Prosa

41,8 el resultado

Смотльо, Воднистия и Бялата Смърт 🇧🇬

Трябва да е ясно, че Смотльо, въпреки името си, далеч не беше някой смотаняк. Дори минаваше за готин, макар и малко странен, тъй като често се държеше привидно твърде инфантилно и наивно. От друга страна, Смотльо знаеше, че е по-добре да те мислят за кретен, докато не се наложи да демонстрираш проти ...
1.2K 4

Някой иска ли сладолед 🇧🇬

- Някой иска ли сладолед? - пита Гар Ван една вечер.
- Аз - каза Ко Та Рак.
- Аз - каза Но Щен Вълк.
- Аз... - чу се като ехо още един глас.
- Какво?! - учуди се Гар Ван. - Колко сладоледа да нося? ...
854 1

Дърварски трепети 🇧🇬

ДЪРВАРСКИ ТРЕПЕТИ
Слънцето определено се беше влюбило в златисторусите коси на Бистра и губеше ценно време за пръскане на живителна светлина и топлина в игра с буклите й. Тази невинна закачка пък неизменно привличаше вниманието на младите мъже в село Букова шума. Сега Бистра беше седнала до чешмата ...
2.8K 5

Отражения 22 🇧🇬

Отражения 22
В тълпата високият човек се забелязва лесно за разлика от умния.
Георги Гълъбов
931 6

Джойнт и богомолки в Созопол 🇧🇬

Древно созополско бунгало с ръждив ламаринен покрив. Около лампата кръжат няколко мъжки богомолки. От време на време крилата на някоя от тях се докосват за миг до горещото стъкло и насекомото пада полуопечено на масата.
Мъжките богомолки са едни от най-преебаните от природата същества на света. Голя ...
1.8K 5

Анти проза от един непознат или Drug shit early in the morning... again? 🇧🇬

... By the cemetery gates of my fucked up brain, I do sometimes see a light. But is that a real light, or just another urge for self destruction?...
Добре, че беше дъждът, за да отмие повръщаното по пътя ми към дома, така както нищо не можеше да отмие безбройните образи, които се редуваха пред очите ...
984 4

Отново сама... 🇧🇬

И ето ме сама, сама отново вървя, търсеща щастието и любовта, желаеща да те срещне отново и отново... Историята се повтаря, мечтая да дойде някой, с който да погледна смело в бъдещето. Седейки на прозореца, гледайки спящия град, мечтая да вървим заедно по тихите улички - без посока, без причина... р ...
1.2K 1

С любов... за Болката, защото никой друг не я обича, а тя би си прибрала бодлите 🇧🇬

Хората ги боли. Боли ги и това личи.
Безизразните лица на минувачите.
Оголените клони на дърветата.
Локвите, замръзнали от студа.
Клавиатурата, пръстите ми, почти слели се с нея. ...
1.5K 6

Кошмар 🇧🇬

Беше полунощ. Пълнолуние. Студен вятър развяваше косите ми. Босите ми стъпала докосваха сухата трева. Някъде в далечината проблясна светкавица и озари черното като катран небе. Само за миг, а после тъмнината отново ме обгърна. Приближих езерото. Водата беше кристална, почти като стъкло. Пресегнах се ...
2.1K 3

Морето вътре в нея 🇧🇬

- Искам да избягам оттук… - прошепна момичето, седящо на плажа, докато не затвори очи.
Кап… кап… кап… Една по една капки топъл дъжд падаха в морето, ширнало се пред нея. Именно тук искаше да дойде, затова бе тръгнала! Седеше на мокрия пясък и се взираше. Разрови песъчинките с пръсти и вдиша блажено ...
2.5K 3

Sad but true 🇧🇬

Ето ме пак на поредната безсмислена среща с друг. Среща, твърде силна дума за това, което се случва. Седя с някакъв човек на някакво място. Чувството е неописуемо. Никога досега не съм била в по-нелепо положение от сегашното. Всеки път с различен, на различно място. Но все едно и също. Седиш и говор ...
1.3K 4

Последна възможност 🇧🇬

Напоследък все Интернет - истории се разказват, накъдето и да се завъртиш все чуваш: Запознахме се в нет-а, от Нет-а се познаваме, Нет-а ни събра, Нет-а ни раздели... такива ми ти. Да се чудиш да плачеш, да се смееш ли? Няма лошо. Нет-ът си е начин на общуване, но... за това „но" друг път ще разказв ...
1.5K 5

Диалози 🇧🇬

Едно
- Искам още от онуй безцветната пиячка - каза Дра Кон Чо.
- Кое? - недоразбра Гар Ван. - Водка ли?
- Да, да, да...
- Не, не му давай! - трескаво се намеси Но Щен Вълк. - Много се сгорещява от него и пак ще подпали нещо. ...
791

