Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Писмо с прозата ми за здравей-довиждане 🇧🇬

изискана е меланхолията ти, скъпи Джон,
и аз като една не-застаряваша старица търся ул-уликите, улейчетата
и уличките си, за да мога да се излея като водата навън... от някоя тръба,
докато вали... иначе за мен водата няма никакъв смисъл,
освен чисто естетическия. макар и някой да беше казал, че вода ...

cheshire_cat

Prosa » Otros

1.4K 1

500 секунди 🇧🇬

500 секунди пътува светлината от Слънцето до Земята. Какво бих направил, ако узная, че последният лъч вече е започнал своето пътуване? Последният лъч светлина. А след него идва само студен мрак. Смразяващо ледена тъмнина. Какво ще направя, ако знам, че ще мога да виждам ясно само още 500 секунди?
То ...

AndyVTR

Prosa » Relatos

1.2K

Играта свърши. 🇧🇬

Беше странен, но скучен ден. Онзи момент преди бурята, която сякаш чака само да открехнеш външната си врата,за да започне. Все пак това й е работата, да се изтъква колко е силна, колко е разрушителна. Това никога нямаше да се промени.
Вече бяха изминали часове, в които с кръстени ръце през един мъте ...

up-1-level

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.4K

Сълзите на щъркела 🇧🇬

Сълзите на щъркела
“Самотната душа би била нещастна дори в царството божие”
(Бернарден)
Слънцето се заизкачва нагоре, дето беше Бог. Занизаха се и простите хорица към „Светия град”. Очите човешки се мамеха по невижданото, по розовите напъпили храсти, покрай пътя, по красивите сгради, по дивните езер ...

azura_luna

Prosa » Relatos

2.2K 23

Вълшебниците на електронната музика 🇧🇬

Те не просто творят музика - те извайват паралелна реалност. Разкриват нови светове - отдавна забравени, никога неподозирани, никога непомечтавани. Светове - отвъдочевидни, интуитивни, където започва вълшебството...
Това са те - вълшебниците на електронната музика:
1. Майкъл Крету
Човекът-Енигма. Не ...

duffmckagan

Prosa » Otros

945

Неделя зимен следобед - 2 🇧🇬

Цяла седмица си правих презентация с мои произведения. Използвах фонове с хубави снимки, свалени от един сайт за художествена фотография. Самите стихотворения се "появяваха" и "изчезваха" на фона на музика. Запитах по имейла организаторите дали имат мултимедия. Оказа се, че нямат. За малко да си куп ...

670301

Prosa » Otros

1.1K

Никога не е късно 🇧🇬

НИКОГА НЕ Е КЪСНО
- Дядо Денчо, ти тук ли живееш?
Като чу познат глас, дядото излезе от летаргията си. Повдигна глава, вгледа се внимателно в лицето на младежа който го заговори и като се усмихна, попита:
- А, ти ли си? Къде се загуби, откога не сме се виждали?
Младият човек седна при него на пейката. ...

ivliter

Prosa » Relatos

898 4

Живот на лента 🇧🇬

За подчинените си беше господин Александров, за близките - баце Саше. Отдавна беше подминал петдесетте, но имаше живи палави сини очи и опъната кожа на младеж, нищо, че косата му вече беше побеляла и оредяла. Беше загубил и някогашната си спортна фигура. Сега имаше симпатично малко шкембенце и една ...

nofi

Prosa » Relatos

1.2K

За кризата в Испания 🇧🇬

ЗА КРИЗАТА В ИСПАНИЯ
Иска ми се, мили момчета и момичета тук, да ви напиша нещичко за така наречената КРИЗА, която ни сполетя в чуждата страна и ние се оклюмахме. Криза като криза! Я по-весело! Ми, че ние сме на ти с нея от толкова години! Горе главите! Ще я преглътнем с чаша студена вода!
Ето как н ...

Enena

Prosa » De humor

2.2K 18

Харон 🇧🇬

Харон*
Най-напред трябва да се обърна на другата страна и да заспя. Това е необходимо, защото напоследък не мога да прогоня натрапчивата идея, че съм пропуснал срока. Дори не зная какъв срок. Усещането за състояние на пълен провал ми се представя в няколко варианта и винаги с достатъчно убедителни а ...

radi.

Prosa » Relatos

1K 4

Nessun dorma 🇧🇬

Nessun dorma!
Nessun dorma!
„София, 12. 05. 2010 г., Не мога да заспя. Не бива да заспивам.” – стандартни черни букви, изписани върху виртуална хартия без мастило, излезли изпод пръстите на един най-обикновен човек с необикновени мисли. Бялата стрелка на монитора се премести върху иконката с надпис ...

