Cuentos y prosa de autores contemporáneos
Има едно наакано яйце, да го слагам ли? - част 1 🇧🇬
… или 10 задължителни стъпки, преди да пристъпите към боядисване на яйцата.
Подготовка за празниците – това време на годината, което децата обожават, а възрастните се надяват да мине по-бързо. Дали ще става дума за боядисване на яйца или украсяване на ...
Учителят 🇧🇬
Ударите от тесла и дрънченето на кофи събудиха стария учител. Едва беше разсъмнало - дрезгавината още цареше в стаята. "Ей, този човек не миряса. От тъмно започва" - промърмори и тихо се измъкна от завивката да не събуди жена си. Притвори прозореца, че утринният хлад нахлуваше, а Димитрина ...
Изкупи моя грях 🇧🇬
Студено е! Земята изстива. Изстиват хората. Изстивам аз. Дайте топлина! Кой избра пламъка и го отне, безстрастно ни лиши от огън?!
Хлад вее от земята, нещо ледено-кристално нахлува на мъгливи тласъци през арката на твоята стара, неизменно-съща портика от развалината, строена да бъде ...
Съжалявам, господин Малко Момченце 🇧🇬
В този миг изпитващият почука по бюрото с писалката. Беше над шейсетте, със ...
Полет 🇧🇬
Задушавам се. Стоя безмълвно в тъмната стая. Втренчила поглед в стената, скрита от живота, прикривам болката от теб. Преструвам се, че съм силна. Прикривам любовта, горяща, бореща се, умираща. Няма и блясък в очите ми. Сълзи не се проливат вече. Силна, но безкрайно наранена, аз продължих без т ...
Словесни пейзажи или... Сатирични приказки за Политическата гора 🇧🇬
Навсякъде царял Безграничният хаос. Върху грешната земя нашироко се разстилала Политическата гора. По това време дори Господ Бог бил в полагаем платен отпуск, поради което Сътворението на света се отлагало за по-късна дата. Дяволът от "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски оживял и ...
Шаран 🇧🇬
Този път си беше свършил работата навреме - не се налагаше да бърза. Караше спокойно. Подсвиркваше си с уста в такт с музиката и пръстите му равномерно почукваха по изпотения от топлината на ръцете волан. Беше свикнал със самотата в кабината на камиона по време на дългите курсове. Не обичаше д ...
18+ Несбъднато 🇧🇬
18+ Обезкръвеният човек 🇧🇬
Обичам да наблюдавам малките хора. Те са далеч по-интересни и достойни за внимание... някак никoй не им го дава, а е редно. Малко са нещата, които могат да се коментират за един "голям" човек. При големите хора могат само да се тър ...
Искрите 🇧🇬
Стефан вървеше по улиците на старинния чуждестранен град, а погледът му разсеяно блуждаеше. Беше тук за няколко седмици, изпратен да осъществи един проект по неговата специалност.
Последните дни преди заминаването му направо го бяха изтощили. Беше стигнал предела на силите си и имаше нужда д ...
Силует 🇧🇬
Последна крепост 🇧🇬
> …посветено на Антония Полименова – изключителен човек, невероятен преподавател и животопроменящ фактор…
Приказката се бе превърнала в мрачна действителност, а думите приемаха тайнствен облик. Това, за което само бях слушал, бе пред мен, а опасността – близо. Всеки удар на сърцето ...
Ключът на любовта (5 глава) 🇧🇬
Глава 5
- Хайде, г-це Питърсън, закъсняваме за снимките – Ричард припряно погледна часовника си, влизайки в кабинета.
Бе свикнал винаги, каквото и да прави, да бъде точен и да не кара хората да го чакат. Смяташе, че е неуважително към другите, а и проява на лоша черта в характера. ...
Дневникът на едно излекуване – част 10 🇧🇬
35
Седях насреща му и си мислех, че нищо не е случайно.
Готвел се да мине направо у нас още вчера, но от работата му го извикали спешно. Пратих мислено целувки на шефа му и се усмихнах широко. Как ли щях да се почувствам, ако ме беше заварил насред разхвърлянот ...
Един обикновен час от живота на Никита Сергеев - 2 🇧🇬
Думите ли? 🇧🇬
политика - ПулиТика
директор - ДирекТор
атака - А, Така?
кулоарии - кулоАрии... ...
Естетика на колела 🇧🇬
Иван скочи от кабината на камиона и запъшка по стълбите към къщата. В оставения на портата вестник намери писмо. Беше от Павлинка, малката му дъщеря - ученичката, След кратко въведение, тя съобщаваше: "Татко, аз се омъжих..." По-нататък шофьорът не можа да продължи. Ръцете му затр ...
Продължение от книгата 🇧🇬
Дневникът на едно излекуване- част 9 🇧🇬
32
Никой не се обаждаше...
Включих си и мобилния, но...светът бе забравил за мен.