И всред смеха сърцето си има болката... I част 🇧🇬

Надникнах през открехната врата на стаята на майка ми. Големият дървен куфар лежеше разтворен на леглото, а вещите в него хаотично се боричкаха.
- Какво ли ставаше? - питах се аз мислено. -
- Защо грижовната майчина ръка не бе подредила вещите си, както правеше винаги?
Тихо влязох в стаята и се взря ...
1.4K 25

Отражения 21 🇧🇬

Отражения 21
Тайната се пази най-лесно от един човек.
Георги Гълъбов
1K 4

Есенно ( Из "Откровено за лудостта") 🇧🇬

Тази вечер танцувам за теб...
Първи танц
Бавно пристъпвам върху жарава от обрулени листа, вятърът довява песенна носталгия. Звуците се преплитат с тихите брътвежи на тъжен щурец и заливат пространството с жадувана феерия от желания. Оставям те да ме събличаш с поглед...
Танцувам за теб, малко по мал ...
1.1K 8

Титаник 🇧🇬

Титаник беше велик кораб. Той беше корабът на корабите. Толкова огромен за онези времена, че на борда имаше дори автомобили. 2300 човека + храна, вода, каюти, дори самостоятелни палуби. Двигателите бяха високи поне 15 метра, а коляновият вал поне 3 палуби висок.
На 14.09.1912 год. в 12:40 по гринуич ...
1.9K 2

Момчето със сините очи 🇧🇬

> момчето със сините очи
>
> Ти беше там, тогава, на онази спирка. Беше толкова красив. Беше толкова щастлив и това щастие личеше в очите ти. Те бяха толкова сини, като небето в ясен летен ден. Блестяха толкова силно, че и слънцето не би могло да ги заслепи. Очи, за каквито всеки би мечтал. Но някъд ...
1.7K 4

"Не Помня" 🇧🇬

"Не помня"
"Не помня" първата Целувка,
"не помня" твоите Лъжи,
"не помня" и тъгата на Лицето,
"не помня" плачещите си очи, ...
1.8K 5

История на Обеля (Основаване, война и робство) 🇧🇬

"Не е важно да е истина, важно е някой да го е записал.”
Михаил Костов, обелски историк и философ
Независима Република Обеля се намира северно от Южния Полюс и източно от която и да е точка в западна посока от нея.
Републиката е мястото, където всички сили на доброто и злото се събират. По тази прич ...
6.4K 12

Алис 🇧🇬

- Не си отивай! - крещеше Джон. - Не ме оставяй сам!...
- И защо да оставам? За да продължаваш да ми вгорчаваш живота ли? За да продължа да страдам ли? - със сълзи на очи крещеше Алис.
- Дай ми шанс! Ще се променя! Знаеш, че мога да постигна всичко, което поискам!
- А може би вече не искам да постиг ...
1K

Рисунки от живота 🇧🇬

Росен позвъни на звънеца. Отвътре излезе подпийнал мъж.
- Какво обичате?
- Господин Ставрев, нося ви един материал да видите. Новината си я бива. Ще ударите с нея другите вестници в земята. Може ли да вляза?
- Да. Заповядайте.
Росен влезе и стреля в мъжа. Прекрачи тялото му и тръгна към хола. От нег ...
2.2K 21

Новото утро 🇧🇬

Ан отвори очи, ужасното усещане за самото не ú позволяваше да заспи отново. Да, знае, че той е в другата стая, но не при нея, това не можеше да го понесе. И себе си не понасяше, и него също, и тяхната обречена от самото начало любов, и нея не можеше да понася.
Ароматът на току-що сварено кафе нахлу ...
980

Обречени 🇧🇬

''Махни се от пътя ни! Чуваш ли?'' За кой ли път вълните ядно се блъснаха в него. И, засилвайки се, отново и отново се втурнаха напред. А той, безмълвен и горд, ги наблюдаваше снизходително, осъзнал своята непристъпност.
Но веднъж една вълна, изморена от тази неравна борба, се отпусна във вдлъбнатин ...
1.4K 1

* * * 🇧🇬

Искам да ти кажа нещо... Отдавна искам да го знаеш...
Опияняваш ме! Ти си моят наркотик, който ме измъква от проблемите и сивото ежедневие. Ти си опиатът, който пренася съзнанието ми в едно по-красиво и по-нежно измерение. Там, където сме само двамата!
Убиваш ме! Когато погледна в очите ти, докато д ...
1.1K 1

Романтик или Играта 🇧🇬

Нека ти разкажа, скъпи читателю, за моите две същности.
Когато съм сред компания, тогава се появява Играта, но когато съм с любимия човек, тогава ставам Романтика. И от там идва въпросът: Кой съм всъщност: Играта или Романтика?
Нека ти разкажа...
"Играта е човек, който се прави на това, което не е, ...
959 1

