивата личност, която можеше да се срещне в Париж през 1870 година. Тя бе изключително красива. Гарваново черните ù къдрици обрамчваха млечнобялото ù лице и като че ли подчертаваха сините ù като лед очи и алените ù устни. Тялото ù ...

nightmusic

Prosa » Novelas y novelas cortas

2010-02-02T15:46:31+02:00 1.2K 1

Пълнолунието 🇧🇬

Всичко се случи в една нощ, нощ, която ще помня завинаги. Беше пълнолуние. Бях решила да се разходя навън. Не знам защо, може би заради всичко, което се беше случило през деня, имах нужда малко да поразмисля. Докато се разхождах, не гледах накъде вървя, ходех безцелно накъдето ме отведат краката. Из ...

inanm

Prosa » Relatos

2010-02-02T10:53:28+02:00 1.2K 1