Kypinka

Prosa » Relatos

1.5K

Преоценена стока 🇧🇬

Магазин!
За преоценени стоки!
Щанд!
Зад него - жена.
Пред него - момиче. Под двайсетина. ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

1.4K 3

Троянското магаре 🇧🇬

ТРОЯНСКОТО МАГАРЕ
Едва успях да намъкна куфарите в антрето и да хлопна вратата и комшийката довтаса. Докато тътрузеше пантофи и заобикаляше разхвърляния багаж, аз отварях прозорците да се проветри.
- Айде ма, жена – изпопритесних се за теб – ма и ти тръгна на тая отпуска и хич дума не обели колко шъ ...

Rondissima

Prosa » De humor

1.2K 7

Сокерес мангес! 🇧🇬

Сашко тичаше към мен, подскачайки типично по детски от единия крак на другия. Движенията му бяха ефирно леки, окрилени, а лицето му беше озарено от съзерцателно замечтаната одухотвореност на ренесансов просветител. Той тичаше и викаше с всички сили: "Татееее, искаш ли да ти кажа какво научих днеска ...

duffmckagan

Prosa » De humor

3.6K 3

Осъзнаване - 19 и 20 от първа част на романа 🇧🇬

XIX
Със Злат Момчилов вървяхме все покрай река Марица. Местата ставаха по-гористи и хълмисти, но имаше тук-таме и нивички. Наближихме някакво село.
- Това е Семисче - рече спътникът ми. - И друг път съм минавал през него.
Той ме заведе до едно чучурче, от което течеше бистра вода. Тъкмо пийнахме и к ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K 8

Въжен мост 🇧🇬

Тя знаеше, че нейният път е само напред. Затова вървеше с бърза крачка по въжения мост под краката си без да обръща внимание на клатенето. Понякога моста се накланяше леко на едната страна или на другата, разтрисаше се, но не достатъчно силно, че да я накара да падне или дори да се поколебае. Стъпва ...

MiddayDelusion

Prosa » Relatos

1.1K

Мравешки дела 🇧🇬

МРАВЕШКИ ДЕЛА
He бяхме се виждали от години. Зарадвахме се на срещата. Денят беше топъл, макар в началото на зимата. След като се осведомихме един за друг в настоящите си дела, радости и проблеми, беше немислимо да не се върнем назад, в онова незабравимо време на студентските години. Припомнихме си ...

ivliter

Prosa » Relatos

860 1

Баща 🇧🇬

След седмица го изписаха от болницата. Известно време накуцваше, после се оправи. След месец започна работа — взеха го портиер, но и това бе нещо. Никой не харесва алкохолици. Аз, въпреки болките в гърба, все едно нищо не се бе случило – върнах се в пицарията. Естествено - започнах пак от начало - о ...

Romanov

Prosa » Relatos

1.2K 2

?!? 🇧🇬

Късно през нощта е. Стоя пред белия лист (пардон - пред белия монитор), държа в ръцете си химикалката (клавиатурата), този съвременен вариант на перото, гледам съвсем умно, мисля усилено и… нищо. Абсолютно нищо. А така ми се иска да напиша нещо! Поне някакво малко разказче… (А какво друго - роман ли ...

AndyVTR

Prosa » De humor

1.1K

Сигурно някога много си обичал 🇧🇬

Остатъци. Прозрачни и черно-бели изтрити остатъци. Дълбокото синьо в очите ти ми навява тъга. Сигурно някога много си обичал. А тя те е предала и ограбила дотолкова, че и ти си се превърнал в един обикновен крадец. Взела ти е всичко, а ти си й го дал, навярно от наивност. Първо е било красиво. Тя е ...

kopele

Prosa

1.3K 8

Камбаната бие за теб 🇧🇬

Той плачеше! Силно притискаше до гърдите си своето осеммесечно дете и от очите му течаха сълзи. Не се опитваше да ги крие. Не виждаше смисъл в това. Целуваше нежно момченцето, което се усмихваше мило и го милваше по лицето, сякаш искаше да изтрие сълзите му. Той, човекът, който беше чупил глави и ръ ...