Какво друго ми оставаше, освен да продължа да се мотая из гарсониерата. Не ми се искаше да звънна аз на някоя от приятелките си. В това състояние можех единствено да натоваря и тях. ...
Моята малка русалка - 14 част 🇧🇬
Ключът на любовта (4 глава) 🇧🇬
Глава 4
Ресторант “Дилишъс” бе едно от най-изисканите места в града. Посещаваха го богаташи, бизнесмени, хора на изкуството - с една дума, се радваше на ВИП клиентела целогодишно. Обстановката му беше приятна; още с влизането те лъхваше атмосфера на лукс, комфорт и уют. Не случайно ...
Шега 🇧🇬
Двама от работниците, разтоварващи цимент, спряха да отдъхнат, а третият продължи да работи сам. Дрехите лепнеха мокри на гърба му. Той седна в каросерията на камиона, едва когато тръгнаха за следващия курс. Наметна дочената куртка върху потното си тяло и се отпусна на брезента. Почувства как с ...
Лунна нощ 🇧🇬
В това море от безброй звезди, лутаме се аз и ти и морето беше синьо, синьо като твоите очи...
Знай, погледнеш ли ме ти, като огън сърцето ми гори и жадно за любов мълви: "Красиво е, нали?"
Нека любовта над нас да бди, нека останем до зори, н ...
Зърнена диета 🇧🇬
Всичко започна с магарешкия инат на любимите ми летни панталонки. Бях извадила от гардероба летните дрешки от миналата година и ги мерех една след друга. Всички те се оказаха силно отеснели,(как няма да се свият при тази теснотия в гардероба!), но все пак послушно се оставиха да бъдат ...
*** 🇧🇬
Когато искаме с две думи да изразим какво изпитваме и как се чувстваме, но не схващаме идеята, как всички тези чу ...
Чудесно 🇧🇬
Когато обичам, аз мълча, когато мразя, аз говоря, когато тъгувам, аз руша, когато жадувам, аз летя, когато плача, аз знам, че утре ще се събудя, задъхана, защото отново ще съм те сънувала и ще очаквам да те видя до мен. Но сънищата лъжат, събуждаш се и осъзнаваш, че си останал излъган от пор ...
Ключът на любовта (3 глава) 🇧🇬
Глава 3
Точно в 6:00 ч. часовникът събуди Вивиън, подканяйки я да побърза за първия си работен ден при Ричард О’Брайън. Тя се протегна в мекото легло и стана. Очертаваше се интересен ден и Вивиън се вълнуваше. Трябваше да даде всичко от себе си, за да се представи добре и да не раз ...
Изходът или възхвала на Златния храм - XXI. (роман) 🇧🇬
Дневникът на едно излекуване– част 8 🇧🇬
28
Това, което не ме убива, ме прави по- силна?!
Хич не бях съгласна в момента!
Мотаех се из къщи вече втори ден. Не бях се и къпала, след като оная нощ висях в банята, докато не гъбясах и пак не можах да сваля миризмата на пот от себе си. Така че обявих къпането ...
Дъждът 🇧🇬
Доволен беше дъждът. Щеше да измие всичко и всички. Но... какво е това? Хората разпериха чадъри? Ядоса се и се усили. Много се усили. Капките станаха големи и студени. Земята напоена се наводни. Каква грозна гледка...
- Не, не - си каза дъж ...
Късмет 🇧🇬
Слънцето клонеше към залез. Удължените сенки на прашните дървета полягаха в избуялата край пътя лайка. Цялата улица тънеше в тънкия мирис на билката. Две дългобради кози, изправени на задните си крака, подпираха дувара на Върбановия двор и с настървение прищипваха върховете на цъфналото бъзе. ...
Така се прави 🇧🇬
Ако следваме филмите, момчето трябваше да си къс ...
Загори тенджера...с боб 🇧🇬
Моята малка русалка - 13 част 🇧🇬
Всичко бе готово! Сандра се огледа за последно дали не е пропуснала нещо, но всичко бе перфектно подредено.
- Скъпа, какво правиш още тук? Отивай да се обличаш! Гостите вече пристигат! - Сам бе притеснен - Виж, аз вече съм готов! - беше облечен в черен блейзъ ...
Времената сигурно са полудели - 42 глава 🇧🇬
Изпаднах от съня си с рязко вдишване и с неясно, но твърде силно тревожно чувство. После въздъхнах тежко. “Ден последен”. Това обясняваше всичко. И звучеше като присъда. Бях се събудила в девет, като по часовник. Явно регулярно повтарящите се аларми от предните дни бяха реанимирали някакво подоб ...
Скрита болка 🇧🇬
Сега аз съм тази, която пролива сълзи, преглъщайки болката с усмивка,
борейки се с поредния ден и поредните чути думи...
Преглъщам тихо мъката си, но е толкова трудно пред света да бъда щастлива, а вътрешно да горя... Трудно е да пренебрегвам погледа ти, изп ...