Cuentos y prosa de autores contemporáneos
За теб 🇧🇬
И пак мълчиш… и телефона си държиш…
Стоя… и на Бога се моля - едничко спокойствие да ме сполети…
Без път, без воля… без жал на кръстопът сърцето ме постави…
Нямам пристан, нямам цел - само ти си в мислите ми… и само теб желае сърцето ми... Прости ми!
Един ден в страната на чудесата 🇧🇬
Това се случи през лятото. Беше рано сутрин. Във въздуха се носеше мирис на море, пясък и чайки. Морето бе равно, а водата проблясваше. Вълните нежно галеха пъсъка. Всяка стъпка, всеки белег, оставен на брега, се заличаваше. Момиченце се разхождаше по плажа и събираше ...
С вкус на къпини 🇧🇬
На тролейбусната спирка двама влюбени се целуваха под възмутените погледи на няколко бабички, които веднага замърмориха за морала на младото поколение. Притиснали се в нежна прегръдка, те се поглеждаха за миг и после отново се целуваха… В главата ми се запромъква упрек, но се препън ...
„Ако искаш да разбереш какъв е един човек, погледни приятелите му..” 🇧🇬
Далай Лама
Наближаваше полунощ. Улиците на градчето отдавна бяха опустели. Една по една и къщите потъваха в мрак. Всички се бяха отдали на заслужена почивка – последните дни преди окончателното прибиране на реколтите бяха най-т ...
Липсващата трохичка 🇧🇬
Криптонската симфония - 2-ра част 🇧🇬
Грегерии 2 🇧🇬
Капка след капка - вир. Стих след стих - поезия. А човек след човек - тълпа!
Не винаги е задължително да плачеш, за да бъдеш разбран...
Човек търпи до едно време - след това... свиква!
Слънцето най-силно грее там... където хора ...
Импресия в бяло, зелено и червено 🇧🇬
Той е нашата съдба, той е нашата ...
Долорес: Дочакахме лапада 🇧🇬
Долорес стана от одъра и се прозя: неблагодарен е народът, неблагодарен… Ние с Арсенчо се скъсваме да работим за негово благо, а те пак недоволни. И току надничат в паницата ни! А аз съм една обикновена жена! Ама съвсем, съвсем обикновена. Ей го, нали съм бивша екоминистър ...
Всеки сезон е хубав 🇧🇬
Сега след като бяха набрали цветя, седяха на пънчетата. Слънцето ги топлеше и беше толкова приятно. Въздухът чист ...
Краят на проклятието(1) 🇧🇬
Тази сутрин Елица се събуди много рано. Повъртя се в леглото, видя, че няма да заспи отново и стана. „Ще звънна на приятелката си по мобила - тя става рано. Нямам търпение да прибера нещата от България”. Колко ли снимки са ми пратили? Плашел се е от апарата и как не, като от епруветката ...
Изходът или възхвала на Златния храм - XII. (роман) 🇧🇬
Докосване 🇧🇬
Кънчо набучи гърнетата по колите на гнилия плет. Беше ги правил отдавна, когато ръцете му пипаха бързо и точно. Скара се с жена си заради тях и ги изнесе - пълнел къщата с остарели неща.
- Че какво им е остаряло? - питаше се той. - Вещите бавнo стареят, по-бавно от хората. Да взема едно, т ...
Матине в изтрезвителното – 2 🇧🇬
Пиперковска млъкна за миг, опасявайки се, че с откровението си ще я вземат хептен за лесна и „обърна лопатата”:
- Не съм такава, пък. Не съм пиянска курва! Не съм, не, не и не... Просто, като си пийна и става тя една! Ми, к`во да правя – като животът ме иска? Пък и аз него... Така, де ...
Пази се от приятелки 🇧🇬
Да, точно така! Трудно е за вярване, но точно та ...
Жега в Мадрид (1 Мара) 🇧🇬
МАРА
— Къде е рожденичката ?
— Спи трети сън. Малко нанагорно и дойде днес! Следобед детско тържество, сега родителско.
— Извинявай, че закъснях малко! Нали си ме знаеш, като се заровя в някой сайт… Е, Дидке, честита ти тригодишна вече дъщеря! ...
Невъзможна любов 🇧🇬
Жега в Мадрид (1 Ивана) 🇧🇬
ИВАНА
Ивана откъсна поглед от екрана на телевизора в малката трапезария, излезе на остъклената тераса, където беше готварската печка и отвори вратичката на фурната. Лъхна я парещото ухание на домашни картофи, прясно месо и свежа чубрица.Мусаката беше почти готова. Оставаше само да я залее с яйчен ...