DarkSideOfTheMoon

Prosa » Otros

1.5K

Учителят по театрално майсторство на виконт Пиер 🇧🇬

Учителят по театрално майсторство на виконта, наименован Свинченцо Дупио, беше с брада, защото не се беше бръснал, имаше зелени очи, защото така го беше родила майка му и среден ръст, защото му ставаше лошо от височини и обичаше да е по-близо до Земята, ненавиждайки всички космонавти. Пиер го мразеш ...

mincho-s

Prosa » De humor

892

Празник 🇧🇬

ПРАЗНИК
Появи се.
Кога, откъде, никой не разбра.
Призрак. Черен, мръсен, окъсан, дрипав…
Едната ръка неестествено виси. Дясната. По-къса и като че няма и пръсти. С лявата върши всичко. С нея се и кръсти. Прави това често. Смътно се дочува: ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

947 3

аз, ти & черешите 🇧🇬

черешарски са ми страстите по това време на денонощието.
по това време на денонощието, когато птиците са били събудени и не са можели да полетят, без да погледнат крилата, крилата са не за да се гледат, мамо, а да ги режеш - взимаш ножицата... рязко се насочваш, знaеш и усещаш в малкия си пръст... у ...

cheshire_cat

Prosa » Otros

1.5K 1 4

Лагерът - продължение 🇧🇬

- И такааа - потри длани ефрейтор Фи Тил. - Преди да започнем с обучението ви, бих искал да проверя нивото на бойната ви подготовка. Кой ще се пробва? Можете да опитате и по повечко...
- Хайде да го насметем - шепнешком предложи Черната Пантера Ра, а Гар Ван изпука кокалчетата на юмруците си в мълча ...

Bersek

Prosa » Relatos

875

Чай в пустинята 🇧🇬

От днес вече Авторът няма нужда от Блог. Сега той иска да ви признае, искрено, и дори леко отчаяно, че всъщност никак не му е безразлично как и кога неговото послание ще стигне до вас. Всъщност това, което той желае от цялото си сърце е, понякога вие да не “клипвате” върху текста му. Омръзна му да и ...

Ладида

Prosa » Bosquejos literarios

2.4K 4

Три дни в морето 🇧🇬

Беше зноен следобед и старите рибари на пристанището в Неапол си приказваха, че предстои една от онези силни и краткотрайни юнски бури, когато морето се надига така, сякаш иска да погълне цялата суша.
Там на кея едва пет годишната Мари дърпаше наскоро овдовелия си баща за ръкава:
- Тате, татенце, ка ...

darkwish

Prosa » Relatos

1.2K 2

Родителят- виновен до доказване на противното! 🇧🇬

Обвинението е тежко, без право на обжалване, без право на доказване на противното. Обвинителният акт вече е написан и в него има само една, но достатъчна дума - ВИНОВЕН! Това е най-страшната дума. Това е и най-страшната присъда. Но кой е осъденият?! Българският родител. Той е виновен за срива на цен ...

duffmckagan

Prosa » Otros

864

Съмнението на Алоген I - Всички съюзи зад завесата са между врагове 🇧🇬

Мирогледът на Х-епохата гласи: невъзможно е съревнованието с Харизмата.
Всеки, опитал да победи Харизмата, остава изненадан от органичната си склонност да се поддава на обаянието ù. В тоя ред на мисли, да разсъждаваш Х-епохално означава да отхвърлиш смисъла от конкуренцията, защото конкуренцията е п ...

selsal

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.4K

Да убедя себе си 🇧🇬

ДА УБЕДЯ СЕБЕ СИ
Старият художник отпусна обезсилено ръце. Остави четките на палитрата и обърна гръб на мотива, който рисуваше. Не беше доволен от работата си. Материята се съпротивляваше. "И друг път се е случвало да не потръгне, но после се е получавало добре - помисли си рисуващият. - Трябва само ...

ivliter

Prosa » Relatos

1K 2

Среща с непозната 🇧🇬

СРЕЩА С НЕПОЗНАТА
Малкото паркче пред църквата бе един истински оазис на спокойствието всред самия център на столицата, където човек можеше бързо да се скрие от гърмящата маса от хора, трамваи, клаксони и спирачки и само циничните и жаргонни подвиквания на продавачите от близкото пазарче за плодове ...

georgibogdanow

Prosa » Relatos

2.4K 2

Спомен от една гривна 🇧🇬

“Не, не го прави, моля те!” Малкото коте се опита да се задържи за ризата на Карън, нейната... бивша стопанка. Карън искаше да изостави котето си в гората. Що за глупост? Какво щеше да прави то в гората? Но момичето беше прекалено малко, за да разбере, че така обрича домашната си любимка на смърт, в ...

MiddayDelusion

Prosa » Relatos

1.2K

Неделя зимен следобед -1 🇧🇬

Естествено, че не попаднах случайно на тях. Бяха си пуснали обявата в сайт, който следя. Търсеха желаещи да четат собствени произведения. Веднага им пратих мейл. И веднага ми върнаха отговора. Били ме "класирали" за втората възможна неделя. Отидох още на първата, за да видя за какво иде реч.
Мястото ...