Утрото на Любовта 🇧🇬

Любовта потърка очи, въздъхна тихичко и се усмихна. Размърда се лениво и каза със сънлив глас:
- Какво чудесно утро! В утро като това много ми се иска да изпълня със себе си две сърца. Да ги на карам да се обичат и желаят, както никога досега не са се обичали и желали. Колко прекрасно ще е тези две ...
1.2K 5

Отражения 20 🇧🇬

Отражения 20
Малко са хората, които са способни да се радват на чуждия успех.
Георги Гълъбов
1.2K 5

Ето ме 🇧🇬

Ето ме. Стоя си у дома и чакам. Чакам да ми се обадят по телефона.
И това е времето, в което се наслаждавам на хубавата лятна сутрин, пиейки кафе и размишлявайки върху тези така обикновени неща. Не, не мисля за кафето. Мисля за обикновените неща в живота. Мисля за смъртта. И по-точно размишлявам вър ...
1.8K 4

Една Психея... 🇧🇬

Пожар! Огнени чувства превземат сетивата ми и разбиват красивите ми трепети на милион звезди...
Сласт! Студени пръсти и мека, топла кожа...
И Дива, невъзможна ярост разкъсва дните ми в тъга...
Мокрота - есенни листа полепнали по тяло на жена лежаща гола сред поле от безчувствени треви, иронично след ...
1.1K 2

П.П. Обичам те 🇧🇬

Ти ме върна обратно към живота. Преди да опозная истинската ти същност, бях сянка, скитаща сред хората. Не намирах утеха никъде. Ти си мисълта, с която се събуждам сутрин, ти си мисълта, с която заспивам вечер. Живея за миговете, прекарани с теб. Приеми го, осъзнай го, повярвай го! Вървя сред море о ...
2.2K 3

Какви майки има, а мойта... 🇧🇬

Разказа на Пер в българо-руски вариант щеше да е с щастлив край.
Татко беше много ревнив, защото мама има гръдната обиколка на Ан Никол Смит. А мама... О, няма такава жена.
- Мамо, ела да загледаш децата, за да излезем с мъжа ми.
- О, не мога. Тази вечер Варвара има рожден ден и сме канени на рестор ...
1.6K 18

Няма... 🇧🇬

Ангел пазител?! Боже Господи! Ангели няма, ако беше ангел нямаше да тича подир дяволите. Бяга към тях, гони ги, но те са дяволи… не ги интересува.
Никой няма да е винаги до теб. Никой! Всеки си отива рано или късно. Погледни живота си през призмата на времето. Разделя се на стотици лъчи и общото меж ...
997 3

Пеперудите 🇧🇬

Пеперудите
Прекалено тъмно е, прекалено тясно е, прекалено тихо е. Трябваше да излезе, да разруши ограждащите я стени. Щеше да успее, знаеше, че може. Беше трудно отне й време, но накрая успя и лъч светлина премина през малкия процеп. Малко по малко, минута след минута той се разширяваше. Отне й дос ...
1.5K

Очакване 🇧🇬

Чакам, притихнала, трепереща до телефона. От страх, че няма да звънне, краката ми потръпват. Аз знам, че ще чуя тази вечер пак гласа ти, но дали е правилно това. Лутам се в стените на собствения си разум, питайки се кое е редно и кое не. Как да спра мислите, който струят в главата ми, болките туптят ...
980

Отражения 19 🇧🇬

Отражения 19
За будния нощните часове са най-дълги.
Георги Гълъбов
1.1K 4

Коктейлът 🇧🇬

Рой гледаше сградата на Академията прехласнат. Огромните стъклени стени отразяваха следобедното слънце и просветваха като кристали. Тишината на прелитащи облаци се протягаше мързеливо над небостъргачите, усмихвайки се примамливо на нощта.
Тук щеше да прекара 4 години от живота си. Още чуваше похвали ...
1.5K 16

Просто падна последното листо... пълно с надежда... 🇧🇬

Мислех си за времето преди ледът да вземе и последното листо от дърветата - аз просто се разхождах. Разхождах се из разсъблечените дънери без души. Минах покрай едно сираче, което просеше. Тогава се сетих за себе си преди. Открих се в дълбоките му очи, искащи да открият надежда във всеки злобен погл ...
2.2K 3

Смачкани мисли 🇧🇬

Прибра се по тъмно. Закъсня. Аз те чаках. Тъжен си. Сядаш уморен на бюрото - ще ми пишеш писмо. Хващаш лист и химикалка. Написваш името ми и спираш. Вятърът духва листа ти. Оглеждаш се объркан. Поглеждаш през затворения прозорец и виждаш лицето ми сред сухите клони. Вземаш друг лист и пишеш нещо. Сп ...
2.2K 4