На казана 🇧🇬
Хубава ракия правим тук, в балкана. Силна. Опънеш ли една глътка, като нож минава през гърдите ти и ти става топло, топло, а душата ти омеква. Казанът ни се намира извън селото, а от него започват едни ливади - стръмни и гъсти, и зелени, много зелени. Над тях – гори. Ех, какви гори имаме н ...
Хайка за граждани 🇧🇬
След сухото тестено изделие дюшеш щеше да ми дойде едно безалкохолно, ей!
И сякаш самия Господ Бог простря над мен ръка...
Както си вървях надолу към "Графа", пред мен изневиделица изникна ...
Червената смърт на бялата сила 🇧🇬
Това се случи на 19-и февруари. Честваха се 137 години от смъртта на Апостола - Васил Левски. Тържеството на площада беше страхотно. Купища хора: стари, млади, щастливи, луди... Изправени най-отпред стояха на ...
Срамната история (приказка четвърта) 🇧🇬
(приказка четвърта)
И тази вечер започна като всяка друга напоследък. Първо се спусна тихичко синкав сумрак над гората, който умири горските птички, даде начален тласък на пчеличките да се прибират по кошерите, че утре пак работа ги чака, шмугна се в дупки и хралупки да изрита навън ...
Сеяч 🇧🇬
Белосаната къщичка на дядо Иван Беляковски плуваше като кораб бял и пореше морето на синьото бездънно небе в пролетния следобед. Скупчени до нея, обхванати от някаква необуздана лудост, кълбяха разцъфналите си корони млади овошки с варосани дънери. Свежа трева, неукрепнала още, като зеленото в ...
Продължение от книгата 🇧🇬
Сълзи от радост и смях от Мадрид (2) 🇧🇬
Пиша аз:
“Ивалинче, днес ...
На същата люлка 🇧🇬
ЖЕГА В МАДРИД (I.1 Делян) 🇧🇬
ДЕЛЯН
— Извинете! – каза Делян.
Момичето си струваше едно извинение, макар, че то се беше блъснало в него, улисано в разговор по мобилния телефон.
— Вие извинявайте! – дръпна се, леко смутено тя и му се усмихна широко. ...
Остави ме ти... аз не мога да си тръгна 🇧🇬
Братко мой 🇧🇬
Братко мой!
Защо ми го причиняваш?
Защо искаш да прекратиш тази връзка с нас?
Нима чувствата в теб вече са изстинали? ...
Край езерото 🇧🇬
Езерото е тук, тук е слънцето, тук е и нежният полъх на вятъра. Но нея я няма, няма я и мечтата.
Всичко започна в светъл ден като този, слънцето успяваше да спусне своите лъчи измежду облаците, които ...
Шизофренично 🇧🇬
Никой в болката си не остава сам. Тъжно е!
Ароматът на ноемврийския дъжд този път е сладникав. Изгубена е натрапчивата миризма на мокрите листа. Дори в болката вече няма наслада.
Време е да поемем по друг път. Да си пожелаем друга смърт, по-истинска и вълнуваща. Да преоткрием себе си в ...
Има ли, няма ли утро в мъглата? 🇧🇬
Ще скоча, уж бодър. Кафе. Цигара. Тоалетното казанче ще избълва арогантна ругатня след мен, ще тресна вратата и само стъпалата ще се разсънят за миг, колкото да ...
Аленото петно 🇧🇬
Едри пухкави снежинки, бели зимни пеперуди, танцуваха в сивотата на зимното небе. Веселият им танц затрупваше изправения сред алеята мъж. Под вековните стари дървета той изглеждаше дребен и нищожен. Но човекът беше горд, защото можеше с погледа и мисълта си да обозре красотата около н ...
Ultima Necat 🇧🇬
Петър Делчев
Намирам се в процес на мобилизация. Тази война е наложителна, поради нарастваща необходимост от оцеляване, доколкото една война е в състояние да предостави подобна възможност. Враговете са ясни и мотивите – също така яс ...
Изходът или възхвала на Златния храм - XI (роман) 🇧🇬
Лека нощ 🇧🇬
Мислите ми изпълниха с леко жужене стаята, усмихнаха се и затанцуваха щастливи виенски валс. Преди да тръгнат към теб от вихъра им изскочи една малка фея с лилава ефирна рокличка - феята Лека нощ. Втъкна една моя усмивка в къдриците си. Направи няколко пируета със звънлив смях, погледна м ...
Тръгваш си и ти 🇧🇬
както другите преди теб!
Нямаш сърце за мен в тези гърди...
То е вече по-студено и от лед!
Тръгваш си и ти, ...