670301

Prosa » Otros

1K

Работата 🇧🇬

Денят беше… денят беше… денят – има ли значение кой ден беше? Беше някъде към края на август, когато слънцето пече по възможно най-безмилостния начин и се скрива чак късно вечерта. Та, именно в една от тези мегагорещи вечери, докато си седях безцелно пред компютъра и си пиех биричката съвсем целево ...

Lirik-Kirilov

Prosa

1K

Нещо, което ме измъчваше 🇧🇬

И той изчезна в онзи момент, когато имах най–голяма нужда от него. Но не го обвинявах. Грешката беше моя, с моето държание го накарах да се съмнява във всяка моя дума, всяко мое действие. И защо? Защото бях егоист и не го отричам. Опитах се да променя тази черта от характера си, но не стана. Накрая ...

Maya__Filth

Prosa » Otros

1.1K

Осъзнаване - 17 и 18 от първа част на романа 🇧🇬

XVII
Когато пристигнах в град Мустафа Паша, мислех да не оставам за дълго, а при пръв удобен случай да потегля за родното ми Филибе. Но започна строежът на новата джамия и аз реших да помогна,според силите си, на семейството на бай Благо. Поливах нивичката и градинката, грижех се за няколкото му овч ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K 6

Хензел и Гретел - популярен превод 🇧🇬

Не може македонските деца да си четат свободно разни приказки, а северняшките да учат български, та да си ги четат същите работи. Затова с Яна Кременска - Алиса, некакво почнахме преводи на най-известните приказки, та и нашенските деца, сиромашките, да разберат за кво иде реч аджебъ, щото така повеч ...

Апостолиция

Prosa » De humor

2.6K 1 3

Детето е там 🇧🇬

Не убивай детето, което упорито се мотае в главата ти. Не го учи на остаряване, не и докато бие сърцето ти. Не го карай да пази тишина, не и докато помниш текстовете на всичките му любими песни. Не му се сърди, не и докато е живо желанието да се оплескаш със сладолед. Не го карай да чака, не и докат ...

gergana-yancheva

Prosa » Cartas

1.5K 5

Хиляда и едно "защо"? 🇧🇬

Синът не беше навършил и две годинки, когато правилно произнесе думата „акумулатор” и оттогава непрекъснато взе да задава въпроса „Защо?” Например: „Защо трябва да ям? Защо да спя? А защо да си мия зъбите? Защо не мога да си вадя зъбите като моя дядо?” Майката се чудеше как да отговаря на любознател ...

Eia

Prosa » Relatos

1.2K 12

По-шилно и по-шилно 🇧🇬

Тя дойде задъхана, носейки детето си на ръце. Сложи го на свободната люлка и ми се усмихна някак извинително. Аз я погледнах въпросително. А тя ми обясни: "Бързам за час при зъболекаря - може ли да полюляте Гошко за десетина минутки, само за една малка пломбичка съм!" Погледна ме умолително като куч ...

duffmckagan

Prosa » De humor

1K 2

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Писмо с прозата ми за здравей-довиждане 🇧🇬

500 секунди 🇧🇬

Играта свърши. 🇧🇬

Сълзите на щъркела 🇧🇬

Вълшебниците на електронната музика 🇧🇬

Неделя зимен следобед - 2 🇧🇬

Никога не е късно 🇧🇬

Живот на лента 🇧🇬

За кризата в Испания 🇧🇬

Харон 🇧🇬

Nessun dorma 🇧🇬

Преоценена стока 🇧🇬

Троянското магаре 🇧🇬

Сокерес мангес! 🇧🇬

Осъзнаване - 19 и 20 от първа част на романа 🇧🇬

Въжен мост 🇧🇬

Мравешки дела 🇧🇬

Баща 🇧🇬

?!? 🇧🇬

Сигурно някога много си обичал 🇧🇬

Камбаната бие за теб 🇧🇬

Учителят по театрално майсторство на виконт Пиер 🇧🇬

Празник 🇧🇬

аз, ти & черешите 🇧🇬

Лагерът - продължение 🇧🇬

Чай в пустинята 🇧🇬

Три дни в морето 🇧🇬

Родителят- виновен до доказване на противното! 🇧🇬

Съмнението на Алоген I - Всички съюзи зад завесата са между врагове 🇧🇬

Да убедя себе си 🇧🇬

Среща с непозната 🇧🇬

Спомен от една гривна 🇧🇬

Неделя зимен следобед -1 🇧🇬

Работата 🇧🇬

Нещо, което ме измъчваше 🇧🇬

Осъзнаване - 17 и 18 от първа част на романа 🇧🇬

Хензел и Гретел - популярен превод 🇧🇬

Детето е там 🇧🇬

Хиляда и едно "защо"? 🇧🇬

По-шилно и по-шилно 🇧🇬

Cola